Едрите земевладелци в България: как забогатяха и какво искат
Не единствено от латиноамерикански писатели (Маркес, Жорж Амаду, Исабел Алиенде), само че и от международните стопански летописи знаем, че едрите земевладелци (латифундистите) могат да се намесят в съдбините на една страна и да трансформират развиването ѝ.
Доста от нашите зърнари също са латифундисти. Според българския разяснителен речник едно обикновено стопанство е към 150 декара, а земя над 1000 декара към този момент се счита за латифундия.
Колко са едрите земевладелци?
Ето малко данни от кадастъра: 12 юридически лица в България са притежатели на земеделска земя с повърхност сред 50 хиляди и 100 хиляди декара, 5 физически и 6 юридически лица имат сред 30 хиляди и 50 хиляди декара, а 29 физически и 53 юридически лица, в това число еднолични търговци, имат сред 10 хиляди и 20 хиляди декара (които отново надвишават неведнъж индикаторите за латифундия). Има две компании, които имат по 500 000 декара, т.е. почти с размерите на Софийското поле.
Нашите латифундисти, обаче, не са като латиноамериканските. Тамошните сами са спечелили благосъстоянието си, до момента в който нашите са забогатели най-много от европейски дотации, т.е. с помощта на европейските данъкоплатци. Според отчет, подаден от групата на Зелените към Европейския парламент, арендаторите в България надвишават съвсем двойно междинния брой на тези в Европа в съотношение 72% към 45%. Това е, несъмнено, за сметка на междинните и дребните земеделци, чийто брой непрестанно понижава. А пък рентите, плащани от арендаторите към притежателите на земя, демонстрират, че отпуснатите от Европа средства за едрите български земевладелци надвишават двойно изплатената от тях аренда. Което красноречиво показва източника на благосъстоянието им. А съгласно български анализатори 70 % от дотациите отиват в стотина огромни зърнарски фамилии. Към тях могат да се прибавят и парите от държавата.
Официално митингът на зърнох.производителите е против повдигането на възбраната за импорт от УкрайнаСнимка: Borislav Troshev/AA/picture allianceЗавладяване на страната
Така че българските едри земевладелци очевидно към този момент са набрали задоволително мощ, с цел да опитат да трансформират в своя полза стопанската политика на страната. И това не би трябвало да бъде изненада, доколкото отразява една историческа причинност. В предишното по сходен метод са работили латифундистите не единствено в Латинска Америка (там те и в този момент работят така), само че и в Европа (лендлордовете). И не е единствено в Европа, същото се е случвали и в Япония, при японските " даймио " (едри земевладелци). Стопанските взаимоотношения в Османската империя се трансформира радикално, в това число и в България, с появяването през 18 и 19 век на едрото земевладение (чифликчийството). Просто едрите земевладелци превземат страната.
Отговорните политици и държавници си дават сметка, че едрото земевладение има податливост да се трансформира в монопол, което води до повишаване на питателните (а и на други) стоки, до замиране на междинното и дребното земеделие, до обезлюдяване на селата и до общ спад на виталното ниво. Затова Европейският съюз ограничи дотациите за един производител до 300 хиляди евро. В отговор българските латифундисти приложиха една известна нашенска ловкост - раздробиха производството посредством подставени компании и лица, с цел да получават още веднъж същите пари и средства. Разбира се, българската прокуратура няма да ревизира до каква степен тази ловкост е законна, любопитно е дали Кьовеши ще направи някаква инспекция.
Изходът ще е предопределен за България
В началото България като че ли имаше изгода от едрото земеделие. В страната съвсем не останаха запустели земи, земята към този момент се обработва с най-съвременни машини (купени с европейски пари, схваща се), добивите на зърно станаха изключително високи, стигна се до големи облаги за някои хора. Всичко това за сметка на зеленчукопроизвоството, отглеждането на животни и производствата с по-висока принадена стойност.
И по тази причина изходът от митинга на латифундистите е ненапълно предопределен за страната. От него зависи ще се върнем ли към средновековния метод на произвеждане, към някакъв тип модерно чифликчийство, или ще останем в конкурентната среда на развитите страни. Затова трябва внимателно да се наблюдава какво е отношението на другите партии и политиците към този митинг.
Иво Беров: Сега всичко ще зависи от твърдите дейности на държавното управление и нашата поддръжка за негоСнимка: Dimitar Ganev/DWСоциалистическата партия би трябвало да бъде първата, опълчила се против едрите земевладелци. Корнелия Нинова обаче не работи по този метод. Явно стремежът към властови придобивки надвива над общоприетите социалистически начала. Президентът, който постоянно и съвсем постоянно несвоевременно се намесва в политиката, също си трае. Вероятно тъй като протестът на латифундистите е в ущърб на Украйна и в интерес на Русия. И устатият шоумен Трифонов също никакъв го няма. Бойко Борисов с половин уста поддържа държавното управление, а с другата половина заобяснява, напълно по Борисовски, по какъв начин щял бил да се оправи доста по-добре с ситуацията. И откъм Движение за права и свободи не се чува нищо. Дори политиците на Политическа партия и Демократична България нещо не бързат да вземат отношение. Някои от тях, апропо, не са дали своят вот за отпадане на възбраната за импорт от Украйна.
Така че в този момент всичко зависи от твърдостта на държавното управление и публичната поддръжка, която то ще получи. Ако я получи.
