Заради тетрадката на сина си, млада майка осъзна защо мъжът ѝ иска развод
Не са доста хората, които могат да се гордеят със успешен и благополучен сватбен живот. С течение на времето любовта се претопява, хората стартират да си омръзват, да губят интерес едни към други и неведнъж се отчуждават. Приятните и щастливи мигове остават в предишното и стартират да господстват битовизмите и проблемите, което неведнъж е причина за разлъка. Може да звучи банално, само че щастливият фамилен живот е зависещ на обикновените неща. Но от време на време хората научават това, откакто е станало прекомерно късно.
Така става и с героинята на нашата история Хелън. Тя изпада в тежка меланхолия, когато узнава, че обичаният ѝ брачен партньор Джон ненадейно взема решение да постави завършек на брачния им живот.
Новината ѝ идва като гръм от ясно небе, тъй като до момента тя не вижда фамилните проблеми, с които се сблъскват други нейни приятелки. Животът със брачна половинка ѝ до този миг е в естетика, липсват съществени пререкания и неразбирателства и те живеят добре откъм финансова позиция. Джон нищо не крие от нея, не закъснява след работа и се държи обикновено с нея.
След като научава, че той желае да се раздели с нея, в главата ѝ изкачат милиони въпроси, която всяка жена би си задала. Един от тях е какво тъкмо е сторила на мъжа си, с цел да желае той да се раздели с нея. Замисля се, че поддържа къщата им постоянно чиста и подредена, че синът им е съвършен възпитаник и доста възпитано дете. Не може да откри отговор!
Плюс това тя си отделя премного време да се поддържа красива и привлекателна, непрекъснато върви на спорт и редува салоните за хубост.
След тежкия диалог със брачна половинка ѝ, тя взема решение да почисти къщата до искра, с цел да се разсее от неприятната вест. Старателно чисти дневната и кухнята и стига до стаята на сина си. Започва да чисти пода и инцидентно се взира в една от тетрадките на детето. Тя е по предмет, в който той изпитва компликации.
В началните страници Хелън вижда есе със заглавието " Моето семейство ". Решава да се зачете в написаното, само че не грешките притеглят вниманието ѝ. Синът ѝ, който е на 10 години, подчертава върху това какви са най-хубавите връзки сред мъжа и дамата. Той написа, че е от значително значение съпрузите да си приказват по-често и да прекарват повече време дружно.
В идващите редове на един откъс Хелън настръхва:
" Всъщност моите родители съвсем не беседват между тях. Не помня от кой момент не съм ги виждал да излизат дружно. Ние на никое място не вървим - нито пътуваме, нито излизаме дружно. Аз обичам своите родители и ме се ще да сме повече време дружно. Но постоянно си мисля, че те се преработват прекомерно и някак си не помнят, че би трябвало да сме повече време дружно ".
Младата Хелън остава с отворена уста от прочетеното. Елементарните думи на сина ѝ я жегват и я пробождат в сърцето. Тя се замисля, че в действителност през последните 4 години работи прекалено много и не обръща задоволително внимание на фамилията си. А почивните дни ги употребява единствено за лично наслаждение,за да върви на фитнес или на маникюр. А със брачна половинка си не е излизала на никое място, съгласно нея, заради липса на време.
Тогава дамата се сеща по какъв начин в предишното двамата са ходили на кино, по какъв начин са си държали ръцете и са се наслаждавали един на различен. Всичко това последователно изчезнало и се заменило с оправданието за неотложна безконечна домакинска работа. Тя не може да се сети по кое време за финален път са си говорели нещо друго от нормалните неща - какво има да се пазари, кой да почисти и изпере. Тя даже не може да се сети по кое време са се разхождали дружно за финален път!
Започва сама да си задава въпроси, на които липсват отговорите. Осъзнава, че кариерата и второстепенните неща, с които се занимавала, са унищожили връзката ѝ. Разбира, че на брачният партньор ѝ не му би трябвало хубава жена, с която няма какво да си кажат.
Когато схваща, че това е повода за поисканият бракоразвод, Хелън избухва в сълзи и ридания. Започва да осъзнава всичките си неточности и взема решение да направи нещо нетипично и изненадващо.
.jpg )
Когато Джон се връща от работа, тя му сервира обичаната му вечеря. След това му споделя да зарежат мръсните чинии на масата и да се съберат всички дружно да изгледат някой прекрасен филм.
Мъжът и синът ѝ слисано се споглеждат, само че се съгласяват. Гледат приятна комедия и от самото начало се забавляват. После играят настолни игри, а когато детето си ляга, Хелън се приближава до мъжа си с думите: " Дай ми още един късмет, обичани ".
Така става и с героинята на нашата история Хелън. Тя изпада в тежка меланхолия, когато узнава, че обичаният ѝ брачен партньор Джон ненадейно взема решение да постави завършек на брачния им живот.
Новината ѝ идва като гръм от ясно небе, тъй като до момента тя не вижда фамилните проблеми, с които се сблъскват други нейни приятелки. Животът със брачна половинка ѝ до този миг е в естетика, липсват съществени пререкания и неразбирателства и те живеят добре откъм финансова позиция. Джон нищо не крие от нея, не закъснява след работа и се държи обикновено с нея.
След като научава, че той желае да се раздели с нея, в главата ѝ изкачат милиони въпроси, която всяка жена би си задала. Един от тях е какво тъкмо е сторила на мъжа си, с цел да желае той да се раздели с нея. Замисля се, че поддържа къщата им постоянно чиста и подредена, че синът им е съвършен възпитаник и доста възпитано дете. Не може да откри отговор!
Плюс това тя си отделя премного време да се поддържа красива и привлекателна, непрекъснато върви на спорт и редува салоните за хубост.
След тежкия диалог със брачна половинка ѝ, тя взема решение да почисти къщата до искра, с цел да се разсее от неприятната вест. Старателно чисти дневната и кухнята и стига до стаята на сина си. Започва да чисти пода и инцидентно се взира в една от тетрадките на детето. Тя е по предмет, в който той изпитва компликации.
В началните страници Хелън вижда есе със заглавието " Моето семейство ". Решава да се зачете в написаното, само че не грешките притеглят вниманието ѝ. Синът ѝ, който е на 10 години, подчертава върху това какви са най-хубавите връзки сред мъжа и дамата. Той написа, че е от значително значение съпрузите да си приказват по-често и да прекарват повече време дружно.
В идващите редове на един откъс Хелън настръхва:
" Всъщност моите родители съвсем не беседват между тях. Не помня от кой момент не съм ги виждал да излизат дружно. Ние на никое място не вървим - нито пътуваме, нито излизаме дружно. Аз обичам своите родители и ме се ще да сме повече време дружно. Но постоянно си мисля, че те се преработват прекомерно и някак си не помнят, че би трябвало да сме повече време дружно ".
Младата Хелън остава с отворена уста от прочетеното. Елементарните думи на сина ѝ я жегват и я пробождат в сърцето. Тя се замисля, че в действителност през последните 4 години работи прекалено много и не обръща задоволително внимание на фамилията си. А почивните дни ги употребява единствено за лично наслаждение,за да върви на фитнес или на маникюр. А със брачна половинка си не е излизала на никое място, съгласно нея, заради липса на време.
Тогава дамата се сеща по какъв начин в предишното двамата са ходили на кино, по какъв начин са си държали ръцете и са се наслаждавали един на различен. Всичко това последователно изчезнало и се заменило с оправданието за неотложна безконечна домакинска работа. Тя не може да се сети по кое време за финален път са си говорели нещо друго от нормалните неща - какво има да се пазари, кой да почисти и изпере. Тя даже не може да се сети по кое време са се разхождали дружно за финален път!
Започва сама да си задава въпроси, на които липсват отговорите. Осъзнава, че кариерата и второстепенните неща, с които се занимавала, са унищожили връзката ѝ. Разбира, че на брачният партньор ѝ не му би трябвало хубава жена, с която няма какво да си кажат.
Когато схваща, че това е повода за поисканият бракоразвод, Хелън избухва в сълзи и ридания. Започва да осъзнава всичките си неточности и взема решение да направи нещо нетипично и изненадващо.
Когато Джон се връща от работа, тя му сервира обичаната му вечеря. След това му споделя да зарежат мръсните чинии на масата и да се съберат всички дружно да изгледат някой прекрасен филм.
Мъжът и синът ѝ слисано се споглеждат, само че се съгласяват. Гледат приятна комедия и от самото начало се забавляват. После играят настолни игри, а когато детето си ляга, Хелън се приближава до мъжа си с думите: " Дай ми още един късмет, обичани ".
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ