Боряна Маринкова: Проблемът с недостига на лекарства ще се задълбочава
Недостигът на медикаменти ще става все по-голям. Проблемът се задълбочава и той не е единствено у нас, а и в международен мащаб. Това сподели в изявление за БГНЕС изпълнителният шеф на Българската асоциация за развиване на паралелната търговия с медикаменти Боряна Маринкова.
„ Причините за неналичието на доста медикаменти са многофакторни, водещата от които е индустриалната съставния елемент. Наблюдава се свръхконцентрация на индустриалните мощности в избрани фабрики, които създават първични материали за множеството от медикаментите, които пациентите използват. Проблемът е в умеенето субстанциите да бъдат създадени в задоволително количество и в точния момент “, съобщи тя и добави, че логистиката и вярното систематизиране на медикаментите също играят значима роля за задълбочаването на рецесията с медикаменти.
Предстоящият Брекзит също ще усложни обстановката.
„ Много от лекарствените компании, които са регистрирани и работят на територията на Англия сега търсят къде да изнесат индустриалните бази. Пререгистрират се. Ще се стигне до регулаторни аргументи за дефицита на медикаменти, тъй като всяко едно от тях ще би трябвало да се пререгистрира, ще му се трансформира опаковката, ще се превежда листовката. Това са дълги процеси, през което всяко лекарство ще би трябвало да премине “, изясни Маринкова.
Наред с всичко това България е дребен пазар и попада в периферията на доставки.
„ И когато размерите са застрашени първо се стопират доставките за най-малките пазари и се оставя за най-важните и предпочитани страни. Не е за подценяване и фактът, че нашият пазар не е изключително гостолюбив, както и, че цените на медикаментите се дефинират от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени артикули и се стига до случаи, в които производството на едно лекарство е 2 лева, само че то се продава в аптеката за 1.80 “, добави още тя и добави, че това е станало причина предходната година една от огромните фармацевтични компании у нас да спре производството на 20 медикаменти.
БГНЕС алармира организацията, че от няколко месеца в аптечната мрежа не може да се откри лекарството „ Глюкобай “, което се приема от хора, страдащи от диабет. Маринкова удостовери неналичието му и сподели, че повода по тази причина е индустриално усложнение, което се чака през септември да бъде преодоляно и оттогава медикаментът да се появи в аптеките у нас.
По отношение на другия ни сигнал за изчезналото лекарство „ Креон “, тя съобщи, че изкуствено е било основано напрежение и то е налично в мрежата, само че го няма във всяка аптека.
„ При липса на медикамент, пациентите дано потърсят лекуващия ги доктор, с цел да се откри заместваща терапия. Случаите, в които това не е допустимо да се направи са необичайност “, отсече Маринкова.
Според нея паралелната дистрибуция е едно от решенията в битката с дефицита на медикаменти и тя дава достъп на българските пациенти до 500 млн. пазар. Към момента обаче, с цел да се внесе едно лекарство извън, то би трябвало да е записано у нас. Голяма част от изчезналите медикаменти у нас се оказват дерегистрирани. По тази причина през 2018 година са изтеглени над 300 медикамента от пазара.
„ По данни на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени артикули и Изпълнителната организация по медикаментите в интервала 2014-2017 година дерегистрираните медикаменти са 1512, над 300 са за 2018 година През 2017 година 327 са дерегистрираните като нито едно не е с проблем в лекарствената сигурност, а поради неизгодни условия за вносителите “, изнася Маринкова тревожната статистика и показва, че 22% от близо 580 от постъпилите сигнали в платформата им за изчезнали медикаменти е точно за такива медикаменти, които към този момент ги няма в аптечната мрежа, само че хората не престават да ги търсят.
Тя е уверена, че са нужни законодателни промени, които да разрешат дерегистрираните медикаменти да бъдат обект на успореден импорт.
„ Ние желаеме такива медикаменти, които имат потвърдена лечебна успеваемост и са търсени от хората да могат да бъдат обект на импорт от паралелните дистрибутори. Във връзка с това предлагаме промени в Закона за медикаментите, тъй като точно поради тях пациентите се трансформират в аптечни туристи на територията на Европа и отвън Европейски Съюз “, стимулира се Маринкова и прибавя, че желаят смяна и във връзка с срокът за успореден импорт и той да бъде понижен от 45 дни на три седмици.
Изпълнителният шеф на Българската асоциация за развиване на паралелната търговия с медикаменти изясни изгодите от паралелния импорт.
„ Паралелната дистрибуция действа на територията на Европейския съюз. Подчинява се на философията за свободно придвижване на хора, артикули и услуги. Има един спомагателен канал за дистрибуция, посредством който едно лекарство, създадено в една и съща фабрика може да бъде доставено в една страна от два самостоятелни доставчика – формалното посланичество на компанията, а другият успореден дистрибутор. По този метод паралелната дистрибуция конкурира представителя на съответното лекарство, доставяйки същия артикул със същото качество. По този метод и двете страни влизат в конкуренция, от която печели пациентът, публичната система, здравната каса и др “, уточни Маринкова преимуществата на паралелната дистрибуция. /БГНЕС
„ Причините за неналичието на доста медикаменти са многофакторни, водещата от които е индустриалната съставния елемент. Наблюдава се свръхконцентрация на индустриалните мощности в избрани фабрики, които създават първични материали за множеството от медикаментите, които пациентите използват. Проблемът е в умеенето субстанциите да бъдат създадени в задоволително количество и в точния момент “, съобщи тя и добави, че логистиката и вярното систематизиране на медикаментите също играят значима роля за задълбочаването на рецесията с медикаменти.
Предстоящият Брекзит също ще усложни обстановката.
„ Много от лекарствените компании, които са регистрирани и работят на територията на Англия сега търсят къде да изнесат индустриалните бази. Пререгистрират се. Ще се стигне до регулаторни аргументи за дефицита на медикаменти, тъй като всяко едно от тях ще би трябвало да се пререгистрира, ще му се трансформира опаковката, ще се превежда листовката. Това са дълги процеси, през което всяко лекарство ще би трябвало да премине “, изясни Маринкова.
Наред с всичко това България е дребен пазар и попада в периферията на доставки.
„ И когато размерите са застрашени първо се стопират доставките за най-малките пазари и се оставя за най-важните и предпочитани страни. Не е за подценяване и фактът, че нашият пазар не е изключително гостолюбив, както и, че цените на медикаментите се дефинират от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени артикули и се стига до случаи, в които производството на едно лекарство е 2 лева, само че то се продава в аптеката за 1.80 “, добави още тя и добави, че това е станало причина предходната година една от огромните фармацевтични компании у нас да спре производството на 20 медикаменти.
БГНЕС алармира организацията, че от няколко месеца в аптечната мрежа не може да се откри лекарството „ Глюкобай “, което се приема от хора, страдащи от диабет. Маринкова удостовери неналичието му и сподели, че повода по тази причина е индустриално усложнение, което се чака през септември да бъде преодоляно и оттогава медикаментът да се появи в аптеките у нас.
По отношение на другия ни сигнал за изчезналото лекарство „ Креон “, тя съобщи, че изкуствено е било основано напрежение и то е налично в мрежата, само че го няма във всяка аптека.
„ При липса на медикамент, пациентите дано потърсят лекуващия ги доктор, с цел да се откри заместваща терапия. Случаите, в които това не е допустимо да се направи са необичайност “, отсече Маринкова.
Според нея паралелната дистрибуция е едно от решенията в битката с дефицита на медикаменти и тя дава достъп на българските пациенти до 500 млн. пазар. Към момента обаче, с цел да се внесе едно лекарство извън, то би трябвало да е записано у нас. Голяма част от изчезналите медикаменти у нас се оказват дерегистрирани. По тази причина през 2018 година са изтеглени над 300 медикамента от пазара.
„ По данни на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени артикули и Изпълнителната организация по медикаментите в интервала 2014-2017 година дерегистрираните медикаменти са 1512, над 300 са за 2018 година През 2017 година 327 са дерегистрираните като нито едно не е с проблем в лекарствената сигурност, а поради неизгодни условия за вносителите “, изнася Маринкова тревожната статистика и показва, че 22% от близо 580 от постъпилите сигнали в платформата им за изчезнали медикаменти е точно за такива медикаменти, които към този момент ги няма в аптечната мрежа, само че хората не престават да ги търсят.
Тя е уверена, че са нужни законодателни промени, които да разрешат дерегистрираните медикаменти да бъдат обект на успореден импорт.
„ Ние желаеме такива медикаменти, които имат потвърдена лечебна успеваемост и са търсени от хората да могат да бъдат обект на импорт от паралелните дистрибутори. Във връзка с това предлагаме промени в Закона за медикаментите, тъй като точно поради тях пациентите се трансформират в аптечни туристи на територията на Европа и отвън Европейски Съюз “, стимулира се Маринкова и прибавя, че желаят смяна и във връзка с срокът за успореден импорт и той да бъде понижен от 45 дни на три седмици.
Изпълнителният шеф на Българската асоциация за развиване на паралелната търговия с медикаменти изясни изгодите от паралелния импорт.
„ Паралелната дистрибуция действа на територията на Европейския съюз. Подчинява се на философията за свободно придвижване на хора, артикули и услуги. Има един спомагателен канал за дистрибуция, посредством който едно лекарство, създадено в една и съща фабрика може да бъде доставено в една страна от два самостоятелни доставчика – формалното посланичество на компанията, а другият успореден дистрибутор. По този метод паралелната дистрибуция конкурира представителя на съответното лекарство, доставяйки същия артикул със същото качество. По този метод и двете страни влизат в конкуренция, от която печели пациентът, публичната система, здравната каса и др “, уточни Маринкова преимуществата на паралелната дистрибуция. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ