Не само евреи стават жертва на националсоциалистическия режим в Германия

Не единствено евреи стават жертва на националсоциалистическия режим в Германия – систематично преследвани и избивани са и доста роми. Филомена Франц е минала през няколко лагера, включително Аушвиц. Днес тя навършва 100 години.

Родена на 21.07.1922 година: Филомена Франц

Между 1940 и 1945 година националсоциалистите избиват в  повече от един милион души – най-вече евреи, само че също и синти и роми. Филомена Франц оцелява след ужаса там. Била е също и в други лагери. Но за изтезанията и униженията в Аушвиц споделя следното: 

" Беше нечовешко. Ние бяхме долу в бараките, а горе беше, където изгаряха хората. И аз бях в тези бараки. Но моето време още не беше изтекло ”, спомня си Франц.
Редакцията предлага
Почти цялото ѝ семейство е избито от нацистите. Самата Филомена е на 21 години, когато е изпратена в Аушвиц. Там тя претърпява манията на нацистите за чиста раса от първа ръка. " Тогава първо ме мериха: носа, ушите - всичко. Това беше расизъм! Те не се интересуваха от нищо друго. Искаха да знаят от кое място са пристигнали синтите. "

Музиката я   избавя

Филомена Франц е израснала в Щутгарт. Тя произлиза от прочут жанр музиканти, които живеят в Германия от епохи - също като доста синти. " Правехме музика, изкарвахме парите си по почтен метод. Имахме хубава къща в Щутгарт, тъкмо до лозята. Когато бях на 12 години, към този момент бях на сцената и пеех с оркестър ”, спомня си Франц.

Музиката ѝ оказва помощ и в решителен миг от престоя ѝ в концентрационния лагер - когато един ден посещава концентрационния лагер Аушвиц. Прочутият шеф на Секретен сътрудник желае да чуе музика от пандизчиите - а те знаят тъкмо какво значи това. “Знаех, че това е последният ни късмет, тъй като другояче всички ще излезем през комина там горе. Казаха ми, че в случай че аз, която мога да му покажа нещо, не удовлетворя желанието на този човек в този момент - тогава с нас е свършено ”, споделя Франц.

В този под напрежение момент тя съумява да запее, а началникът на лагера даже им дава да употребяват принадлежности. Зад себе си Филомена към този момент има цялостен оркестър. “Изпях песента, това беше, което той искаше. Стичаха се сълзи по лицето ми. Оркестърът беше необикновен ”, напомня си случката Филомена.

" Когато  разказвах , ученицитe п лачеха ”

Франц съумява да опише за всички унижения и мъчения през този интервал едвам години по-късно. За нея обаче е значимо да показа за страданията, които е претърпяла в концентрационния лагер. Филомена Франц стартира да написа и става първата синти писателка в Германия. От позицията на съвременничка и свидетелка тя споделя в медиите, учебни заведения и просветителни институции за. 

Носителка на доста награди, в това число на Ордена за заслуги на Федерална република Германия, тя постоянно търси контакт с младежите. " Знаете ли, когато разказвах истории и изнасях лекции, учениците плачеха. Исках да отида в учебните заведения, мислех, че би трябвало да стартира оттова, от младото потомство. Не можеш да промениш старите хора, те към този момент са се объркали. Но въпреки всичко можете да направите нещо за младите ”, споделя Франц за мотивацията си.

" Любовта е нашето благосъстояние "

Тя е уверена, че положителното постоянно надвива. Намира мощ в християнската религия. И макар всички мъчения, които е претърпяла, омразата няма място в живота ѝ. " Когато сте минали през нещо сходно, през огромните лагери, тогава си казвате: за какво да ненавиждам? Трябва ли да продължа да върша това, което са правили другите? Трябва ли да ги ненавиждам? Не мога да ненавиждам! "

Филомена е сигурна, че омразата не е методът. Това е нейното обръщение към младите. Послание на една жена, която гледа обратно към 100-годишен живот и знае защо приказва. ”Когато ненавиждаме, губим. Любовта е огромно благосъстояние за нас като човешки същества. Ако нямаме обич, ние се отхвърляме от духа и добродетелта си - и тогава сме изгубени. "