Нека започнем от Западна Африка, тъй като в крайна сметка

Нека стартираме от Западна Африка, защото в последна сметка това е земята, която е най-засегната от развиването на търговски връзки с Европа. В продължение на хиляди години някои селскостопански общности, живеещи в южните околности на Сахара, допълват приходите си благодарение на находищата на един леснодостъпен метал, високо скъп от търговците, които ги посещават от другата страна на пустинята – златото. В търговията преобладават берберски и арабски бизнесмени. Историите за богати африкански владетели, популяризирани от транссахарските търговци, изумяват тези от Европа:

Този изкушаващ елемент на златото кара португалците, а по-късно и други търговци, да открият директни морски връзки с хората на това, което те назоваха „ Златният бряг “ от края на 15 век нататък. Те основават търговски пунктове тук-там като Ел Мина и Кейп Коуст Касъл.

Въздействието на новите пазари дава сложни резултати – то притегля конкуренция и предизвиква въоръжени конфликти, както и залавянето на плебеи. Тези страни постоянно са били основани на плебеи (макар че робите обичайно имат по-добър живот и повече права от тези, които се озовават в мюсюлманските градове или християнските плантации), само че в този момент те откриват, че военнопленниците са скъпа „ комерсиална стока “. Някои европейци заплащат за тях с оръжие, което укрепява властта на локалните вождове и по този начин подклажда още повече междудържавните войни. Владетелите също по този начин откриват, че продажбата на хора на чужденците е рентабилен метод да се отърват от нарушители и други нежелани детайли. Това, което не се случва (до епохи по-късно), е имперската агресия в Западна Африка. Местните владетели управляват междуконтиненталната търговия, а европейските сътрудници нямат власт отвън комерсиалните си постове. Една от аргументите за това е разпространяването на заболявания, към които посетителите са предразположени и вследствие на това Гвинейското крайбрежие е известно като „ гробището на белия човек “.

Освен три рабски пътувания, водени от Джон Хокинс през 60-те години на 16 век, англичаните демонстрират слаб интерес към Западна Африка. Робството е обновено от Гвинейската компания (основана през 1618 г.) след 1640 година, с цел да обезпечи евтина работна ръка за новите захарни плантации в Барбадос, само че това дружество изпитва финансови проблеми и активите му са добити през 1657 година от Източноиндийската компания, която има дребен интерес към Златния бряг.

Първата англо-холандска война

Има две спънки за търговията в тази област – пиратството и холандците. Освен огромните търговски компании, Атлантическият океан е отворен и за частни търговци от разнообразни страни. Тези капитани на кораби са присъщи с това, че не признават никакви „ морски правила “ – облагата е единствената им грижа и те не се двоумят да нападат крайбрежните депа, да вземат участие в африканските войни и да ограбват кораби в морето, след което да ги палят.

До 1650 година холандците преобладават в търговията на Атлантическия океан и Северно море. Те разполагат с най-големия търговски флот от всички европейски сили и холандската Западноиндийска компания основава няколко търговски пункта на Златния бряг и на изток – в Робския бряг. Търговската конкуренция довежда до Първата англо-холандска война (1652-54), която се води напълно в морето и е скъпа за живота и корабите като в същото време не позволява нищо. Ситуацията към момента е турбулентна през 1660 година, когато британската монархия е възобновена от Чарлз II. В рамките на месеци е решено търговията със Западна Африка да бъде сложена на по-сигурна основа и за задачата се основава чартърна компания.

Принц Руперхт Пфалцск

Част от тласъка за тази самодейност идва от двама благородници и авантюристи по време на Гражданската война във Англия – принц Руперхт Пфалцски и сър Робърт Холмс. Първият е братовчед на Чарлз II, а вторият произлиза от англо-ирландско семейство. И двамата са наемници, които се оправят сносно във военните дейности. По време на своята цветната си военна и морска кариера те служат като кралски капитани и се пробват да укрепят средствата на краля в заточение посредством частни нападения. По време на пътешестване до Гамбия, Руперхт се увлича от историите за богатите на злато крале навътре в континента и използва връзката си с Джеймс, херцога на Йорк, брат на Чарлз и предстоящ Джеймс II (на главната снимка), с цел да сътвори компания със силата и ресурсите, нужни за прогонването на холандците и установяването на удобни търговски връзки с локалните владетели. Холмс отива с морска експедиция, с цел да разчисти пътя за компанията. Когато дойде в Гори, покрай Кабо Верде, той умерено осведоми холандския губернатор, че цялото крайбрежие от там до нос Добра вяра е на краля на Англия. След това основава свои лични постове в Гамбия и реализира по този начин мечтаните търговски връзки. Когато се връща се, забележимото му богатство дава зелена светлина за голям брой търговци да вземат участие в новата компания. Така през 1660 година поражда Дружеството на Кралските Авантюристи от Англия, Търгуващи с Африка. Основните му спонсори са принц Руперхт и Джеймс, херцогът на Йорк, който скоро става губернатор.

Монета с герба на Кралската Африканска Компания

Придобиването на злато е главната грижа на компанията и през 1665 година 200 000 паунда от годишните й доходи идват от благородни метали. За разлика от това, 100 000 английски лири са получени от търговията със слонова кост, кожи, багрила и пипер. Хартата от 1663 година обаче прибавя и плебеи към листата със артикули на компанията като по този метод, както и със завладяването на крепостите на Златния бряг, КАК уголемява ползите си на изток до Робския бряг. За такова развиване има както търсене, по този начин и предложение. От една страна, владетелите на разширяващите се африкански страни имат непрестанно предложение на военни пленници. От друга страна, плантациите в Западна Индия и изключително в Барбадос имат ненаситна потребност от служащи. През 1665 година една-четвърт от приходите на компанията (около 100 000 английски лири) идват от търговията с плебеи, само че този дял последователно се усилва. До 1690 г. КАК е главният снабдител на плебеи за Новия свят, до момента в който холандските търговци имат максимален дял в търговията със злато.

Търговското съревнование с холандците е както причина, по този начин и резултат от Втората англо-холандска война (1665-67). Въпреки нежеланието на краля, херцогът на Йорк и неговите другари, разочаровани от холандската конкуренция, са нетърпеливи да завоюват монопол за британската компания. В края на 1663 година в Западна Африка е изпратена морска експедиция, ръководена от не какъв да е, а от сър Робърт Холмс. Той е упрекнат в започване на войната и макар че враждебните дейности по този начин или другояче са в ход, той със сигурност налива масло в огъня. Той вилнее по крайбрежието от Гамбия до устията на Волта, потъвайки някои кораби, вземайки други като премия и превземайки търговски постове.

***

В последна сметка през 1698 г. монополът на КАК е отстранен и е открита независимост на деяние за всички британски търговци. Частниците се втурват да вземат участие в трансатлантическата търговия и към 1708 година те изпращат четири пъти повече плебеи от Компанията. Към 1730 година Кралската Африканска Компания напълно престава да търгува и съществува, единствено с цел да поддържа хранилища на западното крайбрежие за английските търговци.

Що се отнася до беззаконната търговия с плебеи, тя надживява КАК със 77 години.