Лазери за по-добра защита срещу Русия
Литовският стартъп Astrolight към този момент тества своята лазерна връзка за военноморските сили. В Гренландия и в Космоса се работи за повишение на устойчивостта против хибридната война на Москва.
Високотехнологично решение, което в последна сметка се сблъсква с… облаците. Лауринас Мачюлис, основен изпълнителен шеф на литовския стартъп за лазерна връзка Astrolight, е изцяло наясно с рестриктивните мерки на технологията си и по тази причина търси различни подходи. Един от тях е разполагането на лазерни станции в Гренландия, където дните без облаци са доста повече, в сравнение с в континентална Европа.
Затова Европейската галактическа организация (ESA) финансира построяването на оптична наземна станция с лазерна технология на Astrolight в Кангерлусуаκ, в западната част на острова – непосредствено под полярната орбита на доста европейски спътници. Станцията би трябвало да бъде приключена в края на 2026 година и ще стане най-северната от този вид в света.
Друга концепция е лазерите да споделят непосредствено между тях на Земята, без " обиколния път " през спътници в орбита – създавайки цяла мрежа от лазерни информационни връзки. За това обаче географията би трябвало да спомага. Колкото по-гъста и многопластова е мрежата, толкоз по-стабилна става тя. Но за какво е всичко това, откакто радиокомуникацията от дълго време е одобрен метод за транспорт на информация?
Една от аргументите е Русия – въпреки и не единствената. Целта е да се увеличи устойчивостта и да се понижи уязвимостта, да вземем за пример когато радиокомуникациите биват подслушвани или заглушавани (т.нар. " джаминг " ) – процедура, която и двете страни в Украйна ползват все по-успешно, само че в която Русия е изключително напреднала. Още през септември Германия и Англия предизвестиха, че техни спътници са били разузнавани от Русия. Европейската радиокомуникационна инфраструктура, мощно съсредоточена към норвежкия архипелаг Шпицберген и Северна Скандинавия, от дълго време се счита за уязвима точка.
Но не става дума единствено за авариен вид, когато радиосигналът не може да се употребява. Мачюлис и екипът му желаят да предложат решения и " когато флотът по избрани аргументи желае да резервира радиомълчание ", споделя той. Компанията е учредена преди шест години от него и още двама съоснователи, а в близко бъдеще Astrolight възнамерява да оборудва с технологията си цялата литовска военноморска флота.
Приложения и капацитет
Съществува и различен проблем – намаляващият потенциал за транспорт на данни. С увеличението на размера информация, която се предава посредством радиосигнали, " лентата " става все по-претоварена. И тук алтернативата има смисъл. Лазерната връзка дава обещание до 10 пъти по-висока скорост при към 70% по-ниски разноски. В ESA са оптимисти, че по този начин може да бъде преодолян този " стеснен сектор ". Освен това се чака и доста усъвършенстване в качеството на излъчените данни. Ако прехвърлянето на терабайти информация към този момент се мери не в часове, а в секунди, това ще разреши изпращането и на данни, чиято бъдеща стойност през днешния ден към момента не е изцяло ясна.
Според ESA лазерната връзка ще бъде потребна освен за науката и проучванията, само че и при естествени бедствия. При горски пожари или петролни разливи в морето скоростта постоянно е решаваща. ESA има 23 страни членки – всички са членове на Европейски Съюз като се изключи Норвегия, Швейцария и Обединеното кралство. Сред тях е и Дания, към която принадлежи самоуправляващата се Гренландия, както и Австрия, която даже дава сегашния общоприет шеф на организацията – Йозеф Ашбахер. Литва е асоцииран член.
Досега напъните за справяне с ограничавания потенциал бяха ориентирани към изстрелването на от ден на ден спътници в орбита – през идващите пет години се чакат десетки хиляди. И Astrolight също разчита на спътници, в случай че желае да предлага лазерна връзка към, от и в Космоса. През идната година първите три спътника на компанията, оборудвани с лазерни терминали, ще бъдат изстреляни в орбита към Земята.
Членове на екипа на Astrolight тестват на борда на литовския флот по какъв начин може да се употребява технологията Polaris.
Технологията е изключително забавна и за дейни бойни полета. Подразделения на фронта биха могли бързо и несъмнено да получават информация за по-добра ситуационна информираност, а командните пунктове – да споделят между тях. На фона на зачестилите съмнения, че Русия прекъсва подводни информационни кабели, лазерната връзка предлага най-малко частична опция за сигурност – въпреки че във връзка с огромните размери данни към момента има какво да се наваксва. Директната връзка сред спътници също е пазар, към който Astrolight демонстрира интерес.
Трудният стартъп пазар в Европа
Компанията с 23 чиновници към този момент е демонстрирала, че може да предава данни с релативно невисок разход на сила. По-малко сила значи по-слабо лъчение и надлежно по-ниска видимост – фактор, който способства лазерните лъчи да останат незабелязани и " на практика неуловими ", както споделя Мачюлис. " Теоретично е допустимо, на процедура – не ", изяснява той в диалог по видеовръзка. Нужно е да се знае извънредно тъкмо къде да се търси сигналът. По време на обучение на НАТО с литовски кораби, оборудвани с технологията, нито дронове, нито други плавателни съдове са съумели да засекат, заглушат или прихванат сигналите.
Лауринас Мачюлис, основен изпълнителен шеф на Astrolight
Astrolight не е нито първата, нито единствената компания, която развива тази технология и я предлага с така наречен " двойно предопределение " – както за военни, по този начин и за цивилни клиенти. Често точно военните са мотор на нововъведенията, само че с цел да порастват фирмите, са нужни и цивилни приложения, които да привлекат рисков капитал. По думите на Мачюлис Европа е " чудесно място за раждане и в началото развиване на новаторски хрумвания ", само че при комерсиализацията и разрастването постоянно се стига до компликации поради дефицита на рисково финансиране. Именно по тази причина от 2023 година акселераторската стратегия на НАТО – DIANA – се пробва да подкрепя сходни компании.
Преди Astrolight Мачюлис към този момент е основал сполучливата сателитна компания NanoAvionics, която след това е добита от по-големи играчи. Неговите настоящи съоснователи имат дълготраен опит в лазерната връзка. Днес компанията има дъщерно сдружение в Дания, построява оптичната наземна станция в Гренландия, провела е сполучливи проби с литовските военноморски сили и възнамерява такива и в Германия и Гърция. Инвеститори идват от Полша, Литва и Дания, а при последния капиталов кръг през май 2025 година Astrolight е привлякла 2,8 милиона евро. В компанията са оптимисти, че растежът ще продължи – задачата е мрежата да стане по-гъста и да бъдат основани няколко оптични " автомагистрали за данни ".
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие.
Високотехнологично решение, което в последна сметка се сблъсква с… облаците. Лауринас Мачюлис, основен изпълнителен шеф на литовския стартъп за лазерна връзка Astrolight, е изцяло наясно с рестриктивните мерки на технологията си и по тази причина търси различни подходи. Един от тях е разполагането на лазерни станции в Гренландия, където дните без облаци са доста повече, в сравнение с в континентална Европа.
Затова Европейската галактическа организация (ESA) финансира построяването на оптична наземна станция с лазерна технология на Astrolight в Кангерлусуаκ, в западната част на острова – непосредствено под полярната орбита на доста европейски спътници. Станцията би трябвало да бъде приключена в края на 2026 година и ще стане най-северната от този вид в света.
Друга концепция е лазерите да споделят непосредствено между тях на Земята, без " обиколния път " през спътници в орбита – създавайки цяла мрежа от лазерни информационни връзки. За това обаче географията би трябвало да спомага. Колкото по-гъста и многопластова е мрежата, толкоз по-стабилна става тя. Но за какво е всичко това, откакто радиокомуникацията от дълго време е одобрен метод за транспорт на информация?
Една от аргументите е Русия – въпреки и не единствената. Целта е да се увеличи устойчивостта и да се понижи уязвимостта, да вземем за пример когато радиокомуникациите биват подслушвани или заглушавани (т.нар. " джаминг " ) – процедура, която и двете страни в Украйна ползват все по-успешно, само че в която Русия е изключително напреднала. Още през септември Германия и Англия предизвестиха, че техни спътници са били разузнавани от Русия. Европейската радиокомуникационна инфраструктура, мощно съсредоточена към норвежкия архипелаг Шпицберген и Северна Скандинавия, от дълго време се счита за уязвима точка.
Но не става дума единствено за авариен вид, когато радиосигналът не може да се употребява. Мачюлис и екипът му желаят да предложат решения и " когато флотът по избрани аргументи желае да резервира радиомълчание ", споделя той. Компанията е учредена преди шест години от него и още двама съоснователи, а в близко бъдеще Astrolight възнамерява да оборудва с технологията си цялата литовска военноморска флота.
Приложения и капацитет
Съществува и различен проблем – намаляващият потенциал за транспорт на данни. С увеличението на размера информация, която се предава посредством радиосигнали, " лентата " става все по-претоварена. И тук алтернативата има смисъл. Лазерната връзка дава обещание до 10 пъти по-висока скорост при към 70% по-ниски разноски. В ESA са оптимисти, че по този начин може да бъде преодолян този " стеснен сектор ". Освен това се чака и доста усъвършенстване в качеството на излъчените данни. Ако прехвърлянето на терабайти информация към този момент се мери не в часове, а в секунди, това ще разреши изпращането и на данни, чиято бъдеща стойност през днешния ден към момента не е изцяло ясна.
Според ESA лазерната връзка ще бъде потребна освен за науката и проучванията, само че и при естествени бедствия. При горски пожари или петролни разливи в морето скоростта постоянно е решаваща. ESA има 23 страни членки – всички са членове на Европейски Съюз като се изключи Норвегия, Швейцария и Обединеното кралство. Сред тях е и Дания, към която принадлежи самоуправляващата се Гренландия, както и Австрия, която даже дава сегашния общоприет шеф на организацията – Йозеф Ашбахер. Литва е асоцииран член.
Досега напъните за справяне с ограничавания потенциал бяха ориентирани към изстрелването на от ден на ден спътници в орбита – през идващите пет години се чакат десетки хиляди. И Astrolight също разчита на спътници, в случай че желае да предлага лазерна връзка към, от и в Космоса. През идната година първите три спътника на компанията, оборудвани с лазерни терминали, ще бъдат изстреляни в орбита към Земята.
Членове на екипа на Astrolight тестват на борда на литовския флот по какъв начин може да се употребява технологията Polaris.
Технологията е изключително забавна и за дейни бойни полета. Подразделения на фронта биха могли бързо и несъмнено да получават информация за по-добра ситуационна информираност, а командните пунктове – да споделят между тях. На фона на зачестилите съмнения, че Русия прекъсва подводни информационни кабели, лазерната връзка предлага най-малко частична опция за сигурност – въпреки че във връзка с огромните размери данни към момента има какво да се наваксва. Директната връзка сред спътници също е пазар, към който Astrolight демонстрира интерес.
Трудният стартъп пазар в Европа
Компанията с 23 чиновници към този момент е демонстрирала, че може да предава данни с релативно невисок разход на сила. По-малко сила значи по-слабо лъчение и надлежно по-ниска видимост – фактор, който способства лазерните лъчи да останат незабелязани и " на практика неуловими ", както споделя Мачюлис. " Теоретично е допустимо, на процедура – не ", изяснява той в диалог по видеовръзка. Нужно е да се знае извънредно тъкмо къде да се търси сигналът. По време на обучение на НАТО с литовски кораби, оборудвани с технологията, нито дронове, нито други плавателни съдове са съумели да засекат, заглушат или прихванат сигналите.
Лауринас Мачюлис, основен изпълнителен шеф на Astrolight
Astrolight не е нито първата, нито единствената компания, която развива тази технология и я предлага с така наречен " двойно предопределение " – както за военни, по този начин и за цивилни клиенти. Често точно военните са мотор на нововъведенията, само че с цел да порастват фирмите, са нужни и цивилни приложения, които да привлекат рисков капитал. По думите на Мачюлис Европа е " чудесно място за раждане и в началото развиване на новаторски хрумвания ", само че при комерсиализацията и разрастването постоянно се стига до компликации поради дефицита на рисково финансиране. Именно по тази причина от 2023 година акселераторската стратегия на НАТО – DIANA – се пробва да подкрепя сходни компании.
Преди Astrolight Мачюлис към този момент е основал сполучливата сателитна компания NanoAvionics, която след това е добита от по-големи играчи. Неговите настоящи съоснователи имат дълготраен опит в лазерната връзка. Днес компанията има дъщерно сдружение в Дания, построява оптичната наземна станция в Гренландия, провела е сполучливи проби с литовските военноморски сили и възнамерява такива и в Германия и Гърция. Инвеститори идват от Полша, Литва и Дания, а при последния капиталов кръг през май 2025 година Astrolight е привлякла 2,8 милиона евро. В компанията са оптимисти, че растежът ще продължи – задачата е мрежата да стане по-гъста и да бъдат основани няколко оптични " автомагистрали за данни ".
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ