Народни вярвания за храната и яденето
Не се яде на мрачно или скритом, тъй като може децата ти да станат крадци. За разлика от животинският свят, където храненето е по опция без странични наблюдаващи, индивидът се храни намерено – няма за какво да се крие, той е изработил хляба си.
Изобилна годишна продукция – неотдавнашен апетит. В основата на поверието е наблюдението на цикличността на положителната и неприятната годишна продукция. Това поверие е настройвало на икономии и внимание.
Ако ядеш от ножа – ще станеш злобен. Поверието е обвързвано с мистичното разбиране на ножа като средство за битка със злото. Следователно би трябвало да се отнасяме с него почтително. Битовото пояснение е по-просто – можеш да си порежеш устата или езика, тогава непредпазливо ще иззлобееш.
Който яде корав самун, той сполучливо плава и не се опасява от стихия. Съвременните медици също дефинират изсъхналия самун като доста потребен. Но тук се крие елементарна педагогическа измама – яжте, деца, каквото ви се дава и не придиряйте доста, по този начин ще можете да плавате сполучливо. А връзката с бурята е от времето когато се е считало, че да се изкъпеш под подобен дъжд е доста потребно, поради енергийната плътност на водата.
Да изхвърляш самун е огромен грях. Който изхвърля недоядения самун, вместо да го даде на птиците – ще обеднее. Поверието е доста антично и смисълът му е напълно явен – хлябът би трябвало да се пази, за него е положен толкоз труд. Който не го пази, ще бъде осъден от небесните сили. И в битов аспект е същото – който не пази, ще бъде безпаричен. Връзката с птиците идва от символизирането им като душите на умрелите.
Не яж, до момента в който минаваш прага на дома – може да повикаш дявола. Прагът дефинира предпазеното пространство на човек, по тази причина посредством отворената дъвчеща уста човек дава опция на нечистите сили да преминат през нея. Битовото пояснение е, че ядейки в придвижване можеш да се спънеш на прага, а и се яде на масата.
Не яж, до момента в който учиш – ще изядеш наученото. Същото се отнася и за четенето по време на ястие. Същността му е учредена на физиологията – по време на хранене кръвта се отдръпва към стомаха, а не към мозъка, по тази причина просто нищо изключително не може да се научи. В поверието се отразява и уважителното отношение към храната, самият развой на хранене, който си има строга наредба – къде, по кое време и по какъв начин може да се яде.
Не пий лежешком или на колене - дяволът ще те подбутне. В основата на това поверие е мистичната възбрана да се пие от открити водоеми. Приема се, че се прекланяш на водния или различен греховен дух. Битовото пояснение е, че накланяйки се по подобен метод, можеш да паднеш и да се удавиш, а употребявайки чаша, може да прецениш качеството и чистотата на водата.
Не бутай трохите от масата с ръка – с тази ръка ще просиш. Забранително поверие, подчертаващо уважението към хляба. Дори трохите от масата би трябвало да се съберат и изядат или най-малко да се дадат на птиците, само че никога да ги избуташ на земята.
В началото и в края на яденето да хапнеш парче самун със сол е на хубаво. Хлябът и солта освен знак на гостолюбие, само че и комбиниране с вълшебен качества. Смятало се е, че солта пази от нечисти сили и е потребно да се съчетава с различен свят артикул – хляба.
Самата дума за сол идва о т старинното славянско име на слънцето – Солон. Друго пояснение на това поверие е, че щом ядеш самун и сол преди ястие – значи си гладен, а щом и след ястие го ядеш – значи не си преситен.
