Неизвестността около COVID-19 разби представите на хората, че живеят в

" Неизвестността към COVID-19 разруши визиите на хората, че живеят в спретнат свят. Много неща се трансформират и чисто физически. Проблемът на тази рецесия е, че не можеш да избягаш от нея и би трябвало да покажеш действителни резултати. Хората могат да съпоставят резултатите в техните страни с резултатите на други страни. Модерният човек се научи да не помни гибелта. Изведнъж се появява тази зараза, която ни връща чувството за нашата смъртност. Бяхме привикнали, че сме надали не безсмъртни. Всъщност не сме ". Това съобщи политологът Иван Кръстев разказа в предаването " 120 минути " по bTV.

" Когато пътуваш с трен и влакът влезе в тунел, всички млъкват. Нещо сходно се случи. След налагането на карантината започваш да си задаваш въпроси и си даваш сметка какъв брой такива епидемии са променяли света. Проучванията демонстрират, че от фамозния испански грип умират два пъти повече хора в сравнение с през Първата международна война. Епидемиите трансформират света, само че те не остават запомнени, тъй като при тях се губи възприятието на действителност. За Първата международна война са написани 80 000 книги, а за испанския грип единствено 400. Този факт може да бъде пояснен с това, че хората имат мощна назадничавост към безсмислената гибел. Огромен проблем е и, че не можеш да погребеш хората, личните ти близки не могат да те изпратят ", разяснява Кръстев.

" Формулата на ръководство не е ключът към триумфа на едно държавно управление в битката с епидемията. Три неща се оказаха доста по-важни. Първото е доверието на обществото към държавното управление. Няма полиция, която да накара хората да си мият ръцете, да вземем за пример. Второто нещо е предходен опит. Неслучайно азиатските страни се оказаха по-подготвени. Третото е ефикасността на организацията – да вземем за пример какъв брой бързо ще раздадеш маските ", проучва политологът.