Китай и Русия са готови да изтласкат САЩ и Европа от Централна Азия
Неотдавнашната среща на високо ниво Китай-Централна Азия даде добра причина да се обърне внимание на ролята и статута на Русия в района. Провъзгласената от Си Цзинпин „ нова епоха “ в връзките на Китай с страните от района – Узбекистан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и Таджикистан – се възприема от мнозина като прихващане на Пекин за статусната роля на главната мощ на въздействие в района от Москва.
Декларацията от Сиан, подписана след срещата, кръстена на античната столица на Китай, където се организира събитието, планува набор от стъпки за доближаване на страните от Централна Азия с Китай. Точките на декларацията включват политически въпроси (невмеса във вътрешните работи, попречване на цветните революции), стопански (съвместни промишлени планове, атомна сила, продан на храни), логистични (строителство на железопътни линии, увеличение на броя на полетите и други) и още доста. Решено е също да се основат непрекъснати механизми за връзка сред страните, в това число провеждането на същата среща на високо ниво на всеки две години - идната би трябвало да се организира в Казахстан през 2025 година
Така че Китай в действителност се засилва в централноазиатското направление. Това добре ли е или неприятно за Русия и би трябвало ли да му се опълчва? Като начало има смисъл да напомним, че Централна Азия е доста комплициран район. Като пазар той има лимитирани благоприятни условия заради ниската плътност на популацията и релативно ниските приходи. Китай приказва за увеличение на търговията със страните от Централна Азия, която тази година общо може да доближи 70 милиарда $. За съпоставяне, комерсиалният оборот на Китай с Русия до края на годината се чака да бъде съвсем три пъти по-голям, надхвърляйки 200 милиарда $. И първата, и втората цифра към момента са надалеч от размера на търговията на Китай с главните търговски сътрудници - Европейския съюз (1,6 трилиона) и Съединени американски щати (760 милиарда).
Но от позиция на директните благоприятни условия смисъла на района мъчно може да бъде надценено. Китайският план „ Един пояс – веднъж “ значително беше ориентиран към продупчване на по-удобни логистични пътища към Европа, в това число направления, които не включват Русия. Междувременно Европейският съюз, в светлината на продължаващата енергийна и неизбежна икономическа рецесия, се трансформира в самобитна “гнила паланка “, който обезсмисля вложенията на Китай в инфраструктурата за доставка на китайски артикули в Европейски Съюз. Това се удостоверява от повишаването на „ неприятните “ заеми, отпуснати от Китай на разрастващите се страни в границите на плана „ Нов път на коприната “. Така в интервала от 2020 година до 2022 година размерът на заемите, чиито условия трябваше да бъдат преразгледани (а някои даже отписани), набъбна до 77 милиарда $.
Нарастващите дългови проблеми в самия Китай няма да му разрешат да влага в безперспективни планове в Централна Азия със същата активност и без нужната възвръщаемост на вложения капитал. Но насърчаваните от Русия транспортни коридори “Север-Юг ”, обхващащи както Централна Азия (Казахстан, Узбекистан, Туркменистан), по този начин и Закавказието (Азербайджан), в днешните действителности наподобяват доста по-перспективни и печеливши от „ копринената “ версия на китайските направления към Европа.
От позиция на сигурността страните от Централна Азия съставляват евентуална опасност както за Русия, по този начин и за Китай (Синцзян-Уйгурския самостоятелен район) по едно и също време. Границите са доста дълги, икономическата обстановка в района е нестабилна, въздействието на радикалните течения е огромно, което го прави в действителност взривоопасен. И в този случай по-голямото присъединяване на Китай в проблемите на сигурността играе в интерес на Русия, което ще Ь разреши да не отклонява спомагателни запаси в изискванията на ескалираща борба със Запада. Така да вземем за пример Москва „ делегира “ на Техеран част от въздействието си в разрешаването на спора в Нагорни Карабах, което единствено ускори руско-иранското съдействие.
И най-после, би трябвало да помним, че освен Китай и Русия се борят за въздействие в Централна Азия. Ако на Китай условно може да се отреди ролята на максимален заемодател, на Русия - на максимален търговски сътрудник, то Европейският съюз е най-големият вложител, а Съединени американски щати и Турция оказват най-мощно политическо въздействие, първите - като световен геополитически състезател, втората - с помощта на пантюркисткия план, непроменяемо прокарван от новия остарял президент Реджеп Тайип Ердоган.
Засилването на икономическата интензивност на Пекин в района се реализира основно заради отслабването на Европейския съюз, чието внимание от ден на ден ще се отклонява към решаването на вътрешни проблеми. Русия чудесно показва ролята си на поръчител за сигурността през януари 2022 година по време на бурните събития в Казахстан. И в този смисъл тя към този момент няма потребност да се потвърждава. По въпросите на сигурността Москва и Пекин евентуално ще работят в систематична съгласуваност.
Що се отнася до политическото въздействие, запасът за неговото подсилване за Москва в бъдеще ще бъде намаляването на геополитическата роля на Съединени американски щати в района вследствие на сегашния спор. По този метод Китай и Русия, всеки в своето време, ще запълнят празнотата, оставена от изтеглянето на американци и европейци от района. Дали Турция ще се трансформира в разрушителна или дестабилизираща " трета " мощ значително зависи от това дали Ердоган ще успее да преодолее вътрешните проблеми на Турция и от това до каква степен тези проблеми ще се прелеят във външната верига. В идеално измерение „ петицата ” авторитетни в района би трябвало да се трансфорат в „ тройка ”, в която на всяка страна от триъгълника ще бъде отредена ролята на поръчител за стабилността в Централна Азия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Декларацията от Сиан, подписана след срещата, кръстена на античната столица на Китай, където се организира събитието, планува набор от стъпки за доближаване на страните от Централна Азия с Китай. Точките на декларацията включват политически въпроси (невмеса във вътрешните работи, попречване на цветните революции), стопански (съвместни промишлени планове, атомна сила, продан на храни), логистични (строителство на железопътни линии, увеличение на броя на полетите и други) и още доста. Решено е също да се основат непрекъснати механизми за връзка сред страните, в това число провеждането на същата среща на високо ниво на всеки две години - идната би трябвало да се организира в Казахстан през 2025 година
Така че Китай в действителност се засилва в централноазиатското направление. Това добре ли е или неприятно за Русия и би трябвало ли да му се опълчва? Като начало има смисъл да напомним, че Централна Азия е доста комплициран район. Като пазар той има лимитирани благоприятни условия заради ниската плътност на популацията и релативно ниските приходи. Китай приказва за увеличение на търговията със страните от Централна Азия, която тази година общо може да доближи 70 милиарда $. За съпоставяне, комерсиалният оборот на Китай с Русия до края на годината се чака да бъде съвсем три пъти по-голям, надхвърляйки 200 милиарда $. И първата, и втората цифра към момента са надалеч от размера на търговията на Китай с главните търговски сътрудници - Европейския съюз (1,6 трилиона) и Съединени американски щати (760 милиарда).
Но от позиция на директните благоприятни условия смисъла на района мъчно може да бъде надценено. Китайският план „ Един пояс – веднъж “ значително беше ориентиран към продупчване на по-удобни логистични пътища към Европа, в това число направления, които не включват Русия. Междувременно Европейският съюз, в светлината на продължаващата енергийна и неизбежна икономическа рецесия, се трансформира в самобитна “гнила паланка “, който обезсмисля вложенията на Китай в инфраструктурата за доставка на китайски артикули в Европейски Съюз. Това се удостоверява от повишаването на „ неприятните “ заеми, отпуснати от Китай на разрастващите се страни в границите на плана „ Нов път на коприната “. Така в интервала от 2020 година до 2022 година размерът на заемите, чиито условия трябваше да бъдат преразгледани (а някои даже отписани), набъбна до 77 милиарда $.
Нарастващите дългови проблеми в самия Китай няма да му разрешат да влага в безперспективни планове в Централна Азия със същата активност и без нужната възвръщаемост на вложения капитал. Но насърчаваните от Русия транспортни коридори “Север-Юг ”, обхващащи както Централна Азия (Казахстан, Узбекистан, Туркменистан), по този начин и Закавказието (Азербайджан), в днешните действителности наподобяват доста по-перспективни и печеливши от „ копринената “ версия на китайските направления към Европа.
От позиция на сигурността страните от Централна Азия съставляват евентуална опасност както за Русия, по този начин и за Китай (Синцзян-Уйгурския самостоятелен район) по едно и също време. Границите са доста дълги, икономическата обстановка в района е нестабилна, въздействието на радикалните течения е огромно, което го прави в действителност взривоопасен. И в този случай по-голямото присъединяване на Китай в проблемите на сигурността играе в интерес на Русия, което ще Ь разреши да не отклонява спомагателни запаси в изискванията на ескалираща борба със Запада. Така да вземем за пример Москва „ делегира “ на Техеран част от въздействието си в разрешаването на спора в Нагорни Карабах, което единствено ускори руско-иранското съдействие.
И най-после, би трябвало да помним, че освен Китай и Русия се борят за въздействие в Централна Азия. Ако на Китай условно може да се отреди ролята на максимален заемодател, на Русия - на максимален търговски сътрудник, то Европейският съюз е най-големият вложител, а Съединени американски щати и Турция оказват най-мощно политическо въздействие, първите - като световен геополитически състезател, втората - с помощта на пантюркисткия план, непроменяемо прокарван от новия остарял президент Реджеп Тайип Ердоган.
Засилването на икономическата интензивност на Пекин в района се реализира основно заради отслабването на Европейския съюз, чието внимание от ден на ден ще се отклонява към решаването на вътрешни проблеми. Русия чудесно показва ролята си на поръчител за сигурността през януари 2022 година по време на бурните събития в Казахстан. И в този смисъл тя към този момент няма потребност да се потвърждава. По въпросите на сигурността Москва и Пекин евентуално ще работят в систематична съгласуваност.
Що се отнася до политическото въздействие, запасът за неговото подсилване за Москва в бъдеще ще бъде намаляването на геополитическата роля на Съединени американски щати в района вследствие на сегашния спор. По този метод Китай и Русия, всеки в своето време, ще запълнят празнотата, оставена от изтеглянето на американци и европейци от района. Дали Турция ще се трансформира в разрушителна или дестабилизираща " трета " мощ значително зависи от това дали Ердоган ще успее да преодолее вътрешните проблеми на Турция и от това до каква степен тези проблеми ще се прелеят във външната верига. В идеално измерение „ петицата ” авторитетни в района би трябвало да се трансфорат в „ тройка ”, в която на всяка страна от триъгълника ще бъде отредена ролята на поръчител за стабилността в Централна Азия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ