Министър Пулев: Отбелязваме рекорден стокообмен с Германия - над 11 млрд. евро през 2022 г.
Немските и френските компании са измежду най-активните вложители в страната ни. България е отворена за бизнес, усилваме доверието на вложителите. Това съобщи министърът на нововъведенията и растежа по време на работна среща взаимно с вицепремиера по икономическа политика Христо Алексиев пред представители на Френско-българската и Германо-българската търговски и индустриални камари.
Сред формалните посетители на събитието бяха Н.Пр. Ирене Планк, дипломат на Федерална република Германия в България и Н. Пр. Жоел Мейер, дипломат на Франция у нас.
Министър Пулев уточни, че тъpгoвиятa нa Бългapия c Гepмaния дocтигa peĸopднитe 11,1 млpд. eвpo за първите единадесет месеца на 2022 година По думите му, в Бългapия ca peгиcтpиpaни близо 4000 дpyжecтвa c гepмaнcĸo yчacтиe, ĸoитo ocигypявaт oĸoлo 60 000 paбoтни мecтa в cтpaнaтa.
„ Само през Българската организация за вложения са сертифицирани 52 капиталови планове на немски компании у нас “, добави той.
Министърът на нововъведенията и растежа посочи, че Франция също е от основните ни външнотърговски сътрудници.
„ Само за интервала януари-октомври 2022 година стокообменът сред България и Франция е в размер на над 2 милиарда евро. Той добави, че директните задгранични вложения от Франция в България до този миг са над 1 милиарда евро. По време на срещата бяха разисквани опциите за вложения у нас в зелен водород, автомобилната промишленост, както и развиването на въглеродно неутрални индустриални зони, които да притеглят вложители.
„ В момента, макар политическата неустойчивост и интернационалните рецесии, има мощен интерес към страната ни от вложители от Европа и от Азия “, акцентира Пулев.
Той съобщи, че автомобилостроенето е най-бързо растящият бранш в стопанската система ни и дава над 10 % от Брутният вътрешен продукт. У нас има и доста развойни центрове свързани с аутомотив промишлеността “, добави той.
До края на март се чака да започват публични поръчки за доставка и поддръжка на нови влакове и локомотиви. Това съобщи от своя страна вицепремиерът и министър на превоза и известията Христо Алексиев по време на срещата. Перспективите за възобновяване на националната железопътна инфраструктура и опциите за публично-частно партньорство бяха измежду основите тематики, които представителите на бизнеса сложиха. Христо Алексиев уточни, че Министерството на превоза и известията има намерение да развие капацитета на някои основни обекти, измежду които пристанище Варна, посредством механизмите на публично-частното партньорство. В тази връзка пристанищен терминал Варна-изток и пристанищен терминал Варна-запад са включени в Плана за деяние за държавните концесии за интервала 2021 година – 2027 година
Относно опциите за дребните и междинни предприятия министър Пулев уточни, че на 2 август служебното държавно управление е заварило нула утвърдени европейски стратегии по структурните фондове.
„ След цялостна готовност служебният кабинет обезпечи утвърждение от Европейска комисия на всички 10 европейски стратегии за 20 милиарда лева за бизнеса “, сподели той. По думите му, единствено през МИР са утвърдени 2 стратегии.
„ Първата е новата стратегия Конкурентоспособност за 3 милиарда лева, а втората е новата стратегия за научни проучвания и нововъведения за 2 милиарда лева, която е за съдействие сред бизнес и просвета.
„ По отношение на Плана за възобновяване и резистентност сме най-активното министерство, обиколихме всички области в страната. Вече имаме две отворени и завършили за кандидатстване процедури за Технологична рационализация и за ИКТ решения, които приключиха с доста огромен интерес по тях. В момента е отворена една от най-дългоочакваните процедури за бизнеса по Плана-за създаване на фотоволтаични съоръжения и акумулатори за локално предпазване на сила. Процедурата е отворена от 14 февруари, а бюджетът й е 200 млн. лева “, сподели Пулев.
Той разгласи, че мярката е ориентирана освен към микро-, дребни, междинни компании, само че и към сдружения с до 3000 чиновници от съвсем всички стопански браншове, като всяка една компания, записана в България, може да се възползва от тази процедура.
„ При огромен интерес към мярката поемаме уговорката да създадем всичко допустимо в този момент, когато се отвори процесът по кандидатстване по спомагателния запас по линия на механизма „ REPowerEU “ да увеличим този предел, тъй че средствата да стигнат до всички компании, които са дали отговор на критериите и на условията по процедурата “, посочи той.
По думите му, през МИР се планува да се отворят нови процедури по ПВУ и структурните фондове в първите 6 месеца на 2023 година за 1.2 милиарда лева, които да тръгнат към бизнеса.
Сред формалните посетители на събитието бяха Н.Пр. Ирене Планк, дипломат на Федерална република Германия в България и Н. Пр. Жоел Мейер, дипломат на Франция у нас.
Министър Пулев уточни, че тъpгoвиятa нa Бългapия c Гepмaния дocтигa peĸopднитe 11,1 млpд. eвpo за първите единадесет месеца на 2022 година По думите му, в Бългapия ca peгиcтpиpaни близо 4000 дpyжecтвa c гepмaнcĸo yчacтиe, ĸoитo ocигypявaт oĸoлo 60 000 paбoтни мecтa в cтpaнaтa.
„ Само през Българската организация за вложения са сертифицирани 52 капиталови планове на немски компании у нас “, добави той.
Министърът на нововъведенията и растежа посочи, че Франция също е от основните ни външнотърговски сътрудници.
„ Само за интервала януари-октомври 2022 година стокообменът сред България и Франция е в размер на над 2 милиарда евро. Той добави, че директните задгранични вложения от Франция в България до този миг са над 1 милиарда евро. По време на срещата бяха разисквани опциите за вложения у нас в зелен водород, автомобилната промишленост, както и развиването на въглеродно неутрални индустриални зони, които да притеглят вложители.
„ В момента, макар политическата неустойчивост и интернационалните рецесии, има мощен интерес към страната ни от вложители от Европа и от Азия “, акцентира Пулев.
Той съобщи, че автомобилостроенето е най-бързо растящият бранш в стопанската система ни и дава над 10 % от Брутният вътрешен продукт. У нас има и доста развойни центрове свързани с аутомотив промишлеността “, добави той.
До края на март се чака да започват публични поръчки за доставка и поддръжка на нови влакове и локомотиви. Това съобщи от своя страна вицепремиерът и министър на превоза и известията Христо Алексиев по време на срещата. Перспективите за възобновяване на националната железопътна инфраструктура и опциите за публично-частно партньорство бяха измежду основите тематики, които представителите на бизнеса сложиха. Христо Алексиев уточни, че Министерството на превоза и известията има намерение да развие капацитета на някои основни обекти, измежду които пристанище Варна, посредством механизмите на публично-частното партньорство. В тази връзка пристанищен терминал Варна-изток и пристанищен терминал Варна-запад са включени в Плана за деяние за държавните концесии за интервала 2021 година – 2027 година
Относно опциите за дребните и междинни предприятия министър Пулев уточни, че на 2 август служебното държавно управление е заварило нула утвърдени европейски стратегии по структурните фондове.
„ След цялостна готовност служебният кабинет обезпечи утвърждение от Европейска комисия на всички 10 европейски стратегии за 20 милиарда лева за бизнеса “, сподели той. По думите му, единствено през МИР са утвърдени 2 стратегии.
„ Първата е новата стратегия Конкурентоспособност за 3 милиарда лева, а втората е новата стратегия за научни проучвания и нововъведения за 2 милиарда лева, която е за съдействие сред бизнес и просвета.
„ По отношение на Плана за възобновяване и резистентност сме най-активното министерство, обиколихме всички области в страната. Вече имаме две отворени и завършили за кандидатстване процедури за Технологична рационализация и за ИКТ решения, които приключиха с доста огромен интерес по тях. В момента е отворена една от най-дългоочакваните процедури за бизнеса по Плана-за създаване на фотоволтаични съоръжения и акумулатори за локално предпазване на сила. Процедурата е отворена от 14 февруари, а бюджетът й е 200 млн. лева “, сподели Пулев.
Той разгласи, че мярката е ориентирана освен към микро-, дребни, междинни компании, само че и към сдружения с до 3000 чиновници от съвсем всички стопански браншове, като всяка една компания, записана в България, може да се възползва от тази процедура.
„ При огромен интерес към мярката поемаме уговорката да създадем всичко допустимо в този момент, когато се отвори процесът по кандидатстване по спомагателния запас по линия на механизма „ REPowerEU “ да увеличим този предел, тъй че средствата да стигнат до всички компании, които са дали отговор на критериите и на условията по процедурата “, посочи той.
По думите му, през МИР се планува да се отворят нови процедури по ПВУ и структурните фондове в първите 6 месеца на 2023 година за 1.2 милиарда лева, които да тръгнат към бизнеса.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ