„Търсач на удоволствия“
Не остарявай, любов… Уви, зад стиховете и красивите любовни истории се крие старостта – неизбежна, безпомощна и тъжна. Михаел Ханеке в „ “ е разказал за това всичко, което може да бъде разказано, и това ще си остане най-сърцераздирателният любовен филм в киното. „ Търсач на удоволствия “ на Паоло Вирдзи споделя за същото, само че по напълно друг метод.
Ела и Джон Спенсър са възрастни и заболели – тя се лекува безрезултатно от неизлечимо заболяване и вижда последните си дни, той постепенно губи паметта си. В положителните си моменти, които към момента са задоволително доста, двамата са привлекателни старци, с типичните за възрастта си мании – тя споделя за фамилията си на всеки чужд, той рецитира Хемингуей и Мелвил. и Доналд Съдърланд са просто очарователни в основните функции – красиви и достолепни, цялостни с възторг и сексапил, напомнящи за забавния им живот, който към момента е тук в близост. Една заран Джон и Ела се качват на остарелия си кемпер, наименуван закачливо „ Търсач на удоволствия “, и потеглят на последното си странствуване, на инат на децата си и за учудване на света.
Паоло Вирдзи е потвърден занаятчия на филмите-пътешествия – „ “ си остава една от обичаните ми истории в този род. В случая с Джон и Ела предпоставките са налице, актьорите са отлични, историята е обещаваща, само че крайният резултат е компромисен и не е задоволително трогателен. Склонна съм да обвиня холивудската интервенция – това е първият англоезичен филм на режисьора и сигурно е имало условия за регистриране в избрани стандарти на всеобщото кино. Някои от обстановките, в действителност множеството, са предсказуеми, споровете са загладени, разговорите – захаросани. Превъзходните артисти значително избавят кино лентата, само че е неизбежно да си мисля какъв брой по-добър би бил той, в случай че беше изработен от Вирдзи в родната му Италия.
В последните години киното съществено обръща взор към по-възрастните хора и техните истории, само че сходни филми към момента си остават необичайност. Този е прелестен за гледане, безоблачен и занимателен, тъкмо каквато се надяваме да бъде нашата напреднала възраст.
Ела и Джон Спенсър са възрастни и заболели – тя се лекува безрезултатно от неизлечимо заболяване и вижда последните си дни, той постепенно губи паметта си. В положителните си моменти, които към момента са задоволително доста, двамата са привлекателни старци, с типичните за възрастта си мании – тя споделя за фамилията си на всеки чужд, той рецитира Хемингуей и Мелвил. и Доналд Съдърланд са просто очарователни в основните функции – красиви и достолепни, цялостни с възторг и сексапил, напомнящи за забавния им живот, който към момента е тук в близост. Една заран Джон и Ела се качват на остарелия си кемпер, наименуван закачливо „ Търсач на удоволствия “, и потеглят на последното си странствуване, на инат на децата си и за учудване на света.
Паоло Вирдзи е потвърден занаятчия на филмите-пътешествия – „ “ си остава една от обичаните ми истории в този род. В случая с Джон и Ела предпоставките са налице, актьорите са отлични, историята е обещаваща, само че крайният резултат е компромисен и не е задоволително трогателен. Склонна съм да обвиня холивудската интервенция – това е първият англоезичен филм на режисьора и сигурно е имало условия за регистриране в избрани стандарти на всеобщото кино. Някои от обстановките, в действителност множеството, са предсказуеми, споровете са загладени, разговорите – захаросани. Превъзходните артисти значително избавят кино лентата, само че е неизбежно да си мисля какъв брой по-добър би бил той, в случай че беше изработен от Вирдзи в родната му Италия.
В последните години киното съществено обръща взор към по-възрастните хора и техните истории, само че сходни филми към момента си остават необичайност. Този е прелестен за гледане, безоблачен и занимателен, тъкмо каквато се надяваме да бъде нашата напреднала възраст.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ