Нека всеки ден си подаряваме поне по няколко усмивки и

Нека всеки ден си подаряваме най-малко по няколко усмивки и разсеем облаците на тревожните дни, които всички споделяме. За лечебните сили, които носим у себе си, назаем от световноизвестния канадски публицист, преподавател и човеколюбец, и книгата му „ Подсъзнанието може всичко “.

„ Умът е популярен врач. “ ~ ХИПОКРАТ 

Нашето здраве е в наши ръце. Ние сме длъжни да играем дейна роля при запазване на здравето си и при лекуване на организма. Разболявайки се, не би трябвало пасивно да даваме път на заболяването, а да поемаме отговорността за своето излекуване. В последна сметка, както лекар Алберт Швайцер постоянно е казвал, „ същинският лекар е вътре в нас. “

Може ли мозъкът да дефинира здравословното положение на човек? „ Това, което става в мозъка на пациента, постоянно е ключът към това дали той ще оздравее “ - казва лекар Карл Саймънтън, интернационално приет доктор и шеф на раковия център „ Саймънтън “ в Пасифик Палисейдс, Калифорния. 

През 1981 година американският президент Роналд Рейгън беше прострелян в белия дроб от наемен палач. Раната беше сериозна, изключително за човек на седемдесетгодишна възраст, само че аз разбрах, че той ще се оправи, откакто прочетох публикацията на публицист, интервюирал президента на болничното му легло. Рейгън беше споделил: „ Не се тревожете за мен. Аз съм човек, който постоянно оздравява бързо. “ Какво изцеляващо разбиране! Колко могъщо. Помните ли какъв брой бързо се върна той на работа? В рамките на няколко дни!

А в този момент позволете да ви задам няколко въпроса. Какво мислите за себе си? Можете ли да се отнесете към вида хора, които настояват: „ Ако има грип, аз сигурно ще го хвана “? Живеете ли в очакване, че ще хванете настинка, грип или някаква друга болест, или вярвате, че сте от вида хора, които в никакъв случай не се разболяват? Това, което вярвате, че ще се случи, оказва голямо въздействие върху това, което в действителност се случва.

Серия опити, разказани от Джером Франк, експерт по плацебо резултата, прелестно показват по какъв начин това, в което вярвате, въздейства върху това, което ви се случва. При опитите на Франк на пациентите била давана една от три разнообразни вещества: доста едва обезболяващо, безвредно, само че неефективно плацебо и огромна доза морфин.

Две трети от пациентите, които получили безполезното плацебо, само че били уверени, че получават морфин, споделили, че болките им са изчезнали.

Повече от половината пациенти, на които дали морфин, само че им било казано, че взимат едва обезболяващо средство, съобщили, че към момента имат болки.

А когато на пациентите дали плацебо с информацията, че „ лекарството “ е предизвиквало главоболие при предходни опити, то три четвърти от пациентите се оплакали от главоболие!

Това, което пациентите са повярвали, че се случва, се оказало по-важно от това, което в действителност се е случило. Експертите по медицина от дълго време са признали плацебо резултата, само че този опит отишъл още по-далеч, показвайки доста забавни резултати. Той бил извършен към този момент и без знанието на лекарите, те също били заблудени и последствията били просто изумителни. Когато лекарите давали плацебо, мислейки, че това е морфин, неговият резултат върху пациентите нараствал. След това опитът бил променен. Когато лекарите мислели, че предписват плацебо вместо морфин, действието на морфина отслабвало. Очевидно убедеността на лекарите повлияла на резултатите по същия метод, както и убедеността на самите пациенти. Но по какъв начин е допустимо това? Как мислите на лекарите могат да въздействат върху пациентите? Не е ли по-важно какво мисли болният? А може би някак подсъзнателно лекарят предава на пациента своите упования за това по какъв начин ще подейства лекарството? Ако е правилно, това е нещо, което би трябвало да си спомните, когато се наложи да се грижите за болен другар или непосредствен. Нашето отношение може да лекува и нас самите, и близките.

Организмът е самоизцеляващ се механизъм

Нашето тяло е вълшебен самоизцеляващ се механизъм, който е предназначен да следи всичко, което се случва с нас. Когато се порежете, бели кръвни телца неотложно се устремяват към порязаното място, с цел да предотвратят инфекцията, до момента в който тромбоцитите съсирват кръвта и запечатват разреза. Всичко това става автоматизирано, без да се постанова вие да вършиме каквото и да било. Вашият организъм знае тъкмо по какъв начин да се възвърне самичък.

Когато ядете, вашият организъм извлича от храната питателните субстанции и ги разпределя във тип на сила към другите си елементи, където те са нужни. Всичко ненужно се изхвърля и още веднъж процесът е автоматизиран. Не е належащо да мислите за това или да давате насоки. Ако си счупите ръката, вие отивате на доктор и той я излекува, правилно е, нали? Не, не е правилно. Нито един доктор до момента не е излекувал пациент със счупена ръка. Лекарят може да намести костите и да гипсира ръката, в случай че е належащо, само че само вашият организъм е в положение да излекува счупените кости.

Напомняйте си постоянно, че организмът ви се лекува по натурален метод и самичък се възвръща. Мислете за здраве и мощ и ще ги имате. Утвърждавайте пред себе си: „ Моят организъм е самоизцеляващ се механизъм “.

Смехът и насладата могат да лекуват

Не е загадка, че депресираните хора доста по-лесно се разболяват, в сравнение с щастливите и безгрижните. Изследванията демонстрират, че напрегнатите умствени положения като лакомия, безпокойствие, паника, боязън могат да попречват действието на имунната система. За битка с това в няколко водещи лечебни заведения били устроени „ стаи на смеха “, цялостни с радостни книги, музика, анимации и филми, на които пациентите да се любуват.

Скорошно здравно проучване в региона на хумора и здравето посочило, че смехът освобождава два типа значими хормони от мозъка - енкефапин и ендорфин, които спомагат за унищожаване на болката, напрежението и депресията. „ И в художествената, и в научната литература постоянно се срещат разкази за хора, които са се излекували или най-малко са облекчили своето положение благодарение на смеха и хумора “ - казва Шърли Роутлиф, терапевт от Хамилтън, Онтарио. Днес даже последователите на обичайна медицина употребяват тези открития.

Избрано от: „ Подсъзнанието може всичко “, Джон Кехоу, издателство „ Феникс Дизайн “
Снимка: