Не се шегувам: защо Ердоган заплашва Гърция
" Не се майтапя ", съобщи турският президент Ердоган и предизвести Гърция да заобикаля " въжделения, изказвания и дейности, за които ще съжалява ". Защо Ердоган заплашва Гърция и приказва за " пагубни последствия "?
В предаване на частния ефирен канал " Haber Turk ", който е непосредствен до турското държавно управление, става дума за турско-гръцката граница. На екрана се вижда карта на двете страни. Един от гостите в студиото, журналистът Гюркан Зенгин, е застанал начело с показалка в ръка.
Зенгин показва с показалката западния завършек на турското крайбрежие, след което начертава отвесна линия на юг - по този начин би трябвало да наподобява съгласно него границата сред Гърция и Турция. А това значи, че няколко гръцки острова, измежду които Родос и Кос, внезапно ще станат турска територия.
" Катастрофални последствия "
През последните дни това телевизионно изявление се популяризира като горски пожар в обществените мрежи в Гърция. Защото това, което журналистът Зенгин показа по доста популистки метод по малкия екран, дава отговор на посланието, което в последно време все по-често се чува от високопоставени турски политици. Териториалният спор е концентриран главно върху островната група Додеканези, която включва острови като Родос, Лесбос, Самос и Кос.
Макар че турско-гръцката граница е уредена от близо 100 години, въпросът за правата в Източно Егейско море е много комплициран от позиция на интернационалното право. В договорите от Лозана (1923 г.) и Париж (1947 г.) е посочено кои острови на коя страна принадлежат. Но съща по този начин е записано, че някои острови не могат да бъдат милитаризирани. Междувременно обаче е подписан Договорът от Монтрьо (1936 г.), който на собствен ред частично заменя Договора от Лозана. Наред с другото, точно с този контракт Турция аргументира оспорваните си териториални искания.
Тези дни турският президент Ердоган посети огромна военна маневра в крайбрежния град Измир, в която участваха и съдружници от НАТО. В речта си той за следващ път упрекна Гърция, че въоръжава острови в Егейско море в нарушаване на интернационалното право и предизвести Атина да приключи милитаризацията. Атина би трябвало да заобикаля " въжделения, изказвания и дейности, за които ще съжалява ", тъй като биха могли да имат " пагубни последствия ", съобщи Ердоган и добави: " Не се майтапя ".
В Гърция това се възприема като открита опасност с война. Засега обаче държавното управление реагира умерено. " Няма да способстваме за ескалацията на връзките със прилежаща Турция, като участваме в обидни изказвания и голословни обвинявания ", съобщи гръцкият външен министър Никос Дендиас. Гръцкото външно министерство разгласява и 16 карти, които демонстрират турските териториални искания от 1923 година до през днешния ден. Целта: да се документират " мащабите на турския ревизионизъм ".
От Атина считат, че заплашителните жестове от Турция единствено удостоверяват решението им да не демилитаризират островите в Източно Егейско море. Гърция просто упражнява правото си на самоотбрана, защото на турския западен бряг има голям брой десантни кораби, гласи позицията на Атина. Освен това понастоящем турски изтребители съвсем всекидневно нарушават гръцкото въздушно пространство и прелитат даже над огромни обитаеми острови като Родос, Самос и Кос.
Докъде ще стигне Ердоган?
Словесната ескалация тормози мнозина в Гърция. В страната се надяват, че военната изразителност на турския президент е просто част от тактиката му в предизборната акция: следващата година в Турция ще се проведат президентски избори, а Ердоган публично разгласи желанието си да се кандидатира още веднъж. И защото икономическото състояние в страната е неприятно, за какво за похищение на вниманието да не бъде жарък отначало един спор, който тлее от десетилетия?
Никой не желае да се ангажира с прогноза за това до каква степен ще стигне Ердоган. Но гърците към момента помнят късното лято на 2020 година, когато турски и гръцки военни кораби се изправиха едни против други в Източно Средиземно море.
В предаване на частния ефирен канал " Haber Turk ", който е непосредствен до турското държавно управление, става дума за турско-гръцката граница. На екрана се вижда карта на двете страни. Един от гостите в студиото, журналистът Гюркан Зенгин, е застанал начело с показалка в ръка.
Зенгин показва с показалката западния завършек на турското крайбрежие, след което начертава отвесна линия на юг - по този начин би трябвало да наподобява съгласно него границата сред Гърция и Турция. А това значи, че няколко гръцки острова, измежду които Родос и Кос, внезапно ще станат турска територия.
" Катастрофални последствия "
През последните дни това телевизионно изявление се популяризира като горски пожар в обществените мрежи в Гърция. Защото това, което журналистът Зенгин показа по доста популистки метод по малкия екран, дава отговор на посланието, което в последно време все по-често се чува от високопоставени турски политици. Териториалният спор е концентриран главно върху островната група Додеканези, която включва острови като Родос, Лесбос, Самос и Кос.
Макар че турско-гръцката граница е уредена от близо 100 години, въпросът за правата в Източно Егейско море е много комплициран от позиция на интернационалното право. В договорите от Лозана (1923 г.) и Париж (1947 г.) е посочено кои острови на коя страна принадлежат. Но съща по този начин е записано, че някои острови не могат да бъдат милитаризирани. Междувременно обаче е подписан Договорът от Монтрьо (1936 г.), който на собствен ред частично заменя Договора от Лозана. Наред с другото, точно с този контракт Турция аргументира оспорваните си териториални искания.
Тези дни турският президент Ердоган посети огромна военна маневра в крайбрежния град Измир, в която участваха и съдружници от НАТО. В речта си той за следващ път упрекна Гърция, че въоръжава острови в Егейско море в нарушаване на интернационалното право и предизвести Атина да приключи милитаризацията. Атина би трябвало да заобикаля " въжделения, изказвания и дейности, за които ще съжалява ", тъй като биха могли да имат " пагубни последствия ", съобщи Ердоган и добави: " Не се майтапя ".
В Гърция това се възприема като открита опасност с война. Засега обаче държавното управление реагира умерено. " Няма да способстваме за ескалацията на връзките със прилежаща Турция, като участваме в обидни изказвания и голословни обвинявания ", съобщи гръцкият външен министър Никос Дендиас. Гръцкото външно министерство разгласява и 16 карти, които демонстрират турските териториални искания от 1923 година до през днешния ден. Целта: да се документират " мащабите на турския ревизионизъм ".
От Атина считат, че заплашителните жестове от Турция единствено удостоверяват решението им да не демилитаризират островите в Източно Егейско море. Гърция просто упражнява правото си на самоотбрана, защото на турския западен бряг има голям брой десантни кораби, гласи позицията на Атина. Освен това понастоящем турски изтребители съвсем всекидневно нарушават гръцкото въздушно пространство и прелитат даже над огромни обитаеми острови като Родос, Самос и Кос.
Докъде ще стигне Ердоган?
Словесната ескалация тормози мнозина в Гърция. В страната се надяват, че военната изразителност на турския президент е просто част от тактиката му в предизборната акция: следващата година в Турция ще се проведат президентски избори, а Ердоган публично разгласи желанието си да се кандидатира още веднъж. И защото икономическото състояние в страната е неприятно, за какво за похищение на вниманието да не бъде жарък отначало един спор, който тлее от десетилетия?
Никой не желае да се ангажира с прогноза за това до каква степен ще стигне Ердоган. Но гърците към момента помнят късното лято на 2020 година, когато турски и гръцки военни кораби се изправиха едни против други в Източно Средиземно море.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ