Не е за вярване: продължава разправата с политическия и икономическия

Санират панелки, а рушат къщите от Третото българско царство

Не е за поверие: продължава разправата с политическия и икономическия хайлайф на Третото българско царство, водена от революционния следдеветосептемврийски хайлайф и от криминогенния следдесетоноемврийски хайлайф в тяхното задочно съглашение. Разправата в дълбоката си мотивация е ценностна. За остарелия хайлайф - на господата, чиито последни представители са физически и морално унищожени от Народния съд и Народната власт, определящи са порядъчността, образоваността, усетът, достойнството, признанието… За новите елити - на другарите и на братоците, определящи са насилието, партизанщината, присвояването, бутафорията, произволът, далаверата… Старият хайлайф влага силите си, с цел да построи страна в следосвобожденска България, до момента в който новите елити я употребяват за личното си облагодетелстване: през комунизма - като я завладяват " с оръжие ", а след рухването му - като я подчиняват корупционно.

И настъпва борба " на живот и гибел "

Има единствено едно малко спиране в тази кавга, когато незабавно след Десети ноември " безхлебниците " от тогавашното Съюз на демократичните сили се пробваха да хвърлят исторически мост обратно към Третото българско царство и да възкресят негови вестници и партии, нрави и полезности. Но бързо и те самите, и историческият им мост отидоха в историята и към този момент са забравени, съвсем колкото тези, което се опитваха да възкресяват.

Ако казаното ви звучи прекомерно есеистично, задоволително е да се поинтересувате от ориста на фамилните къщи, строени през Третото българско царство и останали след притежателите им като удостоверение за техния метод на живот, разбирания и самочувствие. Те, макар че постоянно са оповестени за архитектурни монументи (само в София има към 1700 такива), не престават да стават жертва на принудително изгубване. Макар и рядко, това провокира скандал. И още по-рядко абсурдът дава резултат: след борба на " живот и гибел " къщата оцелява. Както преди време се случи с къщата на Яблански (китайско посолство през соца), която е една от най-красивите здания на столицата, или както в този момент евентуално ще се случи с различен архитектурен шедьовър - Къщата с ягодите, съгласно уверенията на днешния ѝ собственик Валентин Златев. И както не се случи, да речем, с Двойната къща на Митови, която през 2017 беше разрушена, с цел да не пречи на бизнес апетитите на Киро Японеца, или с къщата на Иван Гешов, която всеки миг сама ще си рухне. Списъкът е дълъг освен за София, където не беше пощадена даже къщата на Стамболов, а и за Пловдив, Варна, Добрич и така нататък

Рушат особеното, градят грозно еднообразие

Има, несъмнено, разлика в " оправянето " с архитектурното завещание от Третото българско царство след Девети септември и след Десети ноември. " Победилата гражданска война " воюваше идеологически с къщите на буржоазията и ги премахваше " на едро ", с цел да изчезне дружно с тях паметта за частната благосъстоятелност и за фамилните истории. И да се появят на мястото им празните мраморни площади със наложителния Партиен дом, които да карат индивида да се усеща нищожен и виновен в своите делнични направления и персонални желания. Заедно с това архитектурата на старите къщи в стиловото си разнообразие и грижа към детайла бе отбрана на правото да си друг, до момента в който комунизмът прокламираше тъждество, сведено до сходството. Емблема на неговата хармония бяха панелните блокове с идентичните си фасади, систематизиране на жилищата и даже секциите и гарнитурите в хола, основани като че ли с цел да няма какво да те отличава от другите и да разпознаеш като свое. И през днешния ден ние с надалеч по-голям възторг ги санираме (нищо, че са строени с 50 години период на годност), в сравнение с опазваме дребното останали архитектурни мостри от Третото българско царство.

След Десети ноември, естествено, сходна, идеологически стимулирана кампанийност няма. Унищожаването става " на парче " според съответен бизнес интерес по следния изпитан механизъм: набелязаният архитектурен монумент дълго се оставя без поддръжка и контрол, позволява се разграбването му и пренощуването на бездомници в него, даже може да бъде провокиран пожар, до момента в който се докара до такава степен, че да стане рисков и да би трябвало да бъде опустошен. Целта е на негово място да се реализира оптималната разгърната повърхност, приходът от която да се трансформира в кюлчета злато, скъпи коли, дрога, чалга и яхти и прочие В помощ на сходни " бизнес инициативи " идва цялостната липса на почит към всичко, което не носи директна материална полза, включително и наследената просвета.

Мутробарок и други псевдобарокови вариации

Каква пък е присъщата просвета на следдесетоноемврийския хайлайф проличава по къщите, които строи за себе си - в София предпочитано в полите и подполието на Витоша. Там не отминава модата на мутробарока и други псевдобарокови вариации в духа на " антикизацията " на централния площад в Скопие. Усещането е за културен инфантилизъм - за деца, които са гледали картинки и са си играли с лего. При това без да са се отдалечили от сходството, само че то към този момент не им е наложено, а произтича от личните им дефицити.

Георги ЛозановСнимка: BGNES

Обезкуражаващо е, че разрушаването на старите фамилни къщи става със съучастието на наследниците им, които и да имат схващане за символната стойност на наследството си, нямат материални средства да го запазят. Държавата " по закон " ги оставя на произвола на ориста, а особено Националния институт за паметниците на културата е с толкоз оспорен престиж и понижен потенциал, че когато се намесят огромни ползи, незабавно се трансформира в " безгласна писмен знак ".

Дали някой ще се загрижи за къщите от Третото българско царство преди да изчезнат и в чието рушене се оглеждат най-тежките проблеми на днешното ни общество - нормативният лобизъм, корупцията, неприятното обучение, соцносталгията… Или любовта ни към предишното ще стига единствено до историческите разправии с македонците и до новото строителство на остарели замъци?

****
Вижте и това видео от нашия списък, оповестено ден преди община София да купи къщата на Яворов: