10 истини за живота от Орхан Памук
„ Не взимайте всичко чак толкоз на съществено. Не е ли животът хубав. Обърнете внимание на детайлностите. Най-важното нещо в живота е щастието, опцията да оцелеем в това нетолерантно общество, което сами си създадохме ”, споделя Орхан Памук.
В романите си, които са известни в целия свят, той съчетава традициите на европейската и на турската литература, осмисля и показва османската просвета посредством конфликта и взаимоотношенията сред Изтока и Запада.
Ето още няколко въздействащи цитата за живота от Орхан Памук:
„ Животът е къс и би трябвало да почитаме всеки момент от него. ”
„ Въпросът е да вярваш, както имат вяра бедняците, да се превърнеш в един от тях. Да ядеш като тях, да живееш като тях и в случай че се смееш на това, на което се смеят те, в случай че те гневи това, което гневи и тях, едвам тогава би могъл да повярваш в техния Аллах. Въпросът за Аллах е равностоен на осъзнаването, че това не е проблем на разсъдъка и на вярата, а е проблем на метода на живот. ”
„ Нищо не е толкоз изумително, както живота. Освен писането ”.
„ Не можеш да се качиш на кораба на живота, да предприемеш това еднопосочно пътешестване един път и след това, когато свърши, да го повториш, само че с книга в ръка, без значение какъв брой комплицирана или сложна за схващане е тя, откакто я свършиш, можеш, в случай че желаеш, да се върнеш първоначално, да я прочетеш още веднъж и по този начин да схванеш сложното, а с него да схванеш и самия живот ”.
„ Вярвам в свят, в който няма герои. Разбира се, аз се удивлявам на персоналния кураж, на интелекта, на усърдната работа. Това са качества, които същински ценя… и които имат толкоз доста „ елементарни ” хора ”.
„ Модерността в днешно време се демонстрира като “свръхизобилие ”. Живеем във време на всеобщо създавани артикули, които просто се появяват в всекидневието ни, стоят на масите ни, по стените ни. Използваме ги – множеството от нас даже не ги виждаме. След това те още веднъж изчезват. Незабележимо и без фанфари ”.
„ Ще проумееш най-накрая, че идентичното мислене на хората е причина за всичките несгоди по света, тоест, за това,че бедните са така небогати и глупави, а богатите така богати и умни, за грубостта, жестокостта и бездуховността, тоест, за всяко нещо, предизвикващо у тебе предпочитание да умреш и да се чувстваш отговорен. Ти към този момент предусещаш, по-добре ще ти е, в случай че си злобен и аморален тук, където всеки оглупява и умира, преструвайки се на честен ”.
„ Идеализмът, нереалният идеализъм постоянно се конфронтира с действителността на хората, на индивида от улицата. Детайлите от всекидневието постоянно са по-убедителни от която и да е политическа фикция и измама ”.
„ Всеки живот е единствен и безподобен… Всеки роман е роман, тъй като е единствен и несравним. Всеки публицист е по своему трагичен публицист ”.
