Еврото губи стойността си – притеснения за икономиката на Европа
Неотдавнашното нарастване на лихвените проценти в еврозоната дава забележителна визия за това по какъв начин вложителите възприемат световния финансов пейзаж.
Европейската централна банка, с фокус върху битката с инфлацията, увеличи лихвените проценти по депозитите до 4%, отбелязвайки най-високата точка в историята на общата валута. Според разбора на Deutsche Bank този кръг от покачвания на лихвите се откроява даже в дълготраен исторически подтекст.
Всъщност ограниченията за стягане на лихвените проценти през последните 15 месеца надвишават тези, осъществени от немската Bundesbank от 1948 година насам, преди основаването на ЕЦБ. Дните на негативните лихвени проценти към този момент наподобяват като отдалечен спомен.
На доктрина това би трябвало да ускори еврото. Обикновено валутите реагират позитивно на по-високи лихвени проценти. В деня на решението обаче еврото спадна с 0.8% по отношение на $, достигайки тримесечно дъно от малко над $1.06. Това означи един от най-лошите дни за общата валута през цялата година. Въпреки уверенията на ръководителя на ЕЦБ Кристин Лагард за подготвеност за по-нататъшно повишение на лихвите, тя не съумя да обърне наклонността.
Бас ван Гефен, старши макростратег в Rabobank, означи:
Макар че някои участници в политическите решения на ЕЦБ допускат, че друго покачване на лихвите преди края на годината остава допустимо, мнозина се съмняват, че централната банка фактически ще пристъпи към него.
Този песимизъм е изключително подхранван от напрежението, което се усеща в стопанската система на района заради към този момент прилаганата по-строга политика, и от въздействието на отслабеното китайско търсене върху немското произвеждане. Забележително е, че чиновниците на централната банка доста намалиха прогнозите си за растежа на еврозоната, като предвидиха 0.7% напредък за тази година (от 0.9%) и понижиха прогнозата за идната година с половин процентен пункт до 1%.
Като цяло тази обстановка не вещае нищо положително за евробиковете, в случай че са останали такива. Френската банка BNP Paribas даже употребява термин, с цел да опише валутата, като допуска, че тя се употребява най-вече като “ “, с цел да се финансират по-изгодни вложения на други места.
Този етикет нормално се ползва към дадена валута, когато лихвените ѝ проценти са близки до нулата или даже негативни (подобно на японската йена). Използването му за валута с исторически високи лихвени проценти акцентира по какъв начин епохата на ниска инфлация е нарушила пазарната динамичност.
Освен това неотдавнашният спад на еврото акцентира един по-широк миг: огромния контрастност в настроенията на вложителите сред Съединени американски щати и съвсем на всички места другаде. Забележително е, че от май насам еврото не е отбелязало доста намаляване по отношение на други валути като паунда или йената.
Вместо това то се бори най-вече с $, който продължава да укрепва. Индексът DXY, проследяващ курса на $ по отношение на кошница от други валути, се е повишил с над 5% от юли насам, до момента в който позитивните стопански данни от Съединени американски щати изтласкват опасенията за криза по-далеч в бъдещето.
Това скорошно препъване на еврото също е сигнал, че вложителите считат, че щастливата серия на Европа е към края си. Забележителната резистентност на стопанската система на еврозоната, която в началото поддържа валутата и трансформира акциите от района в необикновен парещ избор при започване на годината, явно отслабва.
Източник
