Не случайно наричат преговорите изкуство. Често те се изучават като

Не инцидентно назовават договарянията изкуство. Често те се учат като обособена дисциплинираност, която е обвързвана с голяма теоретична част, в която има доста логика на психиката, социология, даже от време на време и математика.

Все още не е ясно дали ще има диалози и за избора на ръководител на Народното събрание

Общата доктрина гласи, че когато стартират договаряния сред страни, които имат контрастиращи позиции или конфликтни връзки, в никакъв случай първоначално не се формулира оптимален краен резултат. Ако приемем, че крайната цел е обвързвана с поддръжка за кабинет с първия или с втория мандат, това не би трябвало да е обект на договаряния при започване на процеса.

В началото постоянно се търси така наречен „ зона на вероятното единодушие “. Обикновено това са няколко точки или тематики, по които двете страни имат сходни позиции и са го декларирали ясно авансово. Именно това наблюдавахме през седмицата. Целта тук е най-много психическа – да бъде обезвредено чувството, че сред обектите на договаряния има голяма пропаст.

Това се случи и във Финландия, където парламентарните избори на 2 април, денят, в който гласувахме и ние, не излъчиха явен победител. Така, консерваторите от първата по резултат партия изпратиха обществено 24 въпроса към всички обединения в Народното събрание. Върху основата на техните отговори стартира търсенето точно на „ зоната на вероятното единодушие “.

Ако приемем, че у нас текстовете за надзор над основния прокурор, Шенген и еврозоната са точки от „ зоната на вероятното единодушие “, диалозите сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ се развиват тъкмо съгласно класическата доктрина на договарянията, която сега се ползва на процедура. Но тя крие и доста незнайни.

Ние доста ясно декларирахме, че загърбваме политическия нарцисизъм, посочи ръководителят на Народното събрание

В хода на процеса на договаряния, теорията разграничава „ положителна зона на единодушие “ и „ отрицателна зона на единодушие ". При позитивната двете страни желаят дефинираната крайната цел, а при отрицателната една от страните не я желае. В този случай, в хода на договарянията стремежът е двете страни да доближат до среда, в която посредством общи отстъпки да се приближат оптимално до крайната цел, без наложително да я реализират. В този стадий се вадят на масата и въпросите, по които договарящите се разминават. И договарянията навлизат в същинската си фаза.

Още един фактор оказва въздействие върху общата среда на договарянията. Той идва от общото въодушевление на „ изключените от процеса “. Това са останалите партии, на които също им се договаря, само че не вземат участие, което е сигнал към обществото, че тяхната преговорна стойност е по-слаба от тази на главните играчи. За първи път от десетилетия да вземем за пример не се приказва за Движение за права и свободи като за „ балансьор “, „ посредник “, „ медиатор “ и впрочем.

Тук ще ставаме очевидци на спиране на договарянията, по избор на някоя от страните, което работи от време на време като бутона „ рестарт “ на компютъра. Това се прави в случаите, когато на хоризонта се появяват въпроси, които не могат да се преодолеят. Тогава работи и правилото „ мълчанието е злато “. В този смисъл, когато видите, че двете страни престанат да приказват с медиите, знайте, че договарянията са навлезли в тъкмо подобен стадий.

https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/rosen-zheljazkov-ekskluzivno-pred-btv-gerb-e-gotova-da-ne-predlaga-kabinet-s-parvija-mandat.html

Всичко това, несъмнено, с изключение на воля от договарящите изисква задоволително време. Не единствено, с цел да не се форсира процеса, само че и с цел да може гласоподавателите на всички участващи в договарянията обединения да осмислят добре протичащото се. Ако приемем, че в този момент, че част от поддръжниците на всички договарящи партии са срещу доближаването с „ врага “, то в случай че имат задоволително време, техните водачи ще могат да аргументират стъпките си по понятен метод, намалявайки неизбежните имиджови вреди върху своите обединения. А такива ще има.

Ако не разполагат с задоволително време, страните ще подхващат по-малко опасности и ще са склонни на по-малко взаимни отстъпки. Скъсявайки времевия прозорец, договарящите ще бъдат форсирани да прескочат стъпки, които са значими за крайния резултат, което ще понижи възможностите за неговото реализиране.
През това време двете страни би трябвало да формулират доста тъкмо „ най-хубавата опция на преговорната цел “. Тоест, да имат явен отговор на въпроса – какво тъкмо ще подхващат при положение, че договарянията не реализиран резултат. Отговорът на този въпрос значи просто – ще се готвят още веднъж за избори. И евентуално, още веднъж за договаряния. Но на фона на нова среда. И все по този начин пред въпроса – дали общата цел е по-голяма от техните персонални упоритости.