Индиански мъдрости и правила на живота
Не са нужни доста думи, с цел да кажеш истината.
Какво е животът? Това e светлината на светулката в нощта. Това е дъхът на бизона през зимата. Това е сянката, лежаща в тревата и топяща се на залеза.
Всичко на земята има своята цел, всяка болест – лекарство, което да я излекува, а всеки човек – предопределение.
В душата няма да има дъга, в случай че в очите не е имало сълзи…
Не постоянно врагът е зложелател, а приятелят – другар.
Задай въпрос от сърце и ще чуеш отговор от сърце.
Обичай земята. Тя не ти е завещание от твоите родители, тя е твоят дълг към твоите деца. Когато бъде отсечено последното дърво, когато бъде отровена последната река, когато бъде уловена последната птица – едвам тогава вие ще разберете, че парите не стават за ястие.
Дори и мълчанието ти може да бъде част от молитва.
Знанието е прикрито във всяка движимост. Някога светът е бил библиотека.
Когато видиш, че гърмящата змия се готви за удар – бий пръв.
Този, който ляга с кучета, става с бълхи.
И мъртвата риба може да плува по течението.
Едно “вземи ” е по-добре от две “ще дам ”.
Когато умира легенда или пропада фантазия, в света не остава великолепие.
Не върви след мен – аз може да не те повеждам. Не върви пред мен – аз може да не те вървя след. Иди паралелно до мен и ние ще бъдем едно цяло…
Очите на човек могат да кажат доста повече от езика му.
Когато Великият Дух дава нов ден, той го праща на всички.
Дори дребната мишка има право на гняв.
Добрият човек вижда положителни знаци.
Това, което не би трябвало да казваш с думи, можеш да кажеш с очи.
Родината е там, където ти е добре.
Аз пострадвам, когато си спомня, какъв брой доста хубави думи са изречени и какъв брой доста обещания са нарушени. В този свят прекалено много приказват тези, които въобще нямат право да приказват.
Не съди индивида, в случай че не си извървял най-малко две луни в неговите мокасини.
Инфо: http://www.gnezdoto.net
