Чарлс Буковски: Когато човек пие понякога не разсъждава особено трезво
“Не ненавиждам хората,
просто се усещам добре,
когато не са към мен. ”
Чарлс Буковски
Среднощните алкохолици из цяла Америка се взираха невиждащи в стените, отказали се дефинитивно от всякаква битка. Не е нужно да си пияч, с цел да бъдеш засегнат, да бъдеш сплескан от една жена, само че би могъл да бъдеш засегнат и точно заради това да се превърнеш в пияч. Може за известно време да си мислиш, изключително когато си млад, че шансът те съпътства и от време на време това даже е правилно. Но след това се оказва, че работят какви ли не условности и закони, за които ти не си знаел нищо, когато си си фантазирал, че за теб нещата се развиват добре. И една нощ, една гореща лятна нощ в четвъртък, алкохоликът ставаш ти, ти си този, озовал се самичък в евтина стая чартърен и без значение какъв брой пъти си се озовавал там преди, тази мисъл не те утешава, а даже те кара да се чувстваш още по-зле, тъй като към този момент си си мислел, че това не би могло да ти се случи в никакъв случай още веднъж. И можеш да направиш единствено едно – да запалиш нова цигара, да си налееш още едно пиво, да се огледаш дали иззад олющените тапети не те следят непознати очи. Заради нещата, които мъжете и дамите си предизвикват взаимно… и които са отвън границите на човешкото схващане.
Любовта е форма на фатализъм. Човек обича това, от което се нуждае, това, което го кара да се усеща добре, човек обича също и това, което му е елементарно и комфортно. Как можеш да кажеш, че обичаш един човек, когато на света има още 10 хиляди други, които би обичала повече от него, в случай че бе имала шанса да ги срещнеш? Само че в никакъв случай няма да ги срещнеш.
Никога не съм бил уединен. Стоял съм в една стая, изпитвайки самоубийствени пориви. Бил съм депресиран. Чувствал съм се извънредно – но извънредно отвън всевъзможни общоприети показа – само че в никакъв случай не съм чувствал, че различен човек би могъл да влезе в тази стая и да излекува това, което ме мъчи… или че избран брой хора могат да влязат в тази стая и да трансформират нещо. С други думи, самотата е нещо, което в никакъв случай не ме е тормозило, тъй като аз постоянно съм имал онази особена краста да бъда самичък. Случвало се е на празненства или на игрища, цялостни с ликуващи хора, да изпитам самотност. Тук ще изтъквам Ибсен: „ Най-силните хора са най-самотни “. Никога не съм си мислил – „ Ех в този момент в случай че пристигна една красива русокоска и ме изчука, да потърка топките ми и ще се усещам доста добре “. Не, това няма да помогне. Знаете по какъв начин мисли масата – „ Уау, през днешния ден е петък вечер, какво ще вършим. Няма просто да стоим тук, нали? “ Всъщност, да, ще заставам. Защото на открито действително няма нищо. Това е цялостна нелепост. Глупави хора се смесват с други глупави хора. Да ги оставим да глупеят дружно. Никога не ме е тормозела потребността да се хвърля във вечерта. Аз се криех в питейните заведения, тъй като не желаех да се укривам във фабриките. Това е всичко. Съжалявам за всички тези милиони хора, само че аз в никакъв случай не съм бил уединен. Аз одобрявам себе си. Аз съм най-хубавата форма за забавление, с която разполагам. Да пием още вино!
Мъртвите са лесни за разкриване – на всички места към нас са; мъчно е да се открият живите. Обърнете внимание на първия човек, с който се разминете по тротоара – светлината е напуснала очите му, походката е недодялана, груба, грозна; даже и косата му, сякаш пораства някак изкуствено. Съществуват още доста признаци за гибелта – едно от тях е възприятието за радиация; мъртъвците изхвърлят лъчения, воня от една мъртва душа, която може да те накара да си върнеш обяда, в случай че прекомерно дълго я поглъщаш.
Каквото и да дадеш на човешкия жанр, той ще го издере, раздра и осере.
Как, по дяволите, човек може да се любува на това, да бъде разсънен в 6:30 от алармата, принудително да стане от леглото, да се облече, да яде, да отиде до тоалетната и да си измие зъбите, и да се бори с трафика по пътя, до момента в който стигне до мястото, където в действителност прави доста пари за някой различен и да му споделят, че би трябвало да е признателен, че има опцията да го прави?
Свободната душа се среща рядко, само че го знаеш, когато индивидът против теб има такава – главно тъй като се чувстваш прелестно, доста прелестно, когато си покрай него.
Циничен тъпанар и по едно и също време с това талант, Чарлс Буковски е евентуално една от най-скандалните персони в литературния свят от средата до края на предишния век. За интервала, в който твори, нееднократно бива отхвърлян от критиците, цензуриран безобразно и забраняван за продажба в книжарниците. Текстовете му са цялостни с горчилка и цинизъм. Черноработник, алкохолик, женкар… и един от най-умните писатели на 20 век.
