Мрак, самота и отчуждение в картините на Едуард Хопър
„ Не мисля, че в миналото съм се опитвал да рисувам американската действителност, пробвам се да рисувам себе си. “
Едва ли някой може да сбърка картините на Едуард Хопър (22 юли 1882 - 15 май 1967 г.). Със своите пусти градски и селски пейзажи, неподвижни човешки фигури и неподражаема потиснатост творчеството на американския художник е по-релевантно от всеки път в епохата на пандемия и груповата самотност на модерното време.
Хопър се увлича по рисуването от дете, датира и подписва своите работи от десетгодишен. Родителите му желаят да учи комерсиална илюстрация, само че след не повече от година, прекарана в Нюйоркското учебно заведение по илюстрация, той се мести в елитното Нюйоркско учебно заведение по изкуства, където се отдава на фантазията си да бъде художник.
Съвременник на събития като Голямата меланхолия, международните войни и Движението за цивилен права в Съединени американски щати, той разкрива епохата, в която живее, посредством позите на своите герои, резервираността им, неповторимите цветове и необятността на празните пространства.
Въпреки че през годините прави няколко пътувания до Франция, където на мода са изкуства като постимпресионизъм, фовизъм, кубизъм и дадаизъм, Хопър се увлича по гледки, въодушевени от актьори като Франсиско Гоя, Едуард Мане и Едгар Дега.
Докато да вземем за пример създатели като Скот Фицджералд водят натоварен всемирски живот, героите на Хопър наподобяват по този начин, като че ли в никакъв случай през живота си не са канени на празненство. Художникът рисува стаи, мотели, заведения за хранене и бензиностанции в средата на нищото, обръща особено внимание на текстурата и цвета на стъклото, бетона и тухлите. По този метод подчертава върху отчуждението на модерните хора.
В средата на ХХ век в Съединени американски щати навлиза нереалният експресионизъм и реализмът на Едуард Хопър малко по малко е пропуснат. Той продължава да работи до 1967 година, когато умира в своето студио.
Оставя завещание от над 300 платна, от които най-известно е „ Нощни ястреби “ (Nighthawks, 1942 г.). Картината изобразява трима клиенти и сервитьор, намиращи се измежду блестящо осветлен интериор на заведение. Всеки един от облиците наподобява загубен в себе си и личните си грижи. Липсата на каквато и да е връзка сред тях приказва освен за паниките на огромния град, само че и за страха, който е обзел цялото американско общество след нападението над базата Пърл Харбър през 1941 година
В края на живота си рисува „ Слънце в празна стая “ (Sun in an Empty Room, 1963 г.). Тя е една от последните му приключени картини и на нея е изобразена само стая, огряна от слънчева светлина. Липсват човешки фигури, което като че ли предвещава самото овакантяване на художника, който умира след 4 години.
Един от неговите най-известни почитатели е Алфред Хичкок, който употребява картината му „ Къщата край железопътната линия “ (House by the Railroad, 1925 г.) като ентусиазъм за своя мотел „ Бейтс “ от класиката на ужасите „ Психо “.
Докато е жив, Хопър не печели доста пари от своите картини, само че на актуалните аукциони творбите му доближават до суми от 40 милиона $. Домът, в който е израснал, е трансфорат в музей, а студиото му е отворено за гости.
И до през днешния ден Едуард Хопър е прочут като „ актьорът на празните пространства “, а в работите му преобладават предметите и контрастът сред наситени цветове и дълбоки сенки, които разкриват истории на отчуждение и празнина, мъчително познати ни и до през днешния ден.
◄►
Едва ли някой може да сбърка картините на Едуард Хопър (22 юли 1882 - 15 май 1967 г.). Със своите пусти градски и селски пейзажи, неподвижни човешки фигури и неподражаема потиснатост творчеството на американския художник е по-релевантно от всеки път в епохата на пандемия и груповата самотност на модерното време.
Хопър се увлича по рисуването от дете, датира и подписва своите работи от десетгодишен. Родителите му желаят да учи комерсиална илюстрация, само че след не повече от година, прекарана в Нюйоркското учебно заведение по илюстрация, той се мести в елитното Нюйоркско учебно заведение по изкуства, където се отдава на фантазията си да бъде художник.
Съвременник на събития като Голямата меланхолия, международните войни и Движението за цивилен права в Съединени американски щати, той разкрива епохата, в която живее, посредством позите на своите герои, резервираността им, неповторимите цветове и необятността на празните пространства.
Въпреки че през годините прави няколко пътувания до Франция, където на мода са изкуства като постимпресионизъм, фовизъм, кубизъм и дадаизъм, Хопър се увлича по гледки, въодушевени от актьори като Франсиско Гоя, Едуард Мане и Едгар Дега.
Докато да вземем за пример създатели като Скот Фицджералд водят натоварен всемирски живот, героите на Хопър наподобяват по този начин, като че ли в никакъв случай през живота си не са канени на празненство. Художникът рисува стаи, мотели, заведения за хранене и бензиностанции в средата на нищото, обръща особено внимание на текстурата и цвета на стъклото, бетона и тухлите. По този метод подчертава върху отчуждението на модерните хора.
В средата на ХХ век в Съединени американски щати навлиза нереалният експресионизъм и реализмът на Едуард Хопър малко по малко е пропуснат. Той продължава да работи до 1967 година, когато умира в своето студио.
Оставя завещание от над 300 платна, от които най-известно е „ Нощни ястреби “ (Nighthawks, 1942 г.). Картината изобразява трима клиенти и сервитьор, намиращи се измежду блестящо осветлен интериор на заведение. Всеки един от облиците наподобява загубен в себе си и личните си грижи. Липсата на каквато и да е връзка сред тях приказва освен за паниките на огромния град, само че и за страха, който е обзел цялото американско общество след нападението над базата Пърл Харбър през 1941 година
В края на живота си рисува „ Слънце в празна стая “ (Sun in an Empty Room, 1963 г.). Тя е една от последните му приключени картини и на нея е изобразена само стая, огряна от слънчева светлина. Липсват човешки фигури, което като че ли предвещава самото овакантяване на художника, който умира след 4 години.
Един от неговите най-известни почитатели е Алфред Хичкок, който употребява картината му „ Къщата край железопътната линия “ (House by the Railroad, 1925 г.) като ентусиазъм за своя мотел „ Бейтс “ от класиката на ужасите „ Психо “.
Докато е жив, Хопър не печели доста пари от своите картини, само че на актуалните аукциони творбите му доближават до суми от 40 милиона $. Домът, в който е израснал, е трансфорат в музей, а студиото му е отворено за гости.
И до през днешния ден Едуард Хопър е прочут като „ актьорът на празните пространства “, а в работите му преобладават предметите и контрастът сред наситени цветове и дълбоки сенки, които разкриват истории на отчуждение и празнина, мъчително познати ни и до през днешния ден.
◄► Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ