Не обичам систематизациите. Не обичам подредеността, не обичам лаконизма. Не

...
Не обичам систематизациите. Не обичам подредеността, не обичам лаконизма. Не
Коментари Харесай


Не обичам систематизациите. Не обичам подредеността, не обичам лаконизма. Не обичам подр

Не обичам систематизациите. Не обичам подредеността, не обичам лаконизма. Не обичам подредените трудове, къси, стегнати и целенасочени, започващи от едно изказване и обосноваващи го с логичен доводи... А най-после стигащи и до някакви разумни, ясни като две и две e четири заключения.

Животът не е аритметика, братчета и сестрици мои, две не е в никакъв случай две. Най-меко казано две е нещо сред три и едно, т.е. всичко това 2,0000001; 2,0000002 и така нататък Тоест две е хиляди разнообразни неща. Но и всяко такова друго нещо не е просто нещо, а е съвкупности от други неща, прелива се в други неща. Примерно цифрата 2,000001 е всички цифри сред 2,000002 и 2,000000.

Хаха, не помня нищо от математиката, майтапя се. Просто желая да припомня, че нещата не са в никакъв случай толкоз елементарни, колкото ни се желае. И когато някой каже нещо несъмнено, постоянно ще се откри някой, който ще излезе, ще каже противоположното и ще се обоснове не по-зле. И дори – по-добре.

А сбитото писане и говорене... Оф, жалка поза е то. Сещате се за тоя сбит юначага Хемингуей. Защото звучи мъжествено и самоуверено, изрично и твърдо (като еректирал член, горе долу), и на усъмнените в личната им неустрашимост им харесва. На тях им дай (като компенсация) точно такова говорене и писане: твърдо, мъжко, чак мачовско.

Все отново „ сбит ” иде от Лакония, региона в която са живели лакедемонците, т.е. – спартанците. А спартанците, видиш ли ти, са били хората на Джерард Бътлър, героите от кино лентата Триста, мъжагите на Леонид; стегнати момчета, с коремни мускули, мъжаги постоянни, които се харесват на мадамите, тъй като малко приказват и работят самоуверено и обичат реда и дисциплината и са приключили междинното военно учебно заведение за старшини в Горна Оряховица през 87-а и имат червени щитове и черни беемвета на по 10 години (поне по този начин изглеждат).

Това тук е писание без ред, т.е. – без спартанска мъжественост; и в него инцидентно и безредно, демократично (сега някой ще изреве, нали по този начин?) се промъкват мисли към половата еднаквост, към избора на пол и всякакви такива съвременни тематики.

В някои индиански племена на Северна Америка има три пола. В други – четири или шест. Полът се избира ненапълно от младежите или по-скоро в развиването си те демонстрират тъкмо към кой пол би било най-добре да принадлежат. Даг Ойстен Ендсьо. Той е огромен норвежки религиовед. Него питайте, той ще ви каже. Или вероятно прочетете книгите му. Сексът и религиите. Да речем.

Ето че одеве изпъкна моят интелектуален снобизъм. Да. Радвам му се, обливам го с леки растежни фактори. Защото този мой снобизъм ме кара да чета и по тази причина го обичам и оценявам.

Според стоиците има върховен натурален закон, към който хората се нагаждат. Според Тома Аквински, живял много епохи след стоиците, този върховен закон е Божият закон. Стоиците, демон да ги вземе, са били къде атиняни, къде всякакви колонисти към Черно море – от Синоп да речем (който си е в този момент жива Турция, като погледнеш). Това за какво го споделям? Защото това ще рече, че тия ми ти стоици са имали (както са си хойкали насам натам към портите „ стоа ”) и по десетина или стотина плебеи.

За тях естественият закон е бил и подобен: Всеки свободен елински мъж би трябвало да има най-малко 10 плебеи. Или нещо такова.

Приемаме ли ние през днешния ден подобен натурален закон, в който се загатва, че е редно да имаш плебеи? И че това - да имаш плебеи и да има изобщо робството - произлиза напряко от природата на индивида? Приемаме ли?

Според Тома Аквински всички човешки закони, в случай че са в сходство с Божествения разсъдък са верни. И естествените права на рационалните хора са естествено известни и ясни на всеки рационален човек. Тома Аквински е нямал нищо срещу войните, смъртните санкции и всички тям сходни подтиснически практики на хората. За него те са били не естествени, а чисто и просто същностни елементи от живота на индивида! Така се живее и точка!

И тия подтиснически практики са нямали (според него) нищо в прорез с Божествения разсъдък.

Войната е за него, за Тома, като стомаха на човек. Не може без нея. Естественото право да воюваш и естественото право да убиваш – по какъв начин ви звучи това?

Бог на християните (но става въпрос за тия, идиотите, които отиват с хоругви и кръстове на походи да колят и горят, да палят клади и да пекат хора в името на Отца) та богът на тия християни няма нищо срещу войната. Той даже я предлага на хората. И те естествено отиват на война с неговото име. И убиват други християни, пеейки химни в негова прослава.

Ние склонни ли сме да приемем подобен господ и неговите повели? Бог, с чието име на уста един цар се назовава примерно Българоубиец, а другият – сто-двеста години по-късно – Гръкоубиец? (Става въпрос за Василий и Калоян – не се мъчете).

Приемаме ли неговия Божи закон?

Та по този начин: Божият закон е въплътен в природата на индивида. Бог толерира насилието (когато пиша за кръвожадния господ – пиша го с дребна буква). Същият тоя господ дефинира пола и го прави най-естествено. Нали по този начин? Това е естеството, господ е рекъл по този начин!

Тоест – в случай че одобряваме, че господ е дал пола, одобряваме и насилието, вървящо в комплект с неговия Божествен ред!

Приемем ли тоя божи ред, тоя натурален закон, то значи, че ние одобряваме и войната и убийството!
``
Приемаме ли наложеният от господ пол – одобряваме и наложеното от същия тоя господ жертвоприношение! Дори и на лични деца.

Та белким тоя господ не е предиздвикал Авраам (спомнете си – юдаизмът, християнството и ислямът се назовават „ авраамически религии ”) да принесе в жертва своя мъничък наследник Иаков? Накарал го е и още по какъв начин!

После го е спрял - в последния миг. Сетете се за картината на Рембранд – жертвоприношението на Авраам – по какъв начин ангел стопира ръката на Авраам и ножът пада над пухкавото белезникаво детско телце.

Ние склонни ли сме да имаме вяра в божествения закон на господ, който ни изпитва, карайки ни да принесем в жертва децата си?

Па в случай че ще и по-късно да ни спре. Как ще се изтълкува в този момент в случай че някой подготви котел да свари детето си откакто го е заклал като агне – тъй като е дисциплиниран за божия закон – и детето стои там в близост, вързано, и скимти и чака да бъде заклано?! И тоя някой се надява господ да го спре? Ами в случай че не го спре? Ако господ нещо се разсее и не прати ангела и не спре ръката с ножа?

Не приказва по този начин за господ! – ще ревнат мнозина. Да, но вие ще сложите ли дръвника с цел да заколите детето си, в случай че господ ви подреди? И какво ще ви е отношението към подобен господ след такова разпореждане? Не казвайте, че всичко се трансформира с идването на Спасителя! Защо тогава Старият завет не е неразрешена книга?

Апропо – хромозомите. При някои типове влечуги полът не е детерминиран, а се развива според от температурите на околната среда. Мъжките се развиват при по-ниска температура на инкубиране на алигаторските яйца. Да. Някой ще каже – но човек не е алигатор. Той е бозайник, а при бозайниците хромозомите (тоест – Божиествения закон) дефинират пола, а не температурите на инкубиране. Аз ще кажа: а индивидът не е ли и нещо друго от елементарен бозайник? Както при алигаторите температурата дефинира пола, не може ли при индивида Личното Предпочитание – т.е. – Личната Свобода да дефинират пола?
То – речете – би могло, но ние не желаеме. Признайте си милички, деспотчета сте вие и в червата си!

Всеки възпитаник знае, че полът се детерминира (доколкото се детерминира) от хромозомите...но и от хормоналния баланс на индивида, от хормоналния баланс на майка му през бременността, от физическите, химическите, психическите и обществените въздействия на средата по време на...хм, на целия живот...

Влиянията са комплицирано нещо. Те могат, а и ние посредством тях можем да вършим от глината на одеве родения човек горе долу каквото желаяме. Мъж или жена, боец или миролюбец, ангел или свиня.

Освен това хромозомите...ха, виждали ли сте хромозоми? Аз съм! Те са просто неведнъж пресукани нишчици от ДНК и хистонови белтъци. Любознателните и носещи в себе си към момента средновековна фикция учени от 18-19 век са ги видели и са си споделили – я! Я да вземем и по един подобен аристотеловски метод да ги опишем и систематизираме! И са ги систематизирали – на съображение на формата и размера им. Както, между другото, са правели и с облаците. Систематизирали са облаците по форма, благите идиоти, боже мой! С това желая да загатна, че тая систематизация на хромозомите – по форма и размер – е безусловно смешна. Но след това от нея е тръгнало – по тая пътека – и цялото проучване на хромозомите. И в случай че тая пътека е била неверна – няма значение – просто учените са влагали от ден на ден разум и старания точно в тая пътека. И са нагаждали всичките си открития към нея. Ще ви кажа – в случай че учените бяха тръгнали да броят какъв брой дяволи има на върха на една игла – в този момент с електронни микроскопи и позиционно емисионна томография щяха да са разкрили освен броят им, ами и по какъв начин наподобяват!
``
Един вманиачен академик – тръгне ли по някаква пътека – в случай че ще да е изцяло идиотска – с огромния си и едностранчив разум – ще наоткрие купища неща и дори и ще ги потвърди. Та по този начин и с другите хромозоми и тяхното половоопределящо значение. Хромозоми разказани като изцяло разнообразни, тъй като едната приличала на буквичката Х, а другата – на остарялата латинска (!) буквичка Y – това наподобява на систематизирането на облаци по формите им. Нищо, че има и ДНК проучвания. Те са се появили като разследване от това Х – Y разделяне, и тези проучвания са следвали тая пътека, която потегля от детинско, детско, средновековно наблюдаване. Я, това ми наподобява на Х...значи е друго от другото, което ми наподобява...ха, на Y...

Та по този начин. При бодливите плъхчета амами от Япония липсва Y хромозома. А странното е, че японските дзен будисти считат сношенията с представители на другия пол за най-неприемливото допустимо държание. Къде къде по-грешно и водещо към премеждия от съвкуплението (което също е грешно) с представители на същия пол.

Ама ние сме си българи и това е най-важното! - ще кажат някои благи хора.

А какви сме ние българите? Какво ни дефинира като такива? Това, че сме православни християни? Ами българите мохамедани? Но дано не бъда прост като някаква есенно-зимна грипна зараза – ами българите будисти? Защото има и хиляди такива! Те не са ли българи?

Ами българите протестанти – които не са малко, а пък за православните са най-противни еретици? Кои сме българите? Какво сме българите? Чрез какво можем да се определим? По произхода си? Белите, българо-славяно-траки, православни? Нещо като балкански УАСП (не се мъчете – уайт, англо-саксън, протестант)? Това ли сме? Ами всички тези, които са наследници на узи – като гагаузите в Северна България? Ами всички наследници на вестготи – като моите прадеди от Мизия? Ами всички наследници на кумани от Източна България, а и от Западна България? Те не са ли българи? Ами мулатчетата като чудесната певица Прея и квартероните, като детенцето на моя другар – полуруснака Део? Те не са ли българи?

Езикът ни сплотява! – ще ревнат националистите.

Я кажете, благи националисти – кой не знае Чавдар челник? Кой не е слушал за него? А знаете ли какво е Чавдар? Чавдар е думата ръж – само че на турски! А думата хора? Знаете ли, че е гръцка? А думата пари? Че иде от пара – турската дума за дребна монета, стотинка?

Мога да подмята, без да желая да изкушавам – само че ще съблазня някои по-будни глави (но ще си измия ръцете): дано погледнем тия, които спорят по половите въпроси. Аз – дублирам – това единствено го подхвърлям и не взимам отношение! Но дано кажа, откакто поглеждам спорещите, какво виждам: тия, които са за Стария ред и против всевъзможни там демократични мръсотии – (хаха тука се получава точно смешно, тъй като тъкмо те обичат расови и евгенични теории!) та тъкмо тези – съперниците на новото, на либерализма и на всякаквите там Разрешаващи конвенции, които на всичкото от горната страна не разрешават и Насъщното Насилие – та те антропологично и по систематиката на Ломброзо постоянно наподобяват на хомо деликвенс. Но хайде – не толкоз.

Нека съм гальовен. Не наподобяват на нарушители и дегенерати по Ломброзо, само че несъмнено имат черти на туранската субраса. Тоест – черти на ориенталци, на азиатци, на турци, на анадолци, на тъмни балкански субекти, на не-европейци. Пак споделям: Аз не одобрявам расовите теории. Но те ги обичат. Така че да вземат огледала и да се погледнат. Повечето нямат нищо западно, северно, нордическо, гордо и расово. Приличат на преселници от Централна Азия. Мигранти. А белким точно те – същите те – не ненавиждат и мигрантите?!

Точно тия – националистически, религиозно, консервативно, ксенофобски настроени благи хора наподобяват на азиатци и североафриканци. Хм. Това са просто мои безотговорни наблюдения. Не държа на тях. Всъщност по-скоро ми наподобяват на Бай Ганьовци. Като знак на всичко съпротивляващо се и по най-дебелашки метод ръмжащо против западната цивилизация на демократичния хуманизъм. Бай Ганя още веднъж против европеидния, благ, внимателен и образован, свободомислещ Алеко. Нищо де. То по този начин си е от край време.
Източник: offnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР