Колкото по-малко мисли човек за себе си, толкова по-малко нещастен е ~ Лудвиг БЬОРНЕ
Немско-еврейски политически публицист и сатирист Карл Лудвиг Борн (1786-1837), считан за част от придвижването " Млада Германия " учи медицина и право преди да стартира да написа и да се трансформира в един от водещите мислители в Германия. Идеите в неговите творби съумяват да вдъхновят половин век по-късно самия Зигмунд Фройд за един от най-важните му подходи при психоанализата – свободните асоциации.
Лесно се скрива злоба, мъчно – любов, а най-трудно – равнодушие.
Какво е това разсъдък? Безумието на всички. Какво е това безумство? Разумът на един.
Няма нищо по-постоянно от измененията.
За обичащия човек цялата галактика се слива в обичаното създание.
Съществуват хиляди заболявания, само че здравето е единствено едно.
Не доверявайте пристрастеността на гласа на разсъдъка. Разумът е задоволително рационален, с цел да застане на страната на по-силния – на страната на пристрастеността.
Страстите се лекуват не с разсъдък, а с други пристрастености.
Единственият съвет, който мога да дам на честните хора по какъв начин да запазят себе си: бъдете горди!
У дамите любовта еднообразно постоянно е и щерка, и майка на ревността.
Да бъдеш свободен – нищо; да станеш свободен – всичко.
Робството прави човек единствено трагичен, само че не го лишава от достолепията му, сервилността го унижава.
За да стане властта по-силна, би трябвало да се ограничи.
Между разсъдък и разум има такава разлика, както сред кулинарната рецепта и пая.
Прекрасните фрази, цялостни със сили и остроумия, в никакъв случай не се не помнят, те се съхраняват в паметта цели епохи, преминавайки от потомство на потомство.
Колкото по-малко мисли човек за себе си, толкоз по-малко трагичен е.
Справедливостта е толкоз нужен за живота артикул, колкото хляба.
За да погубиш добродетелта, задоволително е да се усъмниш в нея.
Чувственото развратничене е по-скоро разследване, в сравнение с причина за влошеното здраве.
Освобождаването от заблуждения ни прави по-мъдри, в сравнение с откриването на истината.
За да стигнете до дъното на мъдростта, човек би трябвало да изчерпи цялата човешка нелепост.
Всеки човек има право да бъде малоумен. Срещу това нищо не може да се каже, само че това право би трябвало да се употребява с някаква сдържаност.
Народът е сходен на дете, което може единствено да плаче или да се смее. Добре е да различаваш дали той се радва или страда. Но на какво се радва и от какво страда е мъчно да се разбере.
Истината е единствено подвеждане, което е просъществувало епохи. А заблуждението е истина, която е просъществувала единствено минута.
Умният човек, освен в никакъв случай няма да каже нищо неуместно, само че дори и в никакъв случай няма да чуе нищо неуместно.
Уплашената жена е най-опасната. Понеже дамата по този начин елементарно се плаши.
Трудно е да се реши, кое е по-неприятно – да се махне нагарът от свещта или да убедите жена благодарение на доводи. Всеки две минути е нужно да започнеш работата още веднъж. Ако изгубиш самообладание, по-късно ще изгасне дребният пламък.
Всеки човек обича свободата, с тази разлика, че справедливият я желае за всички, а несправедливият единствено за себе си.
Само неразрешената дума е рискова.
Голямото сърце е като океан, който в никакъв случай не замръзва.
Човек може да мине без доста неща, само че не и без различен човек.
Страданието е татко на мъдроста, а любовта нейна майка.
Откровеността е източник на всяка талантливост.
Вземете няколко листа хартия и за три поредни дни запишете, с каквото и да е подправяне или двуличие, всичко, което идва в главата ви. Напишете какво си мислите за себе си, за вашите дами, за турската война, за Гьоте... за последната присъда, за тези, които са по-стари от вас власт – и когато трите дни са свършили, ще бъдете изумени от какъв разказ и в теб са се появили изумителни мисли. Това е изкуството да станеш автентичен публицист за три дни.
Всеки час, отдаден на омразата е безкрайност, отнета от любовта.
Който не обича, не може да мрази; който не се възхищава на нищо – не може да презира; който не може да обожествява – не може й да проклина.
Нищо не е непрекъснато, а смяна, нищо непрекъснато, с изключение на гибел. Всяко туптене на сърцето предизвиква рана и животът би бил безпределно кървене, в случай че не беше за лирика. Тя ни подсигурява това, което Природата ще отхвърли – златна ера без наслойка, пролет, който в никакъв случай не избледнява, безоблачно разцвет и безконечна младост.
Снимка: jewishencyclopedia.com
