60% от шестокласниците смятат математиката за непотребна
" Четвъртокласниците ни по TIMSS 2023 реализират 530 точки по математика, което ни слага на почти 15-то място в света, наедно със Швеция, Финландия и Чехия. Но още по-важно от самите точки е прочувственото положение на тези деца ", споделя шефът на Института за проучвания в образованието Асенка Христова пред Mediapool.
Данни на института демонстрират, че половината от четвъртокласниците (50%) доста обичат математиката, 39% са извънредно уверени в математическите си качества и тези уверени деца реализират 573 точки - извънреден резултат. 93% от децата се усещат свързани с учебното заведение и признати там.
" Има и нещо изключително в българските данни - даже децата, които не харесват математиката в 4. клас, към момента реализират положителни резултати. Разликата сред тези, които доста обичат математиката (534 точки), и тези, които не я обичат (524 точки), е единствено 10 точки. За съпоставяне, интернационално тази разлика е 32 точки. Това значи, че в 4. клас българската просветителна система към момента съумява да поддържа положителни достижения даже при деца с по-ниска мотивация ", изяснява Христова.
От " Обичам математиката " до " Не ми би трябвало математика "
След това обаче нещо доста се трансформира. Това демонстрира и проучване на института, което наблюдава шестокласници от началото до края на образователната 2024/2025 година и мери 8 основни аспекта на отношението им към математиката.
" Резултатите разкриват тревожна картина. В началото на 6. клас прочувствените промени към този момент са почнали. Близо половината от учениците идват с ниска прочувствена ангажираност към математиката. Всеки трети възпитаник към този момент има ниска убеденост и ниска настройка за напредък. Това значи, че казусът не стартира в 6. клас - той стартира по-рано, най-вероятно точно в 5. клас ", отбелязва Христова.
Именно на този декор идва измерването на входното равнище през актуалната образователна година.
Още по тематиката
17 юни 2025 15:10
" Средната оценка 3.42 не е просто индикатор за незадоволителни познания, тя е " спусък " за по-нататъшни мотивационни проблеми ", счита директорката на Института за проучвания в образованието.
140 емпирични проучвания по-късно излиза наяве - триумфът построява мотивация почти 2 пъти по-силно, в сравнение с мотивацията построява триумф.
" Когато учениците систематично изпитват усложнения с материала по математика, когато не съумяват да вземат решение дилемите, когато натрупват пропуски в знанията, вярата им в личните качества, удоволствието от предмета и усещането за неговата полезност неизбежно се утежняват ", споделя Христова. А в 6. клас се следи всеобща промяна на настройките.
" До края на образователната година 75% от учениците имат ниска убеденост по математика. Делът на учениците с висока убеденост съвсем изчезва ", показва тя.
Двама от трима възпитаници развиват убеждението, че или си роден с математически качества, или не си. И даже по-лошо – 60% от 12-годишните не виждат никаква полезност в математиката за сегашното и бъдещето си. Същият е делът и на тези възпитаници, които губят удоволствието от предмета.
" Тези промени не са просто статистически значими, а на практика забележими и трагични ", разяснява Асенка Христова.
Защо се получава по този начин?
" Децата, които са имали един преподавател в начален стадий, получават нов преподавател по математика в прогимназията. Новият преподавател не знае историята на всяко дете, не знае тъкмо къде са празнотите, не е построил прочувствената връзка. И в това време би трябвало да покрие доста по-труден материал за по-малко време. През този интервал децата минават и през натоварен пубертет, което в допълнение усложнява акомодацията ", акцентира Христова.
На второ място, в 5. и 6. клас образователната стратегия по математика претърпява първокласен скок в трудност и абстрактност.
" В 4. клас децата работят най-вече с съответни цифри и образни показа. В 5. клас стартира постепенният преход към абстракция. Наред с това образователното наличие доста се усложнява, броят на математическите умения, които би трябвало да се усвоят, внезапно се усилва. В 6. клас следва нов забележителен скок в сложността, фокусът е върху нереално алегорично мислене ", изяснява директорката на Института за проучвания в образованието.
Още по тематиката
14 октомври 2025 17:03
По думите ѝ в прогимназия всяко ново познание се надгражда върху предходното. Така пропуските единствено се умножават и дефицитите стават все по-големи.
" За деца, които имат солидна база от предходните класове и схващат надълбоко понятията, този преход е провокационен, само че управляем. Те виждат връзките, схващат за какво нещата работят по този начин, имат тактики за справяне с новото. Но за деца с празноти в знанията, а измерването на входното равнище демонстрира, че такива са болшинството, този преход се трансформира в непреодолима преграда ", твърди Христова.
Тя отбелязва, че това не е изолиран проблем на България, само че при нас този спад е изключително трагичен, тъй като системата не разполага с съответни механизми да разпознае казуса бързо и да реагира в точния момент.
" Нашето проучване демонстрира, че прочувствената ангажираност остава постоянна през 6. клас. Децата не престават да поставят старания, да приключват дилемите, да се включват в часа, даже когато вътрешната им убеденост и мотивация са мощно подкопани. Те се пробват, само че неуспехът последователно подкопава основите ", акцентира тя.
После какво?
Данните от PISA 2022 демонстрираха, че финалният резултат при 15-годишните възпитаници у нас - 417 точки, е най-ниският в Европейски Съюз. Според проучването повече от половината деветокласници са под сериозния най-малко за функционална математическа просветеност.
Според Христова още по-показателни са данните от контекстуалния въпросник на PISA, които разкриват цялостната картина на мотивационния спад.
" Докато данните от TIMSS демонстрират, че 50% от 10-годишните възпитаници обичат математиката, 5 години по-късно този дял се свива фрапантно - единствено 12% от 15-годишните възпитаници считат математиката за обичан предмет. 62% не я харесват ", обръща внимание тя.
Още по тематиката
4 декември 2024 16:51
Това върви и със срив в увереността. От 39% доста уверени по математика четвъртокласници стигаме до 57% деветокласници, които считат, че математиката не е лесна за тях (само 12% я считат за лесна).
" Това са обилни дялове, показващи че за болшинството от учениците математиката към този момент не е предизвикателство, а източник на дискомфорт и беззащитност ", разяснява Христова.
Данните от PISA 2022 разкриват и друга сериозна находка за качеството на преподаването. " 34% от учениците дават оценки от 1 до 5 на качеството на преподаването по математика (по канара от 1 до 10).Само 26% дават най-високата оценка 10 ", изяснява директорката на института.
Проблемът не е предопределен
Според Христова едно от най-важните изводи е, че казусът не е съдбоносен.
" Четвъртокласниците ни са мощни, стимулирани и уверени. Системата съумява да ги поддържа до такава степен. Но при започване на прогимназиалния стадий стартират сериозните промени. Съществуващите проблеми от началното учебно заведение - празноти в знанията, механично учене без надълбоко схващане, процедурен метод вместо концептуален - се срещат със доста по-висока трудност и абстрактност на материала. И в този конфликт, моделът който е работил ненапълно в началното учебно заведение просто престава да работи ", изяснява тя.
По думите ѝ 6. клас е сериозната точка не тъй като там поражда казусът, а тъй като там той става най-видим.
" Това е моментът, когато скритите недостатъци на системата стават очевидни. Но те не са неизбежни. Те са резултат от съответни проблеми в метода, по който структурираме програмата, преподаваме, оценяваме и поддържаме учениците в този сериозен временен интервал, когато математиката става качествено по-сложна и нереална ", твърди Христова.
Защо страната заприказва за математика в този момент?
" Въпросът не е дали има интензивност към математиката, а дали тази интензивност адресира действителните проблеми на вярното равнище и по верния метод ", разяснява Асенка Христова поръчките на държавното управление за промени в образованието по математика.
По думите ѝ в последните години има позитивни стъпки в посока цифровизация, въвеждане на компетентностни цели и блян към по-структуриран метод в оценяването, само че остават нерешени структурни проблеми.
" Става дума за свръхобемното наличие, незадоволителния брой часове, неналичието на действителна спиралност в образователните стратегии (учениците се връщат към една и съща съществена концепция неведнъж, всякога на по-дълбоко равнище на схващане - б. ред.) и опция за задълбочаване на разбирането, лимитираната подготовка на учителите за работа с хетерогенни класове и незадоволителният акцент върху настройките и мотивацията на учениците ", изяснява тя.
Още по тематиката
23 май 2025 14:31
На въпрос за какво страната се загрижи толкоз за математиката в последно време Христова отговори, че от една страна това, тъй като " резултатите станаха прекомерно неприятни, с цел да не престават да бъдат пренебрегнати ".
" Вторият фактор е икономическият императив, който очевидно става все по-неотложен. България, със своите упоритости за софтуерно развиване и производства с висока добавена стойност, не може да си разреши да създава генерации с ниска математическа просветеност. Бизнесът към този момент ясно алармира това ", акцентира тя.
Според Христова обаче съществува действителен риск от " козметичен активизъм " - забележими дейности, които основават усещане за промяна, само че на процедура не адресират дълбоките систематични проблеми.
" Измерването на входното равнище в 6. клас е добър образец. Самото премерване е несъмнено потребно - добре е да знаем къде са децата. Но измерването на казуса не е решение на казуса. Въпросът е какво следва ", уточни тя.
Какви са решенията?
По думите на директорката на Института за проучвания в обучение, в случай че желаеме да се оправим с проблемите, би трябвало да стартираме не от 6. клас, а от по-рано - в прехода от 4. към 5. клас.
Според нея няма един " вълшебен " механизъм или стратегия, която да обърне сходен срив.
Нужни са:
промени в образователните стратегии и темпото на преподаване; промени в учителските практики и средата за учене; промяна в оценяването плюс целенасочена поддръжка за затваряне на празнотите в знанията; целенасочена работа с учениците за смяна на настройките.
Според нея е нужен явен завой към по-малко на брой, само че надълбоко усвоени основни тематики, спирално връщане към главните понятия и по-гъвкаво движение, което разрешава затвърждаване, вместо непрекъснато " препускане " напред върху неусвоена основа.
" Нужни са стратегии, които вършат забележими връзките сред понятията, дават време учениците да схванат за какво нещата работят по този начин, както работят, и каква е връзката им с действителния живот, вместо да се подчертава главно върху механичното използване на формули ", добави тя.
По думите ѝ би трябвало смяна във философията и инструментите на оценяването.
" Вместо система, при която оценката е под формата на една цифра, е нужна система, която диагностицира, подкрепя и прави забележим напредъка. В центъра би трябвало да застане формиращото оценяване, което демонстрира какво ученикът към този момент може, къде среща усложнения и какви са идващите стъпки ", показва тя.
" Учителите имат потребност не просто от още образования, а от поредна, практическа поддръжка, която да им помогне да трансформират действителните си практики в класната стая - достъп до качествени материали и задания, моделиране на уроци, взаимно обмисляне, наблюдаване и следваща рефлексия, присъединяване в професионални учещи общности ", споделя още Христова.
Трябва да се обезпечат и устойчиви, структурирани форми на спомагателна работа за учениците с пропуски, ориентирани към превъзмогване на съответни дефицити, а не просто към " повече от същото ".
Къде ще бъдем след 10 години?
Директорката на института за проучвания в образованието предизвестява, че в случай че продължим по настоящата траектория без дълбоки систематични промени, имаме учредения да чакаме не просто застоялост, а продължаващо утежняване.
" Ако екстраполираме настоящите трендове, след 10 години без структурна смяна, бих очаквала да забележим 60-65% от учениците под сериозния най-малко за функционална математическа просветеност в PISA вместо сегашните 54%. Бих очаквала TIMSS резултатите в 4. клас да стартират да спадат, тъй като проблемите стартират да се демонстрират все по-рано. Бих очаквала настройките към математиката да се влошат още повече ", изяснява тя.
Възможен е и различен доста друг сюжет, в случай че стартираме да действаме незабавно.
" Тогава след 10 години можем реалистично да чакаме доста по-малък дял възпитаници под базово равнище, по-силно " приблизително ядро " от възпитаници с постоянна математическа просветеност и по-широк кръг младежи, които умерено избират STEM или стопански специалности, без боязън, че " математиката ще ги спре ", твърди Христова.
За да се случи това обаче са нужни не " козметични корекции " и планове, които завършват след две години, а дълбоки, систематични, координирани и устойчиви промени.
Данни на института демонстрират, че половината от четвъртокласниците (50%) доста обичат математиката, 39% са извънредно уверени в математическите си качества и тези уверени деца реализират 573 точки - извънреден резултат. 93% от децата се усещат свързани с учебното заведение и признати там.
" Има и нещо изключително в българските данни - даже децата, които не харесват математиката в 4. клас, към момента реализират положителни резултати. Разликата сред тези, които доста обичат математиката (534 точки), и тези, които не я обичат (524 точки), е единствено 10 точки. За съпоставяне, интернационално тази разлика е 32 точки. Това значи, че в 4. клас българската просветителна система към момента съумява да поддържа положителни достижения даже при деца с по-ниска мотивация ", изяснява Христова.
От " Обичам математиката " до " Не ми би трябвало математика "
След това обаче нещо доста се трансформира. Това демонстрира и проучване на института, което наблюдава шестокласници от началото до края на образователната 2024/2025 година и мери 8 основни аспекта на отношението им към математиката.
" Резултатите разкриват тревожна картина. В началото на 6. клас прочувствените промени към този момент са почнали. Близо половината от учениците идват с ниска прочувствена ангажираност към математиката. Всеки трети възпитаник към този момент има ниска убеденост и ниска настройка за напредък. Това значи, че казусът не стартира в 6. клас - той стартира по-рано, най-вероятно точно в 5. клас ", отбелязва Христова.
Именно на този декор идва измерването на входното равнище през актуалната образователна година.
Още по тематиката
17 юни 2025 15:10
" Средната оценка 3.42 не е просто индикатор за незадоволителни познания, тя е " спусък " за по-нататъшни мотивационни проблеми ", счита директорката на Института за проучвания в образованието.
140 емпирични проучвания по-късно излиза наяве - триумфът построява мотивация почти 2 пъти по-силно, в сравнение с мотивацията построява триумф.
" Когато учениците систематично изпитват усложнения с материала по математика, когато не съумяват да вземат решение дилемите, когато натрупват пропуски в знанията, вярата им в личните качества, удоволствието от предмета и усещането за неговата полезност неизбежно се утежняват ", споделя Христова. А в 6. клас се следи всеобща промяна на настройките.
" До края на образователната година 75% от учениците имат ниска убеденост по математика. Делът на учениците с висока убеденост съвсем изчезва ", показва тя.
Двама от трима възпитаници развиват убеждението, че или си роден с математически качества, или не си. И даже по-лошо – 60% от 12-годишните не виждат никаква полезност в математиката за сегашното и бъдещето си. Същият е делът и на тези възпитаници, които губят удоволствието от предмета.
" Тези промени не са просто статистически значими, а на практика забележими и трагични ", разяснява Асенка Христова.
Защо се получава по този начин?
" Децата, които са имали един преподавател в начален стадий, получават нов преподавател по математика в прогимназията. Новият преподавател не знае историята на всяко дете, не знае тъкмо къде са празнотите, не е построил прочувствената връзка. И в това време би трябвало да покрие доста по-труден материал за по-малко време. През този интервал децата минават и през натоварен пубертет, което в допълнение усложнява акомодацията ", акцентира Христова.
На второ място, в 5. и 6. клас образователната стратегия по математика претърпява първокласен скок в трудност и абстрактност.
" В 4. клас децата работят най-вече с съответни цифри и образни показа. В 5. клас стартира постепенният преход към абстракция. Наред с това образователното наличие доста се усложнява, броят на математическите умения, които би трябвало да се усвоят, внезапно се усилва. В 6. клас следва нов забележителен скок в сложността, фокусът е върху нереално алегорично мислене ", изяснява директорката на Института за проучвания в образованието.
Още по тематиката
14 октомври 2025 17:03
По думите ѝ в прогимназия всяко ново познание се надгражда върху предходното. Така пропуските единствено се умножават и дефицитите стават все по-големи.
" За деца, които имат солидна база от предходните класове и схващат надълбоко понятията, този преход е провокационен, само че управляем. Те виждат връзките, схващат за какво нещата работят по този начин, имат тактики за справяне с новото. Но за деца с празноти в знанията, а измерването на входното равнище демонстрира, че такива са болшинството, този преход се трансформира в непреодолима преграда ", твърди Христова.
Тя отбелязва, че това не е изолиран проблем на България, само че при нас този спад е изключително трагичен, тъй като системата не разполага с съответни механизми да разпознае казуса бързо и да реагира в точния момент.
" Нашето проучване демонстрира, че прочувствената ангажираност остава постоянна през 6. клас. Децата не престават да поставят старания, да приключват дилемите, да се включват в часа, даже когато вътрешната им убеденост и мотивация са мощно подкопани. Те се пробват, само че неуспехът последователно подкопава основите ", акцентира тя.
После какво?
Данните от PISA 2022 демонстрираха, че финалният резултат при 15-годишните възпитаници у нас - 417 точки, е най-ниският в Европейски Съюз. Според проучването повече от половината деветокласници са под сериозния най-малко за функционална математическа просветеност.
Според Христова още по-показателни са данните от контекстуалния въпросник на PISA, които разкриват цялостната картина на мотивационния спад.
" Докато данните от TIMSS демонстрират, че 50% от 10-годишните възпитаници обичат математиката, 5 години по-късно този дял се свива фрапантно - единствено 12% от 15-годишните възпитаници считат математиката за обичан предмет. 62% не я харесват ", обръща внимание тя.
Още по тематиката
4 декември 2024 16:51
Това върви и със срив в увереността. От 39% доста уверени по математика четвъртокласници стигаме до 57% деветокласници, които считат, че математиката не е лесна за тях (само 12% я считат за лесна).
" Това са обилни дялове, показващи че за болшинството от учениците математиката към този момент не е предизвикателство, а източник на дискомфорт и беззащитност ", разяснява Христова.
Данните от PISA 2022 разкриват и друга сериозна находка за качеството на преподаването. " 34% от учениците дават оценки от 1 до 5 на качеството на преподаването по математика (по канара от 1 до 10).Само 26% дават най-високата оценка 10 ", изяснява директорката на института.
Проблемът не е предопределен
Според Христова едно от най-важните изводи е, че казусът не е съдбоносен.
" Четвъртокласниците ни са мощни, стимулирани и уверени. Системата съумява да ги поддържа до такава степен. Но при започване на прогимназиалния стадий стартират сериозните промени. Съществуващите проблеми от началното учебно заведение - празноти в знанията, механично учене без надълбоко схващане, процедурен метод вместо концептуален - се срещат със доста по-висока трудност и абстрактност на материала. И в този конфликт, моделът който е работил ненапълно в началното учебно заведение просто престава да работи ", изяснява тя.
По думите ѝ 6. клас е сериозната точка не тъй като там поражда казусът, а тъй като там той става най-видим.
" Това е моментът, когато скритите недостатъци на системата стават очевидни. Но те не са неизбежни. Те са резултат от съответни проблеми в метода, по който структурираме програмата, преподаваме, оценяваме и поддържаме учениците в този сериозен временен интервал, когато математиката става качествено по-сложна и нереална ", твърди Христова.
Защо страната заприказва за математика в този момент?
" Въпросът не е дали има интензивност към математиката, а дали тази интензивност адресира действителните проблеми на вярното равнище и по верния метод ", разяснява Асенка Христова поръчките на държавното управление за промени в образованието по математика.
По думите ѝ в последните години има позитивни стъпки в посока цифровизация, въвеждане на компетентностни цели и блян към по-структуриран метод в оценяването, само че остават нерешени структурни проблеми.
" Става дума за свръхобемното наличие, незадоволителния брой часове, неналичието на действителна спиралност в образователните стратегии (учениците се връщат към една и съща съществена концепция неведнъж, всякога на по-дълбоко равнище на схващане - б. ред.) и опция за задълбочаване на разбирането, лимитираната подготовка на учителите за работа с хетерогенни класове и незадоволителният акцент върху настройките и мотивацията на учениците ", изяснява тя.
Още по тематиката
23 май 2025 14:31
На въпрос за какво страната се загрижи толкоз за математиката в последно време Христова отговори, че от една страна това, тъй като " резултатите станаха прекомерно неприятни, с цел да не престават да бъдат пренебрегнати ".
" Вторият фактор е икономическият императив, който очевидно става все по-неотложен. България, със своите упоритости за софтуерно развиване и производства с висока добавена стойност, не може да си разреши да създава генерации с ниска математическа просветеност. Бизнесът към този момент ясно алармира това ", акцентира тя.
Според Христова обаче съществува действителен риск от " козметичен активизъм " - забележими дейности, които основават усещане за промяна, само че на процедура не адресират дълбоките систематични проблеми.
" Измерването на входното равнище в 6. клас е добър образец. Самото премерване е несъмнено потребно - добре е да знаем къде са децата. Но измерването на казуса не е решение на казуса. Въпросът е какво следва ", уточни тя.
Какви са решенията?
По думите на директорката на Института за проучвания в обучение, в случай че желаеме да се оправим с проблемите, би трябвало да стартираме не от 6. клас, а от по-рано - в прехода от 4. към 5. клас.
Според нея няма един " вълшебен " механизъм или стратегия, която да обърне сходен срив.
Нужни са:
промени в образователните стратегии и темпото на преподаване; промени в учителските практики и средата за учене; промяна в оценяването плюс целенасочена поддръжка за затваряне на празнотите в знанията; целенасочена работа с учениците за смяна на настройките.
Според нея е нужен явен завой към по-малко на брой, само че надълбоко усвоени основни тематики, спирално връщане към главните понятия и по-гъвкаво движение, което разрешава затвърждаване, вместо непрекъснато " препускане " напред върху неусвоена основа.
" Нужни са стратегии, които вършат забележими връзките сред понятията, дават време учениците да схванат за какво нещата работят по този начин, както работят, и каква е връзката им с действителния живот, вместо да се подчертава главно върху механичното използване на формули ", добави тя.
По думите ѝ би трябвало смяна във философията и инструментите на оценяването.
" Вместо система, при която оценката е под формата на една цифра, е нужна система, която диагностицира, подкрепя и прави забележим напредъка. В центъра би трябвало да застане формиращото оценяване, което демонстрира какво ученикът към този момент може, къде среща усложнения и какви са идващите стъпки ", показва тя.
" Учителите имат потребност не просто от още образования, а от поредна, практическа поддръжка, която да им помогне да трансформират действителните си практики в класната стая - достъп до качествени материали и задания, моделиране на уроци, взаимно обмисляне, наблюдаване и следваща рефлексия, присъединяване в професионални учещи общности ", споделя още Христова.
Трябва да се обезпечат и устойчиви, структурирани форми на спомагателна работа за учениците с пропуски, ориентирани към превъзмогване на съответни дефицити, а не просто към " повече от същото ".
Къде ще бъдем след 10 години?
Директорката на института за проучвания в образованието предизвестява, че в случай че продължим по настоящата траектория без дълбоки систематични промени, имаме учредения да чакаме не просто застоялост, а продължаващо утежняване.
" Ако екстраполираме настоящите трендове, след 10 години без структурна смяна, бих очаквала да забележим 60-65% от учениците под сериозния най-малко за функционална математическа просветеност в PISA вместо сегашните 54%. Бих очаквала TIMSS резултатите в 4. клас да стартират да спадат, тъй като проблемите стартират да се демонстрират все по-рано. Бих очаквала настройките към математиката да се влошат още повече ", изяснява тя.
Възможен е и различен доста друг сюжет, в случай че стартираме да действаме незабавно.
" Тогава след 10 години можем реалистично да чакаме доста по-малък дял възпитаници под базово равнище, по-силно " приблизително ядро " от възпитаници с постоянна математическа просветеност и по-широк кръг младежи, които умерено избират STEM или стопански специалности, без боязън, че " математиката ще ги спре ", твърди Христова.
За да се случи това обаче са нужни не " козметични корекции " и планове, които завършват след две години, а дълбоки, систематични, координирани и устойчиви промени.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ