За какво ми е това? Защо децата у нас бягат от математиката
Българските четвъртокласници са измежду най-хубавите в света по математика. При последното интернационално проучване TIMSS (през 2023 г.) даже изпревариха връстниците си от Финландия, Австрия и Германия. Две години по-късно, когато същите тези деца са в 6. клас, изкараха приблизително 3.42 на националното входно ниво по предмета. И е доста евентуално в гимназията да повторят резултатите на 15-годишните от PISA 2022, когато се оказа, че 54% от българските 9-класници са функционално необразовани.
Вече е ясно за специалисти, учители, родители и даже за страната, че този контрастност сред мощните резултати на най-малките възпитаници и сериозните дефицити в знанията по математика на по-големите е обезпокоителен. Той е неприятна диагноза както за българското обучение, по този начин и за бъдещето на стопанската система на страната.
Причините са сложни - натоварени стратегии, структурата на образованието, подготовката на учителите, мотивацията на децата. Ясно е че нишката се къса в прогимназията, само че дали проблемите не стартират по-рано? Разпознава ли системата срутва в точния момент? Реагира ли? Може ли този път да бъде изменен, преди резултатите от PISA да се трансфорат в самосбъдваща се прогноза?
" Четвъртокласниците ни са мощни, стимулирани и уверени. Системата съумява да ги поддържа до такава степен. Но при започване на прогимназиалния стадий стартират сериозните промени. Съществуващите проблеми от началното учебно заведение - празноти в знанията, механично учене без надълбоко схващане, процедурен метод вместо концептуален - се срещат със доста по-висока трудност и абстрактност на материала. И в този конфликт, моделът който е работил ненапълно в началното учебно заведение, просто престава да работи ", изяснява шефът на Института за проучвания в образованието Асенка Христова пред Mediapool.
Кога децата стават математически необразовани?
Видимите проблеми стартират в 5. клас. Тогава идват нова образователна среда, разнообразни учители по обособените предмети, разнообразни упования, различен ритъм на работа, а постоянно и промяна на учебно заведение.
" Там може би нещо се къса, там има някакъв проблем ", разяснява пред Mediapool шефът на Националната природо-математическа гимназия " Акад. Любомир Чакалов " в София Ивайло Ушагелов.
" Това е моментът, когато скритите недостатъци на системата стават очевидни. Те не са неизбежни - те са резултат от съответни проблеми в метода, по който структурираме програмата, преподаваме, оценяваме и поддържаме учениците в този сериозен временен интервал, когато математиката става качествено по-сложна и нереална ", изяснява Христова.
Но не всички считат, че казусът е главно в прогимназията. " Не мисля, че и в начален стадий всичко е розово ", сподели пред Mediapool Според Стефан Рашков. От 13 години той работи като преподавател по математика, информатика и осведомителни технологии. Освен това е координатор на интернационалната IB Middle Years Programme.
Още по тематиката
22 декември 2025 08:01
Данните на Института за проучвания в образованието демонстрират, че от 5. до 7. клас двама от трима възпитаници развиват убеждението, че разбирането, че или си роден за математик, или просто не ставаш. Още повече - 60% от 12-годишните не виждат никаква полезност в математиката за сегашното и бъдещето си. Същият е делът и на учениците, които губят удоволствието от предмета ().
За съпоставяне даже децата, които не харесват математиката в 4. клас, реализират положителни резултати. Разликата в резултатите при интернационалното проучване TIMSS на тези 10-годишни, които доста обичат математиката, и тези, които не я обичат, е единствено 10 точки (534 точки против 524 точки).
" За доста деца в пети клас първите оценки по един или различен предмет са двойки от " входни равнища ". Ако за един седмокласник или десетокласник това може да е неприятно, само че преодолимо, за един петокласник това може да е травматично или най-малкото извънредно демотивиращо. И даже учителите да не взимат тази оценка поради в оформянето за периода или за годината, в случай че тя е въведена в дневника, за един 11-годишен възпитаник това може да е като присъда ", разяснява учителят Стефан Рашков.
Проблемът с програмата
Общото схващане е, че една от аргументите за срутва в резултатите по математика от прогимназията нататъка е образователната стратегия. Според националната представителка Елисавета Белобрадова, която е и член на парламентарната комисия по образованието, тя е безусловно непостижима за децата. Учителите са принудени да препускат през материала, с цел да го покрият, време за извършения няма, а това води до срив в достиженията на учениците.
" Действително скоростта, с която в пети клас стартира да се преподава образователното наличие, без задоволително време за упражнение и асимилиране, е доста огромно предизвикателство за децата. В някои седмици петокласници минават през 4-5 нови урока, след което ги упражняват вкупом и се разчита това упражнение да става главно у дома - нещо, което множеството 11-годишни не владеят ", изясни и учителят Стефан Рашков.
Трябва да се учи за схващане, а не за изпити
" Вместо да се чудим какъв брой повече да " изпипваме " стратегиите и изпитите, да водим неистови публични диспути какво би трябвало да влезе или да отпадне, би трябвало да се стремим към повече еластичност и независимост ", описа Стефан Рашков пред Mediapool.
Подобно е мнението и на шефа на НПМГ Ивайло Ушагелов. Според него при повече часове за извършения, децата ще бъдат по-мотивирани да реализират по-добри резултати. " Не приказваме за състезатели, това е напълно друго нещо. Говорим за базисното равнище, за общообразователната подготовка ", посочи той.
По думите на Елисавета Белобрадова Министерството на образованието и науката към този момент работи по промени в стратегиите.
" Въпросът не е дали има интензивност към математиката, а дали тази интензивност адресира действителните проблеми на вярното равнище и по верния метод ", отбелязва Христова.
Проблемът с учителите
Подготовката на учителите също способства за казуса.
" Подготовката и непрекъснатото професионално развиване на учителите, въпреки и споменавани, съвсем в никакъв случай не са действителният фокус на просветителните промени. А те са най-важният запас в системата, от който в най-голяма степен зависят освен резултатите на национални изпити или интернационалните проучвания, а цялостното развиване на обществото, културата, стопанската система ", обръща внимание Стефан Рашков.
Към това се прибавя и фактът, че учители по математика се намират мъчно, а положителни учители още по-трудно. Дори и желаните математически и природоматематически гимназии в огромните градове страдат от дефицит на фрагменти.
" Много, доста мъчно се намират отдадени учители по математика, учители, които желаят да работят, които желаят да врят и кипят в учителската специалност, тъй като учителстването е предопределение ", разяснява шефът на НПМГ Ивайло Ушагелов. И описа по какъв начин на последния конкурс за асортимент на учители за позицията по математика не се явил никой, а за преподавател по физическо документи подали 140 души.
" Дори учебниците и средата да са отлични, в случай че учениците нямат стимулирани, готови и в действителност положителни учители, те са ощетени ", безапелационен е Стефан Рашков.
Освен да предадат и упражнят материала, учителите би трябвало да могат да покажат на учениците каква е практическата изгода от знанието. Да обвържат материала с нещата от живота, отговаряйки на огромния въпрос " Защо го изучавам това, къде ще ми потрябва ", а за това им би трябвало подготовка и поддръжка.
Още по тематиката
22 декември 2025 08:03
Според Елисавета Белобрадова подготовката на учителите куца още от висшето обучение: " Университетите нямат съответна на сегашната действителност, на сегашните условия стратегия. От там излизат хора, които може да имат предпочитание, може да обичат децата, само че не са готови както би трябвало да бъдат учители " ().
Пропуските пък мъчно се наваксват и по-късно, защото има дефицит на учители методисти, счита Белобрадова. Това са преподаватели с опит, които би трябвало да работят към районните ръководства на образованието (РУО), и да образоват младите си сътрудници. Елисавета Белобрадова е на мнение, че неналичието на такива хора се дължи на това, че в случай че останат в учебно заведение, те взимат 60% повече, в сравнение с биха получавали в районното ръководство на образованието.
" Да работиш в РУО е два пъти по-финансово неизгодно, в сравнение с да работиш като учител… Това е безумно ", твърди националната представителка.
Защо страната се загрижи за математиката?
В последните години най-малко на думи математиката и естествените науки са фокус на държавните политики в образованието. Матурата по математика е вход за икономическите и техническите специалности в университета. Все по-често изплува и тематиката за връщане към наложителния държавен зрелостен изпит по математика. Продължава увеличението на държавния банкет след 7. клас в паралелките с профил " Математически " и " Природни науки ". Просветното ведомство промени изпита по математика след 7. клас и включи в него задания с понятия от естествените науки.
Образователното министерство готви и законова смяна, с която математическите гимназии да станат профилирани учебни заведения. А това ще разреши на децата, признати в тях след 4. клас, да завършат междинното си обучение в същото учебно заведение, без да се явяват на изпит в 7. клас.
Според директорката на Института за проучвания в образованието Асенка Христова страната е почнала да търси решения на казуса с математиката, тъй като резултатите са станали прекомерно неприятни, с цел да може да се пренебрегват. Втората причина е, че пазарът на труда търси фрагменти с математически компетентности, които просветителната система не може да предложи.
" В момента се вижда, че се изпитва остра потребност от експерти тъкмо в региона на математиката и естествените науки. А когато се възнамерява държавният проект банкет, той би трябвало да бъде съгласуван с потребностите на пазара на труда ", сподели Ушагелов.
" Третият фактор е обвързван с европейския подтекст. Членството в Европейския съюз значи, че непрекъснато сме в позиция на съпоставяне с други страни. Когато резултатите в PISA ни слагат последни в Европейски Съюз, това не е нереална статистика - това е очевидно закъснение от общността, към която принадлежим ", счита Асенка Христова.
Експерти и учители считат, че в предишното математиката е била подценена в интерес на чуждоезиковото образование. " Подобно опълчване е контрапродуктивно - не можем да избираме сред езици и математика. Съвременното общество и стопанска система изискват и двете ", счита Асенка Христова. И напомня, че математическата просветеност е инструмент за схващане на света, основа за сериозно мислене и осведомено поданство. По думите ѝ общество, което подценява математическото обучение, създава жители, уязвими към операция, неспособни да правят оценка риск и възможност, неподготвени да направляват в комплициран софтуерен свят.
" Математиката и естествените науки постоянно са били значими, тъй като учат на логичност, на нещата от живота ", прибавя Ивайло Ушагелов. И обръща внимание, че неналичието на обикновени знания по математика или естествени науки води до обикновени неточности в рекламата, в медиите, в политическите изявления.
Директорът на НПМГ: Нужни са повече часове за извършения
Дори и в НПМГ, с цел да има задоволително време за извършения, се употребява целият запас на рамковия образователен проект – с изключение на общообразователните часове децата имат и избираеми часове по математика, и факултативни.
Решенията
Решенията на казуса минават към адресиране на аргументите. А работата би трябвало да стартира не от 6. клас, а от по-рано - в прехода от 4-ти към 5-ти клас.
Според специалиста Асенка Христова няма " вълшебен " механизъм или стратегия, която да спре срутва. Нужен е пакет от ограничения - промени в образователните стратегии и темпото на преподаване, промени в учителските практики и средата за учене, промяна в оценяването плюс целенасочена поддръжка за затваряне на празнотите в знанията и работа с учениците за смяна на настройките.
" Първата незабавна мярка е структурно преразглеждане на образователните стратегии. Обемът наличие сега, изключително в прогимназиален стадий, е неизмерим с действителното време за учене, с което разполагат учениците ", отбелязва Христова.
Тя счита, че е нужен явен завой към по-малко на брой, само че надълбоко усвоени основни тематики, спирално връщане към главните понятия и по-гъвкаво движение, което разрешава затвърждаване, вместо непрекъснато " препускане " напред върху неусвоена основа.
" За всеки клас сега има прекомерно просторен обсег от тематики, които участват и във всеки идващ клас с надграждане, т.е. учим " по малко от всичко " всяка година, вместо да има по-малък брой тематики, които да се преглеждат по-задълбочено и дълготрайно, само че в границите на една-две години ", разяснява и Стефан Рашков.
А съгласно шефа на НПМГ Ивайло Ушагелов смяната на стратегиите би трябвало да се остави на специалистите, защото доста постоянно " обществеността подхожда отрицателно към всяка промяна ".
Втората мярка, към която специалисти, шефове и преподаватели се сплотяват, е поддръжката за учителите.
" Учителят би трябвало да бъде подсилен, да бъде овластен и да бъде еманципиран през експертност, самопризнание и образование ", означи Белобрадова.
" Ако задачата е да образоваме мислещи хора, би трябвало да учим за схващане, а не за изпити. Затова е извънредно значимо да се влага непрекъснато в мотивацията и развиването на учителите - в уменията да възнамеряват, да диференцират, да ползват разнообразни подходи, да работят взаимно, да измислят достоверни задания за оценяване, които дават опция за задълбочена и креативна работа и разнообразни форми на изява на учениците, да вършат интердисциплинарни раздели, да развиват езика и уменията на учениците ", счита Стефан Рашков.
И съгласно шефа на НПМГ Ивайло Ушагелов учителите би трябвало да имат повече независимост, с цел да могат да преподават съгласно равнището на учениците.
Още по тематиката
14 октомври 2025 17:03
" Вместо да се чудим какъв брой повече да " изпипваме " стратегиите и изпитите, да водим неистови публични диспути какво би трябвало да влезе или да отпадне, би трябвало да се стремим към повече еластичност и независимост. Живеем във време, в което е все по-възможно адаптирането на образователния развой и наличие съгласно потребностите и заложбите на всяко дете и локален подтекст, а това като че ли съвсем не се прави ", отбелязва той и предлага държавните условия да не са строга инструкция, а да се трансфорат в по-обща рамка, позволяваща повече еластичност и независимост в системата.
Асенка Христова счита, че е нужна и смяна на оценяването. Оценките би трябвало да регистрират напредъка на учениците.
Какви биха били резултатите
" Ако екстраполираме настоящите трендове, след 10 години без структурна смяна, бих очаквала да забележим 60-65% от учениците под сериозния най-малко за функционална математическа просветеност в PISA вместо сегашните 54%. Бих очаквала TIMSS резултатите в 4. клас да стартират да спадат, тъй като проблемите стартират да се демонстрират все по-рано. Бих очаквала настройките към математиката да се влошат още повече ", изяснява специалистът Асенка Христова.
Възможен е и противопоставен сюжет, в случай че стартираме да действаме незабавно.
За да се случи това обаче са нужни не " козметични корекции " и планове, които завършват след две години, а дълбоки, систематични, координирани и устойчиви промени.
" С други думи, след 10 години можем да бъдем страна, в която множеството деца губят връзката с математиката необратимо, в която математическата просветеност е народен проблем, който се задълбочава, в която икономическите благоприятни условия са лимитирани. Или можем да бъдем страна в траектория на възобновяване, където математиката става предмет, който децата виждат като наличен и скъп, където настройките се трансформират, където идващото потомство има късмет, който актуалното потомство не е имало ", изяснява Асенка Христова.
Вече е ясно за специалисти, учители, родители и даже за страната, че този контрастност сред мощните резултати на най-малките възпитаници и сериозните дефицити в знанията по математика на по-големите е обезпокоителен. Той е неприятна диагноза както за българското обучение, по този начин и за бъдещето на стопанската система на страната.
Причините са сложни - натоварени стратегии, структурата на образованието, подготовката на учителите, мотивацията на децата. Ясно е че нишката се къса в прогимназията, само че дали проблемите не стартират по-рано? Разпознава ли системата срутва в точния момент? Реагира ли? Може ли този път да бъде изменен, преди резултатите от PISA да се трансфорат в самосбъдваща се прогноза?
" Четвъртокласниците ни са мощни, стимулирани и уверени. Системата съумява да ги поддържа до такава степен. Но при започване на прогимназиалния стадий стартират сериозните промени. Съществуващите проблеми от началното учебно заведение - празноти в знанията, механично учене без надълбоко схващане, процедурен метод вместо концептуален - се срещат със доста по-висока трудност и абстрактност на материала. И в този конфликт, моделът който е работил ненапълно в началното учебно заведение, просто престава да работи ", изяснява шефът на Института за проучвания в образованието Асенка Христова пред Mediapool.
Кога децата стават математически необразовани?
Видимите проблеми стартират в 5. клас. Тогава идват нова образователна среда, разнообразни учители по обособените предмети, разнообразни упования, различен ритъм на работа, а постоянно и промяна на учебно заведение.
" Там може би нещо се къса, там има някакъв проблем ", разяснява пред Mediapool шефът на Националната природо-математическа гимназия " Акад. Любомир Чакалов " в София Ивайло Ушагелов.
" Това е моментът, когато скритите недостатъци на системата стават очевидни. Те не са неизбежни - те са резултат от съответни проблеми в метода, по който структурираме програмата, преподаваме, оценяваме и поддържаме учениците в този сериозен временен интервал, когато математиката става качествено по-сложна и нереална ", изяснява Христова.
Но не всички считат, че казусът е главно в прогимназията. " Не мисля, че и в начален стадий всичко е розово ", сподели пред Mediapool Според Стефан Рашков. От 13 години той работи като преподавател по математика, информатика и осведомителни технологии. Освен това е координатор на интернационалната IB Middle Years Programme.
Още по тематиката
22 декември 2025 08:01
Данните на Института за проучвания в образованието демонстрират, че от 5. до 7. клас двама от трима възпитаници развиват убеждението, че разбирането, че или си роден за математик, или просто не ставаш. Още повече - 60% от 12-годишните не виждат никаква полезност в математиката за сегашното и бъдещето си. Същият е делът и на учениците, които губят удоволствието от предмета ().
За съпоставяне даже децата, които не харесват математиката в 4. клас, реализират положителни резултати. Разликата в резултатите при интернационалното проучване TIMSS на тези 10-годишни, които доста обичат математиката, и тези, които не я обичат, е единствено 10 точки (534 точки против 524 точки).
" За доста деца в пети клас първите оценки по един или различен предмет са двойки от " входни равнища ". Ако за един седмокласник или десетокласник това може да е неприятно, само че преодолимо, за един петокласник това може да е травматично или най-малкото извънредно демотивиращо. И даже учителите да не взимат тази оценка поради в оформянето за периода или за годината, в случай че тя е въведена в дневника, за един 11-годишен възпитаник това може да е като присъда ", разяснява учителят Стефан Рашков.
Проблемът с програмата
Общото схващане е, че една от аргументите за срутва в резултатите по математика от прогимназията нататъка е образователната стратегия. Според националната представителка Елисавета Белобрадова, която е и член на парламентарната комисия по образованието, тя е безусловно непостижима за децата. Учителите са принудени да препускат през материала, с цел да го покрият, време за извършения няма, а това води до срив в достиженията на учениците.
" Действително скоростта, с която в пети клас стартира да се преподава образователното наличие, без задоволително време за упражнение и асимилиране, е доста огромно предизвикателство за децата. В някои седмици петокласници минават през 4-5 нови урока, след което ги упражняват вкупом и се разчита това упражнение да става главно у дома - нещо, което множеството 11-годишни не владеят ", изясни и учителят Стефан Рашков.
Трябва да се учи за схващане, а не за изпити " Вместо да се чудим какъв брой повече да " изпипваме " стратегиите и изпитите, да водим неистови публични диспути какво би трябвало да влезе или да отпадне, би трябвало да се стремим към повече еластичност и независимост ", описа Стефан Рашков пред Mediapool.
Подобно е мнението и на шефа на НПМГ Ивайло Ушагелов. Според него при повече часове за извършения, децата ще бъдат по-мотивирани да реализират по-добри резултати. " Не приказваме за състезатели, това е напълно друго нещо. Говорим за базисното равнище, за общообразователната подготовка ", посочи той.
По думите на Елисавета Белобрадова Министерството на образованието и науката към този момент работи по промени в стратегиите.
" Въпросът не е дали има интензивност към математиката, а дали тази интензивност адресира действителните проблеми на вярното равнище и по верния метод ", отбелязва Христова.
Проблемът с учителите
Подготовката на учителите също способства за казуса.
" Подготовката и непрекъснатото професионално развиване на учителите, въпреки и споменавани, съвсем в никакъв случай не са действителният фокус на просветителните промени. А те са най-важният запас в системата, от който в най-голяма степен зависят освен резултатите на национални изпити или интернационалните проучвания, а цялостното развиване на обществото, културата, стопанската система ", обръща внимание Стефан Рашков.
Към това се прибавя и фактът, че учители по математика се намират мъчно, а положителни учители още по-трудно. Дори и желаните математически и природоматематически гимназии в огромните градове страдат от дефицит на фрагменти.
" Много, доста мъчно се намират отдадени учители по математика, учители, които желаят да работят, които желаят да врят и кипят в учителската специалност, тъй като учителстването е предопределение ", разяснява шефът на НПМГ Ивайло Ушагелов. И описа по какъв начин на последния конкурс за асортимент на учители за позицията по математика не се явил никой, а за преподавател по физическо документи подали 140 души.
" Дори учебниците и средата да са отлични, в случай че учениците нямат стимулирани, готови и в действителност положителни учители, те са ощетени ", безапелационен е Стефан Рашков.
Освен да предадат и упражнят материала, учителите би трябвало да могат да покажат на учениците каква е практическата изгода от знанието. Да обвържат материала с нещата от живота, отговаряйки на огромния въпрос " Защо го изучавам това, къде ще ми потрябва ", а за това им би трябвало подготовка и поддръжка.
Още по тематиката
22 декември 2025 08:03
Според Елисавета Белобрадова подготовката на учителите куца още от висшето обучение: " Университетите нямат съответна на сегашната действителност, на сегашните условия стратегия. От там излизат хора, които може да имат предпочитание, може да обичат децата, само че не са готови както би трябвало да бъдат учители " ().
Пропуските пък мъчно се наваксват и по-късно, защото има дефицит на учители методисти, счита Белобрадова. Това са преподаватели с опит, които би трябвало да работят към районните ръководства на образованието (РУО), и да образоват младите си сътрудници. Елисавета Белобрадова е на мнение, че неналичието на такива хора се дължи на това, че в случай че останат в учебно заведение, те взимат 60% повече, в сравнение с биха получавали в районното ръководство на образованието.
" Да работиш в РУО е два пъти по-финансово неизгодно, в сравнение с да работиш като учител… Това е безумно ", твърди националната представителка.
Защо страната се загрижи за математиката?
В последните години най-малко на думи математиката и естествените науки са фокус на държавните политики в образованието. Матурата по математика е вход за икономическите и техническите специалности в университета. Все по-често изплува и тематиката за връщане към наложителния държавен зрелостен изпит по математика. Продължава увеличението на държавния банкет след 7. клас в паралелките с профил " Математически " и " Природни науки ". Просветното ведомство промени изпита по математика след 7. клас и включи в него задания с понятия от естествените науки.
Образователното министерство готви и законова смяна, с която математическите гимназии да станат профилирани учебни заведения. А това ще разреши на децата, признати в тях след 4. клас, да завършат междинното си обучение в същото учебно заведение, без да се явяват на изпит в 7. клас.
Според директорката на Института за проучвания в образованието Асенка Христова страната е почнала да търси решения на казуса с математиката, тъй като резултатите са станали прекомерно неприятни, с цел да може да се пренебрегват. Втората причина е, че пазарът на труда търси фрагменти с математически компетентности, които просветителната система не може да предложи.
" В момента се вижда, че се изпитва остра потребност от експерти тъкмо в региона на математиката и естествените науки. А когато се възнамерява държавният проект банкет, той би трябвало да бъде съгласуван с потребностите на пазара на труда ", сподели Ушагелов.
" Третият фактор е обвързван с европейския подтекст. Членството в Европейския съюз значи, че непрекъснато сме в позиция на съпоставяне с други страни. Когато резултатите в PISA ни слагат последни в Европейски Съюз, това не е нереална статистика - това е очевидно закъснение от общността, към която принадлежим ", счита Асенка Христова.
Експерти и учители считат, че в предишното математиката е била подценена в интерес на чуждоезиковото образование. " Подобно опълчване е контрапродуктивно - не можем да избираме сред езици и математика. Съвременното общество и стопанска система изискват и двете ", счита Асенка Христова. И напомня, че математическата просветеност е инструмент за схващане на света, основа за сериозно мислене и осведомено поданство. По думите ѝ общество, което подценява математическото обучение, създава жители, уязвими към операция, неспособни да правят оценка риск и възможност, неподготвени да направляват в комплициран софтуерен свят.
" Математиката и естествените науки постоянно са били значими, тъй като учат на логичност, на нещата от живота ", прибавя Ивайло Ушагелов. И обръща внимание, че неналичието на обикновени знания по математика или естествени науки води до обикновени неточности в рекламата, в медиите, в политическите изявления.
Директорът на НПМГ: Нужни са повече часове за извършения
Дори и в НПМГ, с цел да има задоволително време за извършения, се употребява целият запас на рамковия образователен проект – с изключение на общообразователните часове децата имат и избираеми часове по математика, и факултативни.
Решенията
Решенията на казуса минават към адресиране на аргументите. А работата би трябвало да стартира не от 6. клас, а от по-рано - в прехода от 4-ти към 5-ти клас.
Според специалиста Асенка Христова няма " вълшебен " механизъм или стратегия, която да спре срутва. Нужен е пакет от ограничения - промени в образователните стратегии и темпото на преподаване, промени в учителските практики и средата за учене, промяна в оценяването плюс целенасочена поддръжка за затваряне на празнотите в знанията и работа с учениците за смяна на настройките.
" Първата незабавна мярка е структурно преразглеждане на образователните стратегии. Обемът наличие сега, изключително в прогимназиален стадий, е неизмерим с действителното време за учене, с което разполагат учениците ", отбелязва Христова.
Тя счита, че е нужен явен завой към по-малко на брой, само че надълбоко усвоени основни тематики, спирално връщане към главните понятия и по-гъвкаво движение, което разрешава затвърждаване, вместо непрекъснато " препускане " напред върху неусвоена основа.
" За всеки клас сега има прекомерно просторен обсег от тематики, които участват и във всеки идващ клас с надграждане, т.е. учим " по малко от всичко " всяка година, вместо да има по-малък брой тематики, които да се преглеждат по-задълбочено и дълготрайно, само че в границите на една-две години ", разяснява и Стефан Рашков.
А съгласно шефа на НПМГ Ивайло Ушагелов смяната на стратегиите би трябвало да се остави на специалистите, защото доста постоянно " обществеността подхожда отрицателно към всяка промяна ".
Втората мярка, към която специалисти, шефове и преподаватели се сплотяват, е поддръжката за учителите.
" Учителят би трябвало да бъде подсилен, да бъде овластен и да бъде еманципиран през експертност, самопризнание и образование ", означи Белобрадова.
" Ако задачата е да образоваме мислещи хора, би трябвало да учим за схващане, а не за изпити. Затова е извънредно значимо да се влага непрекъснато в мотивацията и развиването на учителите - в уменията да възнамеряват, да диференцират, да ползват разнообразни подходи, да работят взаимно, да измислят достоверни задания за оценяване, които дават опция за задълбочена и креативна работа и разнообразни форми на изява на учениците, да вършат интердисциплинарни раздели, да развиват езика и уменията на учениците ", счита Стефан Рашков.
И съгласно шефа на НПМГ Ивайло Ушагелов учителите би трябвало да имат повече независимост, с цел да могат да преподават съгласно равнището на учениците.
Още по тематиката
14 октомври 2025 17:03
" Вместо да се чудим какъв брой повече да " изпипваме " стратегиите и изпитите, да водим неистови публични диспути какво би трябвало да влезе или да отпадне, би трябвало да се стремим към повече еластичност и независимост. Живеем във време, в което е все по-възможно адаптирането на образователния развой и наличие съгласно потребностите и заложбите на всяко дете и локален подтекст, а това като че ли съвсем не се прави ", отбелязва той и предлага държавните условия да не са строга инструкция, а да се трансфорат в по-обща рамка, позволяваща повече еластичност и независимост в системата.
Асенка Христова счита, че е нужна и смяна на оценяването. Оценките би трябвало да регистрират напредъка на учениците.
Какви биха били резултатите
" Ако екстраполираме настоящите трендове, след 10 години без структурна смяна, бих очаквала да забележим 60-65% от учениците под сериозния най-малко за функционална математическа просветеност в PISA вместо сегашните 54%. Бих очаквала TIMSS резултатите в 4. клас да стартират да спадат, тъй като проблемите стартират да се демонстрират все по-рано. Бих очаквала настройките към математиката да се влошат още повече ", изяснява специалистът Асенка Христова.
Възможен е и противопоставен сюжет, в случай че стартираме да действаме незабавно.
За да се случи това обаче са нужни не " козметични корекции " и планове, които завършват след две години, а дълбоки, систематични, координирани и устойчиви промени.
" С други думи, след 10 години можем да бъдем страна, в която множеството деца губят връзката с математиката необратимо, в която математическата просветеност е народен проблем, който се задълбочава, в която икономическите благоприятни условия са лимитирани. Или можем да бъдем страна в траектория на възобновяване, където математиката става предмет, който децата виждат като наличен и скъп, където настройките се трансформират, където идващото потомство има късмет, който актуалното потомство не е имало ", изяснява Асенка Христова.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ