Как Бате Бойко стана Боко |
Не всички политически пророчества се сбъдват, само че за залеза на една политическа кариера от време на време може да се предскаже по... прякорите.
Да вземем най-личния политик в страната - министър председателят и водач на ГЕРБ Бойко Борисов, почнал като “Бате Бойко ” и “Генерала ” и наказан да приключи като “Боко... ”. Първите бяха медийна агитация, актуалните са национални умозрения. “Бате ”-то, по този начин познато на Балканите послание, фамилиарно, по роднински и ласкаво, като към по-голям брат и настойник, към този момент го няма. Освен това водачът на ГЕРБ към този момент не е и “Бойко ”, което показваше непосредственост и благосклонност, сякаш е един от нас, а “Борисов ”, “Пожарникаря ” или обидни прозвища.
Едно време обликът му бе блестящ
Всъщност същинските прякори - нецензурирана характерност на индивида и постъпките му, се дават в детството и/или в пандиза. Било поради външни белези, особености в държанието, нездравословни привички. Но при започване на този век, когато форумите бяха цялостни с вицове за Борисов като Чък Норис, а медиите - с добре охранени заглавия за Бореца против мафията и Шерифа на страната, обликът му биваше гладък до зарево. По това време основният секретар на Министерство на вътрешните работи, генерал-майор, по-късно и генерал-лейтенант, не тръгваше на акция без свита от представители на най-тиражните и най-гледани медии. Затова ще остане незабравим репортажът на Божидар Божков във в. “Сега ” от септември 2002 година с прочулата се фраза на журналистка, която желае да пипне Борисов по мускула.
Медийният мейнстрийм обаче възхваляваше “Бойко ”, който, едва-що излязъл иззад гърба на Царя, обикаляше в черен кожен шлифер, не спираше да подлага на критика политиците и пишеше есемеси на журналист(к)и. Без да ги назовава “мисирки ”. От оня интервал е известният му израз, че българската политика е “л...о в целофан ” и разнообразни вариации на тематика по какъв начин политиците не пазят ползите на “народа ”. Борисов се броеше национален. Не е изненада - доста автократи при започване на кариерата си играят като антисистемни.
Боко - след първия мандат
Едно е несъмнено - в случай че някой хроникьор успее да събере захаросаните изявления и репортажи за триумфите на Борисов от ония времена, ще вари компоти за народа най-малко за петилетка напред. Чисто имиджово обаче “Бате Бойко ” все по-малко влизаше в приложимост, откакто Борисов стана кмет на София.
А още след първия мандат на водача на ГЕРБ, в края на декември 2013 година, депутатът от Движение за права и свободи Йордан Цонев повърхностно подмятна по bTV:
“Политиците сме обществени хора и ни дават всевъзможни прякори и основават легенди за нас, аз да вземем за пример не считам, че е вярно на Бойко Борисов да му викат Боко Тиквата ”.
И това на въпрос за какво на него му споделят “Данчо Ментата ” - прякор, с който стъпи на политическото занятие, както и Слави Трифонов ще влезе там в началото като “Дългия ”.
Въпреки хвалбите, здрависванията с хора по пътищата и фамилиарничене с европейски водачи, корупционните кавги и записите на телефонни диалози с недодялан и пошъл звук си споделиха думата. Агитацията на проправителствените медии, публицисти и персони, влияещи на публичното мнение, може да направи доста за обществения облик, само че не може да върне “Бате ” на Бойко Борисов.
Извън пропагандата обаче, някои прозвища на политици в действителност са журналистическо попадение - като да вземем за пример “Желязната лейди ”. Така нарекъл Маргарет Тачър руският публицист Юрий Гаврилов в озаглавена по същия метод публикация - поради позицията ѝ, че руснаците се стремят към международно владичество. А определението „ човек от народа " за Тодор Живков е на представителя на радио “София ” Петър Витанов. Макар да бе сатанизиран от избрана група медии, някогашният министър председател Иван Костов ще си остане с прякора “Командира ”, а тогавашният му сподвижник в партията проф. Екатерина Михайлова - с “Класната ”.
Как ще излезе от политиката
От благосклонност до засегнатост и неуважение - по този начин варират през годините прякорите на Бойко Борисов, комуто никой към този момент не измисля величави прозвища, на инат на трите мандата, метрото, автомагистралите, чакалнята на еврозоната и ежеседмичните паради на триумфите.
Политикът, който нямаше еднакъв по кокетничене с медии, от месеци се е дистанцирал от всевъзможни журналистически въпроси - комфортни и неуместни. (Ако не броим изявлението, което Борисов избра да даде на немското издание “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ”, с цел да изясни фотосите от спалнята си и нощното шкафче с кюлчета злато и пачки от по 500 евро, публикувани от незнайни в интернет.)
Какво остана от “Бате Бойко ”? Пак се брои за “народен ”, само че към този момент може да го демонстрира самичък - обществените мрежи работят и за политиците. Не му е належащо да го преразказват. Генералската униформа е в дрешника. Същественото за Борисов обаче е най-после да успее да излезе от политиката с име и фамилия. Само по прякор - или малко име, ще е доста много обидно.
Б. ред. - Коментарът на Емилия Милчева е от
Да вземем най-личния политик в страната - министър председателят и водач на ГЕРБ Бойко Борисов, почнал като “Бате Бойко ” и “Генерала ” и наказан да приключи като “Боко... ”. Първите бяха медийна агитация, актуалните са национални умозрения. “Бате ”-то, по този начин познато на Балканите послание, фамилиарно, по роднински и ласкаво, като към по-голям брат и настойник, към този момент го няма. Освен това водачът на ГЕРБ към този момент не е и “Бойко ”, което показваше непосредственост и благосклонност, сякаш е един от нас, а “Борисов ”, “Пожарникаря ” или обидни прозвища.
Едно време обликът му бе блестящ
Всъщност същинските прякори - нецензурирана характерност на индивида и постъпките му, се дават в детството и/или в пандиза. Било поради външни белези, особености в държанието, нездравословни привички. Но при започване на този век, когато форумите бяха цялостни с вицове за Борисов като Чък Норис, а медиите - с добре охранени заглавия за Бореца против мафията и Шерифа на страната, обликът му биваше гладък до зарево. По това време основният секретар на Министерство на вътрешните работи, генерал-майор, по-късно и генерал-лейтенант, не тръгваше на акция без свита от представители на най-тиражните и най-гледани медии. Затова ще остане незабравим репортажът на Божидар Божков във в. “Сега ” от септември 2002 година с прочулата се фраза на журналистка, която желае да пипне Борисов по мускула.
Медийният мейнстрийм обаче възхваляваше “Бойко ”, който, едва-що излязъл иззад гърба на Царя, обикаляше в черен кожен шлифер, не спираше да подлага на критика политиците и пишеше есемеси на журналист(к)и. Без да ги назовава “мисирки ”. От оня интервал е известният му израз, че българската политика е “л...о в целофан ” и разнообразни вариации на тематика по какъв начин политиците не пазят ползите на “народа ”. Борисов се броеше национален. Не е изненада - доста автократи при започване на кариерата си играят като антисистемни.
Боко - след първия мандат
Едно е несъмнено - в случай че някой хроникьор успее да събере захаросаните изявления и репортажи за триумфите на Борисов от ония времена, ще вари компоти за народа най-малко за петилетка напред. Чисто имиджово обаче “Бате Бойко ” все по-малко влизаше в приложимост, откакто Борисов стана кмет на София.
А още след първия мандат на водача на ГЕРБ, в края на декември 2013 година, депутатът от Движение за права и свободи Йордан Цонев повърхностно подмятна по bTV:
“Политиците сме обществени хора и ни дават всевъзможни прякори и основават легенди за нас, аз да вземем за пример не считам, че е вярно на Бойко Борисов да му викат Боко Тиквата ”.
И това на въпрос за какво на него му споделят “Данчо Ментата ” - прякор, с който стъпи на политическото занятие, както и Слави Трифонов ще влезе там в началото като “Дългия ”.
Въпреки хвалбите, здрависванията с хора по пътищата и фамилиарничене с европейски водачи, корупционните кавги и записите на телефонни диалози с недодялан и пошъл звук си споделиха думата. Агитацията на проправителствените медии, публицисти и персони, влияещи на публичното мнение, може да направи доста за обществения облик, само че не може да върне “Бате ” на Бойко Борисов.
Извън пропагандата обаче, някои прозвища на политици в действителност са журналистическо попадение - като да вземем за пример “Желязната лейди ”. Така нарекъл Маргарет Тачър руският публицист Юрий Гаврилов в озаглавена по същия метод публикация - поради позицията ѝ, че руснаците се стремят към международно владичество. А определението „ човек от народа " за Тодор Живков е на представителя на радио “София ” Петър Витанов. Макар да бе сатанизиран от избрана група медии, някогашният министър председател Иван Костов ще си остане с прякора “Командира ”, а тогавашният му сподвижник в партията проф. Екатерина Михайлова - с “Класната ”.
Как ще излезе от политиката
От благосклонност до засегнатост и неуважение - по този начин варират през годините прякорите на Бойко Борисов, комуто никой към този момент не измисля величави прозвища, на инат на трите мандата, метрото, автомагистралите, чакалнята на еврозоната и ежеседмичните паради на триумфите.
Политикът, който нямаше еднакъв по кокетничене с медии, от месеци се е дистанцирал от всевъзможни журналистически въпроси - комфортни и неуместни. (Ако не броим изявлението, което Борисов избра да даде на немското издание “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ”, с цел да изясни фотосите от спалнята си и нощното шкафче с кюлчета злато и пачки от по 500 евро, публикувани от незнайни в интернет.)
Какво остана от “Бате Бойко ”? Пак се брои за “народен ”, само че към този момент може да го демонстрира самичък - обществените мрежи работят и за политиците. Не му е належащо да го преразказват. Генералската униформа е в дрешника. Същественото за Борисов обаче е най-после да успее да излезе от политиката с име и фамилия. Само по прякор - или малко име, ще е доста много обидно.
Б. ред. - Коментарът на Емилия Милчева е от
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ