Не забравяйте родителите си!
Не забравяйте родителите си! Когато остареят, те ще имат потребност от вашата поддръжка.
Вера се омъжи късно. Цялата си младост тя прекара на село и помагаше на родителите си. На 30 години тя се омъжи. Загуби две деца, а третото едвам оцеля. Дъщеря й беше най-ценното нещо на света за нея.
Но тя растеше слаба и болнава.
Съпругът на Вера й споделяше, че би трябвало да роди крепко дете, с цел да може да им оказва помощ, когато порасне.
Вера изрично отхвърли. Тя продължи да се грижи за щерка си. Съпругът й се отхвърли и ги напусна. Ожени се наново и му се роди наследник. Вера трябваше да се грижи и за свекърва си.
Тя имаше доста ухажори, само че реши да се посвети на щерка си, а и имаше доста работа из къщата. Свекърва й се разболя.
Минаха години, щерка й порасна и си откри избраник. Две години след сватбата й се роди дете. Тя се обади на майка си да я предложения да се реалокира при тях. Отначало тя се съпротивляваше. Свекърва й беше умряла от дълго време. Но имаше кокошки, гъски, обичана котка и коза, за които да се грижи.
Все отново реши да се реалокира при щерка си. Тя се грижеше за момичето на драго сърце, до момента в който щерка й и брачният партньор й работеха, с цел да изплатят ипотеката. И по този начин минаха 6 години.
Детето порасна, съпрузите изплатиха ипотеката и към този момент нямаха потребност от Вера. Дъщеря й сподели да се върне на село. Тя хвана последния рейс. Очите й се изпълниха със сълзи. Чувството за неправда просто извърши сърцето на старицата. Кой би могъл да знае, че личната й щерка ще й аргументи това?
Тя остана сама в студената къща. Изведнъж се почука на вратата. Съседите, видели светлината от прозореца и решили да схванат кой е влезнал в къщата. Вера им описа всичко със сълзи на очи.
Вижте още: Най-добрата ми другарка е държанка на татко ми
Съседите дадоха на Вера теле, а котката разпозна стопанката си. Помогнаха й да почисти и оправи къщата. Тя беше чест и мечтан посетител на хора, които в никакъв случай не са й били родственици, само че я обичат с цялото си сърце.
Не забравяйте родителите си и това, което са създали за вас. Вашите деца също могат да постъпят незаслужено с вас.
Не е толкоз значимо дали човек е член на фамилията. Бъдете признателни и отвръщайте на положителното с положително.
