Костюмите в „Треска за лалета“ – като картина на Вермеер
Не ви ли наподобява на картина на Вермеер? Това въобще не е единственият кадър от кино лентата „ Треска за лалета “, който съвсем прилича остаряла нидерландска картина. Всички елементи във кино лентата са деликатно пресъздадени оптимално покрай епохата и несъмнено, костюмите са изключително забавни. Художник по костюмите във кино лентата е, носител на „ Оскар “ за невероятните костюми в The Duches и с номинации за „ Джейн Еър “ и – с други думи, евентуално най-подходящият претендент за историческа драма с красиви облекла. Майкъл О’Конър споделя, че за него е било същинско наслаждение да сътвори костюмите за този филм, тъй като от XVII век в Холандия са останали голямо количество картини и по тях той в течение на два месеца е изучил всички елементи. Говорим не просто за кройки, цветове и материи, само че и за детайлности като цветове на конците, величина на илиците или тип клипси – в действителност впечатляващ взор на човек, влюбен в работата си.
Костюмите за кино лентата са подготвяни няколко месеца преди началото на фотосите, само че и по-късно, като в процеса са били въвлечени самият Майкъл, двамата му асистенти, специфичен крояч с 8 шивачи и сред 20 и 25 костюмиери. Каквото не са съумели да приготвят сами, наемали от Италия и Испания. Общо са създадени към 50 костюма за основните герои, 25 костюма за монахините и над 500 за статистите. Някои от тъканите са купени в Турция, други са създадени особено за кино лентата по старинни технологии, а ботушите са италиански, несъмнено.
Най-красиви и забавни са костюмите на героинята на Алисия Викандер – София. След като се омъжва за богатия търговец Корнелис (Кристоф Валц), брачният партньор й я облича по последна мода с най-пищните облекла на онази ера. Бродерии, бижута, дантели – всичко по София е извънредно и съвсем припомня на портретите на богатите дами от това време.
Особено забавни са огромните бели колосани яки на София и Корнелис, присъщи за най-богатите хора в Холандия. Тяхното произвеждане и разчистване са толкоз сложни, че преди три века в Амстердам е имало цяла колегия, занимаваща се с направа, поддържане и колосване на тези яки. Днес това се прави единствено на едно място, наречено The School of Historical Dress, и именно оттова са взети яките за кино лентата.
Дрехите на самия Корнелис също са доста присъщи. През XVII век черни облекла си разрешавали да носят единствено най-богатите жители. Черният цвят бил извънредно сложен за реализиране – тъй като се боядисвало основно с естествени бои, а те не давали компактен цвят и се налагало черните облекла да се боядисват по доста пъти, а още по-трудно било боята да се задържи, без да избелява. В костюмите Майкъл О’Конър е добавил към черното по малко розово и оранжево, тъй като този контрастност стои добре на екран. Резултатът е оценен и от авторката на едноименния разказ, Дебора Могак (жената с колосана яка по-долу, самата тя участваща като статист във филма), която счита, че костюмите са забележителни.
Художникът споделя, че за него е било доста огромно наслаждение да работи по този филм, тъй като това му е разрешило за малко да попътува в предишното. Това пътешестване чака и нас, феновете. Филмът е част от програмата на.
Костюмите за кино лентата са подготвяни няколко месеца преди началото на фотосите, само че и по-късно, като в процеса са били въвлечени самият Майкъл, двамата му асистенти, специфичен крояч с 8 шивачи и сред 20 и 25 костюмиери. Каквото не са съумели да приготвят сами, наемали от Италия и Испания. Общо са създадени към 50 костюма за основните герои, 25 костюма за монахините и над 500 за статистите. Някои от тъканите са купени в Турция, други са създадени особено за кино лентата по старинни технологии, а ботушите са италиански, несъмнено.
Най-красиви и забавни са костюмите на героинята на Алисия Викандер – София. След като се омъжва за богатия търговец Корнелис (Кристоф Валц), брачният партньор й я облича по последна мода с най-пищните облекла на онази ера. Бродерии, бижута, дантели – всичко по София е извънредно и съвсем припомня на портретите на богатите дами от това време.
Особено забавни са огромните бели колосани яки на София и Корнелис, присъщи за най-богатите хора в Холандия. Тяхното произвеждане и разчистване са толкоз сложни, че преди три века в Амстердам е имало цяла колегия, занимаваща се с направа, поддържане и колосване на тези яки. Днес това се прави единствено на едно място, наречено The School of Historical Dress, и именно оттова са взети яките за кино лентата.
Дрехите на самия Корнелис също са доста присъщи. През XVII век черни облекла си разрешавали да носят единствено най-богатите жители. Черният цвят бил извънредно сложен за реализиране – тъй като се боядисвало основно с естествени бои, а те не давали компактен цвят и се налагало черните облекла да се боядисват по доста пъти, а още по-трудно било боята да се задържи, без да избелява. В костюмите Майкъл О’Конър е добавил към черното по малко розово и оранжево, тъй като този контрастност стои добре на екран. Резултатът е оценен и от авторката на едноименния разказ, Дебора Могак (жената с колосана яка по-долу, самата тя участваща като статист във филма), която счита, че костюмите са забележителни.
Художникът споделя, че за него е било доста огромно наслаждение да работи по този филм, тъй като това му е разрешило за малко да попътува в предишното. Това пътешестване чака и нас, феновете. Филмът е част от програмата на.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ