Не е време сега за приемане на еврото. Това заявява

Не е време в този момент за приемане на еврото. Това декларира водачът на „ Български напредък ” Стефан Янев в изявление за " Дневник " и " Капитал ". С някогашния длъжностен министър-председател на България и някогашен министър на защитата разговаряха Петър Карабоев от " Дневник " и Йово Николов от " Капитал ".

Йово Николов: Защо решихте да вършиме партия?
-->
- Това е въпросът, който ми го задават и моите деца, и моите близки. Защото в такива времена, тръгвайки по подобен път, разумно е да се стигне до този въпрос. Отговорът е релативно елементарен и явен - това, което съм правил през живота си, съм го посветил на родината си, на страната България. И съм се клел и съм целувал българското знаме. Получил съм всичко от страната, само че имам дълг. Дългът ми е да давам всичко, което съм научил, всичко, което мога, да предам моя опит на по-младите генерации и да се опитаме да създадем България едно в действителност положително място за живеене за всички български жители.

Й. Н.: А не е ли опиат властта?

- За избран типаж хора властта несъмнено е опиат, само че властта може да бъде и отговорност. Аз развъртвам една теза, а от едно известно време към този момент слушам, че почват и да я повтарят и други хора, които се занимават с политика: " Относително елементарно е да се основат политици, по-трудно е да се основат държавници ".

Мисля, че към това би трябвало да се стремим - хора, които не гледат реализирането на избрани цели в границите на един мандат, а търсят по-скоро дълготрайните си цели, които са в полза на обществото, на жителите и на бизнеса.

Й. Н. Това е по този начин, само че към този момент сте минали през властта - два пъти бяхте длъжностен министър председател, бяхте и министър на защитата. Въпросът ми е дали въпреки всичко човек получава самочувствие, когато е бил във властта и по някакъв метод това е някакъв " опиат " за него и той желае още веднъж да влезе във властта?

- Аз не го одобрявам като опиат. Аз го одобрявам като познание. Приемам го като опция да се опитаме да дадем най-хубавото и да сложим политически нещата по какъв начин се вземат решение във допустимо най-хубавия ракурс.

Й. Н. С какво пристигнахте в студиото?

- Пеша.

Й. Н. Като някогашен длъжностен министър председател имате право на кола от НСО, ползвате ли я?

- Да, само че през днешния ден не я употребявам. Повечето от дейностите ми бяха тук в центъра, тъй че пешком.

Й. Н. Казвате, че на всички места политически конкурент на " Български напредък " е световния демократизъм.

- Точно по този начин.

Й. Н. Бихте ли обяснили какво значи това?

- Ще се опитам, уповавам се да бъда явен. Отрицателните черти на това, което следим - което е обвързвано и с глобализацията по принцип и с либерализма - е, че в действителност тази посока, либерализмът и глобализмът водят към едно обедняване на националните страни. Дава се опция за изсмукване на техните запаси - дали естествени, дали стопански, дали финансови - няма значение. Защото минусът на световния свят е, че даде опция по-лесно да се употребяват принадлежности като данъчен парадайс, офшорни сметки и всичко останало.

Въпросът е по какъв начин тези национални запаси да останат в страната, да бъдат употребявани за развиването на съответния бизнес, съответното общество, обществени системи и всичко останало в националните страни.

Защото глобализмът е едната страна на въпроса, само че фокусът на либерализма е индивидът, обособеният човешки субект. И превъзнасянето, издигането на самостоятелното в фетиш води до скъсване на публични връзки. Обществото с неговите правила, морал, полезности сякаш към този момент не е задоволително насочна точка, която да дава рамката за неговото действие. Ние като индивидуалисти считаме, че сме над закона, над разпоредбите и всичко останало. И в това число, в случай че желаете, и над фамилните, и родовите връзки.

Й. Н. А по какъв начин това кореспондира с участието на България в Европейския съюз?

- Това по никакъв метод не опонира на участието на България в Европейския съюз. Ами аз точно това и споделям - участието на България в Европейски Съюз е значимо, само че тук от моя позиция, от позиция на членовете и симпатизантите на партия " Български напредък " и на обединението апропо, с която в този момент сме в изборите, е, че в действителност България не уплътнява добре това участие в Европейския съюз.

България има потребност от по-сериозно водачество и от визия, която би могла да е споделя с другите държави-членки на Европейски Съюз, с другите водачи и да упорства за по-сериозно водачество от Европейския съюз и взаимност.

И като доказателство и за двете ми тези, просто ще ви помоля да реферирате към речта на Урсула фон дер Лайен за единството на Съюза. Тя разви доста сходни тези и за икономическата част, която коментирахме доскоро, че ресурсите, бизнесът, капиталите би трябвало да остават в Европа и във връзка с тази част, за която говорихме, за връзките сред обособените страни-членки, надлежно водачеството и солидарността. Така че това, което аз приказвам, го слушам доказано от външен фактор, аз не съм човек, който да написа речите на външните фактори.

Петър Карабоев: Там терминът е друг - " суверенитет " или " самостоятелност " на Европа.

- Точно по този начин, европейски суверенитет значи Европа да се върне на световната маса - там, където й е мястото. Да бъде водач.

П. К. Очевидно сте в групата на политиците, които избират " Европа на нациите ". Много обичате да споменавате - и постоянно го вършиме - че ще защитавате българския народен интерес....

- Точно по този начин.

П. К. Никъде не съм видял ясно дефинирана общоприемлива за нацията фраза що е български народен интерес.

- Няма да намерите такава фраза и в международен мащаб.

П. К. Т. е. защитавате това, което не е дефинирано?

- Това фразеология " народен интерес " няма формулировка, която да е интернационално приета. Има още едно такова разбиране, което се употребява в интернационалните каузи и в ежедневния ни речник, в случай че щете, само че...

П. К.... Нека да приказваме за България

- Националния интерес може би е една от аргументите да няма интернационално признат стандарт или формулировка, тъй като в основата е думата " народен ", т.е. всяка нация взема решение какво е значимото, нужното, вярното за себе си, за нея, за съответната нация.

В случая за българската нация, за българските обичаи, просвета, нематериалност и това, което са ни оставили нашите предци, ние не можем да бъдем кой знае какъв брой по-различни от другите народи в едно направление. И в друго направление, несъмнено, може да имаме нашите особености, само че сплотяващото, което е разликата сред обособения субект и нацията, обществото е, че обществото нацията би трябвало да има спойващи връзки.

Трябва да има нещо, което да сплотява, нещо, което да е общо. Като човеци, всеки един от нас мотивационно евентуално има хиляди аргументи да прави едно, второ или трето, само че въпросът е какво желаеме да вършим като нация.

И в тази връзка се осмелявам да определям трите стълба от политика, които дефинират същността на нацията и същността на националния интерес. Единият е сигурност, другият е правдивост и третият дирек е благополучие. Във всяка една от тези политики ще намерите всяка една от систематичните политики, отговорностите на обособените министерства, които обикновено виждаме през образуването на държавно управление и действието на страната с нейните системи и подсистеми. Така че всички системи на страната работят в последна сметка за реализацията на тези три политики.

Но в случай че ние се фокусираме, в случай че успеем като общество да кажем във връзка с сигурността: " Искаме най-малко предел сигурност - това. По отношение на справедливостта минималният предел е това. И във връзка с благоденствието - това ". Това значи, че ние като общество имаме визия какво е народен интерес и по какъв начин да се опитаме да го осъществяваме.

П. К. Българското общество е формирано от разнообразни блокове. Има хора, които имат напълно противоположни разбирания и вие имате отговорност като политици и водачи да поддържате връзки сред тях, да не се разпаднем на архипелаг от острови. Много от нещата, които споменахте са свързани с върховенството на закона.

Европейската комисия предложи на 18 септември да бъдат спрени милиарди евро на Унгария точно по нов механизъм, който е обвързван с господство на закона, засягащ фактори като свободни медии, без значение правораздаване, настоящ неправителствен бранш и така нататък Много от проблемите там може да бъдат прикачени за България в различен подтекст. Следващите 3 месеца би трябвало всяка от страните-членки да каже мнението си дали утвърждава това предложение. Ако вашата партия е член на бъдещото държавно управление или е член на ръководещата коалиция, по какъв начин бихте дали своят вот " За " или " Против " Орбан?

- Това е един доста, доста сериозен въпрос, който изисква доста сериозен разбор. Анализа първо отново започваме от водачеството в Европейски Съюз. И започваме от това по какъв начин е структуриран Европейски Съюз. В момента той е структуриран от национални страни, които са избрали веднъж на координиране на несъмнено равнище. На базата на Лисабонския контракт, въз основата на действието и взаимоотношение на съответните общи структури - Европейски парламент, Европейска комисия и Европейски съвет, лидерският съвет, където се взимат решенията. Големият въпрос е, че в националните страни ние сме приели правилото, че съществува правилото на отговорност и отчетност, отговорност пред закона.

Й. Н. Това е ясно, въпросът е съответен, по какъв начин бихте дали своят вот?

- Проблемът е, че с тези европейски принадлежности има един проблем с отчетността. Защото проформа отчетността съществува, само че на процедура кой взема решенията в Европейската комисия? Европейската комисия, от чие име споделя, че това решение ще бъде признато? Това ми е въпросът.

П. К. Тя направи единствено предложение.

- Това е предложение към водачите.

Й. Н. От Вас желаеме отговор като водач, по какъв начин бихте реагирали, какво е, какъв би бил вашият отговор?

П. К. Черно-бяла е обстановката - " да " или " не "?

- Не е черно-бяла, в никакъв случай не е черно-бяла. Даже мога да ви върна и към древността...

Й. Н. Недейте, няма да имаме толкоз време.

- Аз ще ви кажа правилото на отговора " да " и " не " - най-кратките отговори, само че изискват най-сериозно обсъждане. Защото това предложение на Европейската комисия - сега ние дискутираме неговото заглавие. Съдържанието, същността на какво се базира - там е заровен отговорът, дали и какви правила са нарушени, тъй като сега приказваме за заглавията, а не сме прочели публикацията.

Й. Н. Имам възприятие че бягате от отговор.

- Не, не тичам от отговора. Казваме, че този отговор ще се даде, когато се срещнем с материали.

Й. Н. Добре, да продължим към правораздаването. Има ли потребност правосъдната система на България от дълбока промяна?

- Категорично.

Й. Н. В какво направление?

- Пак опираме до отговорността. В момента правосъдната система по метода, по който действа и по метода, по който ние като общество сме удовлетворени или недоволни и приказваме " Дай да сменим Пешо с Тошо, очевидно няма да докара до смяна в правосъдната система. Трябва да променим метода, по който тя действа, на правилото на повече отговорност и отчетност. В последна сметка демокрацията действа въз основата на взаимната взаимозависимост сред управляващите. И в случай че сме стигнали до извода, че взаимната взаимозависимост сред управляващите е да има партийни квоти във Висшия правосъден съвет, който е в този орган, който ръководи правосъдната система и задава стандартите, явно че там бъркаме нещо.

Й. Н. Трябва ли да се махне партийната квота във Висш съдебен съвет?

- Според мен, да. А в случай че не се махне, там би трябвало да има ясно разграничаване кой носи отговорност за тези решения, които се взимат.

Й. Н. Трябва ли прокуратурата да бъде извадена от правосъдната власт?

- Това е въпрос, който е за експерти.

Й. Н. Вие сте предстоящ властник...

- Аз не съм експерт по всичко, уповавам се, че съм стигнал до някакво равнище на мениджмънта, да кажем, само че не съм експерт по всичко...

Й. Н.... това значи, че би трябвало да питате тези, които схващат и да сте квалифициран?

- Точно по този начин. Аз имам относително дребен екип, който ми дава доста точни, по този начин да се каже, препоръки, само че тъй като този въпрос е обвързван с доста сериозен публичен отзив, не желая да дам безапелационен отговор сега и да кажа, че би трябвало да променим безусловно това.

Й. Н. Аз се надявам да навърша скоро 60 години. 32 години от тях са минали в дебата каква би трябвало да бъде правосъдната промяна. Мислите ли, че в границите на нашия живот - тъй като почти сме набори, - би се случила тази правосъдна промяна? Защото Вие казвате, че би трябвало да се разисква, но ние непрестанно обсъждаме?

- Задавате въпроса дали дълбока правосъдна промяна значи смяна на Конституцията или може и в границите на Конституцията да създадем логичен...

Й. Н. Не, задавам въпроса " Ясно е, че в границите на Конституцията не може да бъде направена такава дълбока промяна. Вие по какъв начин бихте дали своят вот в случай, че има смяна, има предложение за смяна в Конституцията? ".

- В случай, че има предложение за смяна в Конституцията, бих дал своя вот " за " за смяна на Конституцията, което допуска доста сериозен парламентарен спор. И при избрани условия евентуално привикване на Велико национално заседание, в случай че се вършат тези съществени промени.

Бих дал своя вот " за " по принцип. Но сега имаме да решаваме редица рецесии и дори не сме излезли от политическата рецесия, която е към този момент повече от 2 години, и съгласно мен този спор би трябвало да бъде отсрочен за известно време. Докато се успокоят и стопански, и да го кажем, политическите пристрастености и в действителност се направи логичен спор.

Й. Н. Какво мислите за фигурата на основния прокурор, тя е част от тази промяна, която би при провокирала промени в конституцията?

- Ами това ви споделих: фигурата на основния прокурор се употребява като дъвка и се споделя, в случай че го сменим този с другия и нещата ще тръгнат.

Й. Н. Не, не, ние сме сменили доста към този момент. Очевидно е, че казусът не се взема решение. Очевидно е, че фигурата основния прокурор би трябвало да бъде изменена, би трябвало да бъдат неговите пълномощия изменени...

-... само че за какво единствено основният прокурор, а за какво не и на висшите съдии?

Й. Н. Дайте първо да минем към основния прокурор. Трябва ли да бъде изменена фигурата на основния прокурор?

- Задължително, наложително и неговите взаимовръзки, и връзки и пълномощия, както и на висшите съдии, тъй като погледнете какво предписва сега Конституцията. Над всяка една от тези фигури, които споменахме - и висшите съдии, и основния прокурор - стои небето.

Й. Н. Върховните съдии имат по-скоро административни функционалности. Главният прокурор е този, който употребява пълномощията си за правда в границите на Наказателно-процесуален кодекс, които в действителност му дават тази неограничена власт.

П. К. Оперативен запас...

Й. Н.... действен запас Всъщност това, което експлоатират всички основни прокурори по реда на демократичните промени, постоянно е било тази оперативна власт. Какво би трябвало да се промени там, с цел да не може над основният прокурор да бъде единствено Господ (цитирам някогашния основен прокурор Иван Татарчев)?

- Очевидно, че би трябвало да се върнем, да прочетем основите на американската конституция, която се дава като образец в по последните 200 години като един добър на свястно написан документ в това отношение.

Й. Н....тя е променяна 30 пъти.

- Ничия човешка активност не е съвършена. Тя трансформира 30 пъти, само че тези промени и правилата важат през цялото време до момента. Основният принцип е, че управляващите би трябвало да бъдат взаимно подвластни. Това не липсва в нашата конституция.

Й. Н. Зависими като надзор или...?

- Взаимно подвластни значи във всяко едно направление - и като надзор, и като активност.

Й. Н. Защото сега основният прокурор беше подвластен примерно от бившето държавно управление на ГЕРБ и сега от настояващата съпротива.

- Не приказвам за зависимости. Говоря за правилото на взаимната взаимозависимост. Т.е., в случай че управляващите не са взаимно подвластни, една от тях може да стане преобладаваща, нали по тази причина реферирам към тази конституция американската, тъй като нейните " татковци " са се стремили по този начин да я напишат, че да няма тиранин. В случая до каква степен сме стигнали? Ние сега упрекваме фигурата на основния прокурор, че се е трансформирал в тиранин. Несъвършенствата са у нас.

Й. Н. Не единствено него.

- Това е ваше мнение, нали говорихме за него досега, за тази фигура, нали не съответно за индивида, който и да е той през годините.

Й. Н. Пак да се върнем към благоденствието. Какво е отношението Ви към еврозоната? Казвате, че левът е един от признаците за народен суверенитет. Смятате ли, че Германия не е суверенна страна?

- Всъщност действието на Европейския съюз е за шерване на този суверенитет. Когато съм споделил това за лв., съм имал поради нещо напълно друго - че левът има своето бъдеще още известно време и то не поради това, че ние сме в Европейски Съюз и към този момент сме поели ангажимент, че рано или късно ще минем към еврото. Въпросът е " Кога? "

Й. Н. И Вие по кое време смятате?

- [Отговорът на] този въпрос зависи от развиването на българската стопанска система, от положението на това, което наричате благополучие. Когато българският бизнес има задоволително благоприятни условия да влага, когато стандарта на живота, цената на живота е търпима за българските жители, тогава доста по-лесно ще минем към тази валута, в сравнение с да запазим настоящето лев с валутен ръб. Защото в двете хипотези има разнообразни преимущества и дефекти.

Й. Н. Т. е. вие сте за еврото, само че не в този момент?

- Точно по този начин. Това е смисълът на това, което съм го споделил.

П. К. Т. е. задачата 1 януари 2024 година, която е цел на няколко държавни управления, следвана и от вашето, е под въпрос?

- За мен е под въпрос. Много постоянно ми задават въпроса, защото беше предходната година: " Подкрепихте това решение - че 2024 е по този начин постижима, а сега казваш противоположното? ". Казвам го, тъй като тогава - май-юни месец предходната година - стопанската система изглеждаше по друг метод. Нямаше рецесия с цените на горивата и всички останали фактори. В момента обстановката е напълно друга.

П. К. Оставам с усещане, че имате поради някакъв съответен критерии като равнище на приходи. Доста страни от централна Европа влязоха без да имат тъкмо тази концепция?

- Това е въпрос на точна преценка със експерти от Министерство на финансите, от икономическите министерства и тези, които имат визия по какъв начин върви този наклонност за развиване на стопанската система и финансите.

Й. Н. Другата теза е, че отлагането на приемането на еврото в България разрешава на едни банки, които някои назоваха преди време " гнили ябълки ", въпреки всичко да избягат от контрола на Европейската централна банка, на банковия съюз?

- Това е едната догадка. Но какъв брой са тези банки и каква е относителната им тежест?

Й. Н. Ами, аз мога да ви изброя 3-4 най-малко, които не са дребни.

- Нямам визия, не съм осведомен, тъй че избройте ги.

Й. Н. Не може да не сте осведомен откакто сте били два пъти длъжностен министър председател.

- Аз съм осведомен с доста неща, само че някои от нещата, които ги знам, избирам да не ги разясня.

Й. Н. Това е друго, значи казвате " Не разясня " тогава.

П. К. Да поговорим за национална сигурност. Бивш министър на защитата, някогашен боен сте от кариерата, някогашен министър на защитата, някогашен министър председател... И все пак по някакъв метод се сътвори ваш имидж в обществото, че вие сте проруски надъхан. Има ли каквото и да е опция за ефикасна отбрана на защитата на България отвън НАТО?

- Категорично нямаме опция. Членството на България в НАТО все още е без конкуренция. И в случай че приемем, че тази стратегическа за страната ни цел - тогава, която сме се стремяли към това участие - е реализирана през 2004 година, огромният грях на българската политическа система, че от този момент насам като страна не влагаме систематично в армията и в службите за сигурност.

Й. Н. Тя и Германия не влага...

- Така е, само че има и един различен миг за Германия и другите страни от Западна Европа - така наречен кротичък дял. След края на Студената война те внезапно снижиха разноските си за защита и престанаха да влагат. В същото време България - каквото и да е била обстановката преди 2004 година - от момента на влизане в НАТО за нас не приказваме за " кротичък дял ", а за " НАТО дял ".

Влязохме в НАТО и за българската политическа класа стана разбирането, че ние сме към този момент задоволително предпазени и сигурни. И престанахме да четем цялостния Вашингтонски контракт, в който в член 3 се споделя, че всяка страна е длъжна да развива своите отбранителни качества. Това е рецензията ми към българския политически хайлайф. Очевидно, по сходство - когато приказваме за Европейския съюз, че не уплътняваме добре участието си, по същия метод не уплътняваме добре и участието си в НАТО.

П. К. Някои споделят, че 2% от брутния вътрешен артикул за защита към този момент е малко поради новата геополитическа обстановка. Стигат ли Ви 2% за защита, които ние даже нямаме?

- Категорично не доближават, тъй като от 2004 година ние редовно не финансираме, не влагаме в личните си въоръжени сили, а нуждата е много по-голяма.

П. К. Колко?

- Трудно ми е да кажа какъв брой от позиция на това какъв брой може да си разреши страната на годишна база. Но в Министерството на защитата има едни, най-общо казано, капиталови стратегии - които не са финансирани - на по този начин стойност над 30 милиарда лв.. И нали разбирате, че в случай че сега приказваме за 2% и приемем, че в идващите 10 години би трябвало да достигнем плюс естествения бюджет и тези 30 милиарда да ги насрочим в съответните годишни бюджети, цифрата ще стане много огромна.

Но да се върна на това, което споменахте - че въз основата на мои изявления и позиции някои хора са ме изкарали проруски надъхан.

П. К. Това не е загадка, това е обществено.

- Това е обществено подстрекателство, което се употребява от хора, на които това е преференциално. Винаги съм бил пробългарски надъхан и съм го заявявал. И когато приказваме за " фили " и " фоби ", аз постоянно съм бил българофил.

Й. Н. Дайте да го изясним. Значи вие като боен министър не назовахте експанзията към Украйна " война ", а " специфична военна интервенция "...

- Да, и го обясних.

Й. Н. Служба военна информация или специфичните служби формулираха вашето изявление, вашия разбор?

П. К. А и към този момент знаем, че от октомври предходната година е било известно, че се задава война.

- Военното разузнаване и всички останали източници, които са давали своята оценка са образували несъмнено мнение, само че никой не може да ми сложи думи в устата. Това дано да е ясно. И второ, да, знаците бяха освен още от октомври и от по-рано и се виждаше, че се задава сходен сюжет и това беше повода за мен персонално да остана в постоянното държавно управление като боен министър, тъй като знаех какво следва и се пробвах да внеса нужната доза разсъдък, която е в български интерес.

Това, което споделих и използвах думите в първия ден, когато стартира войната - че това е военна интервенция - го направих съзнателно и го обясних няколко пъти. Смисълът на е, че от първия ден това е открехната врата към дипломацията. И оттук-нататък да влизаме в разногласия и пояснения по отношение на военна тактика, какво по какъв начин се прави с хора, които внезапно за няколко часа или за няколко дни станаха военни стратези? Мисля, че аз не бих взел участие в подобен диалог.

Й. Н. Още ли смятате, че в случай че даваме оръжие на Украйна, ще увеличим мъката на този народ?

- Какво е решението на българския парламент по този тематика?

Й. Н. Да не се дава оръжие на Украйна.

- Тогава за какво ме питате какво считам аз? Българският парламент е решил.

Й. Н. Защото вие занапред ще влезете в Народното събрание.

- Българският парламент е решил, това решение сега ли оспорваме, какво вършим?

Й. Н. Говорим какво бихте създали Вие като предстоящ народен представител. Дали бихте подкрепили предоставяне на оръжия за Украйна, в случай, че всички знаем, че България дава оръжие на Украйна чрез Полша. Заемането на позиция е и честен проблем, заставане против един агресор. Това би трябвало да бъде отговорността на един политик.

- Така е.

Й. Н. И вие като предстоящ народен представител би трябвало да имате отношение и изрично мнение за това дали България би трябвало да дава оръжие Украйна да се пази от Русия или би трябвало да дава единствено каски и памперси.

- Чудесно дефиниран въпрос. Даването на оръжие, когато е комерсиална договорка, не е предоставяне на оръжие. Държавата България не е дала оръжие на Полша да го дава на Украйна. Тя е направила комерсиална договорка. Българският военнопромишлен комплекс работи по правила, изнася и това не го разясняваме. Даването на оръжия значи държавна благосъстоятелност, т.е. оръжието, което е на българската войска, да бъде обещано на друга страна. Тогава поражда въпросът, имаме ли задоволително оръжия, имаме ли какво да дадем?

Й. Н. Имаме задоволително оръжие отпреди 10 ноември...

- Това е вашето мнение. Когато отидете от другата страна и седнете в един различен кабинет и когато ви дадат едни други информации, тогава ще ви запитвам давате ли оръжие или не давате. Спираме с въпроса до тук. Защото доскоро приказвах за вложенията в българската войска от 2004 година насам. Нужно ли е да изяснявам по-нататък?

Й. Н. Оръжия от времето на социализма надали биха били потребни за българската натовска войска. Да разбирам ли, че няма да дадете оръжие на Украйна?

- Да разбирам ли, че в случай че тези оръжия не биха били потребни, ние ще ги сменяем с нещо, има от кого да ги сменяем?

Й. Н. Ами, да.

- С какво?

Й. Н. Словакия и Полша замениха.

- И какво получиха?

Й. Н. Обещанието за нови.

- А, с заричане ли ще работим оттук-нататък!

Й. Н. Вярно е, че обещанието не е като даденото, само че въпреки всичко е някаква опция.

- Така че всяко решение има своята тежест и своята обосновка съгласно момента и съгласно доста условия, които би трябвало да бъдат преценени. Българският парламент е решил по този метод.

П. К. Казахте, че в действителност като се влезе в кабинета се четат други резултати, други обстоятелства, примерно за мунициите на България и въоръжението й. Доколко сте осведомен със положението и потенциала на българските въоръжени сили? И в този смисъл до каква степен сте откровен към гласоподавателите, когато говорите за защитата и за това, че би трябвало България да бъде в центъра на нещо, когато потенциалът на българската войска наподобява под въпрос?

- Капацитетът на българската войска е подобен, какъвто българската страна е разрешила да има или позволила да има. Всяка година армията, българската войска, въоръжените сили са длъжни пред Народното събрание да внесат отчет за положението на въоръжените сили. Този отчет е обществен. Всеки български жител може да се запознае с него, тъй че не виждам какво да разясняваме, нещо ново няма какво да кажем в тази ситуация.

- Коя е тръбата и тече ли газ? Какво беше това? Това [съобщение във Вашия Facebook профил] се трансформира в някаква загадка във вашата компания.

- Въобще не е загадка. Става въпрос, че за българския парламент, за хората, които бяха на кормилото на страната преди няколко месеца ние бяхме във война с Русия, икономическа или най-малко виртуална, на думи. В същото време, в случай че приемем, че " Газпром " са спрели газа за България, ние сме в затруднена икономическа обстановка. Аз задавам този въпрос и запитвам " Добре, тази тръба, която не е наша - Балкански поток...

Й. Н. " Турски поток " го назоваваме ние.

- " Турски поток ", какъвто и ще поток да е, тя продължава ли да транзитира? " Лукойл " продължава ли да работи в естествената си функционалност? Защо българската страна не взе тези инфраструктурни съществени обекти под своята настойчивост и под ръководство? Не приказвам за национализация.

Й. Н. А защо?

- Нали споделяме, че сме във форсмажор, нали споделяме, че сме във военна конюнктура. Защо приказваме на приказки, че сме във война, а не вършим нищо, тъй като преносът действа и продължава да се случва в посока Сърбия, Унгария и там до каква степен стига?

Й. Н. Защото имаме контракт с " Газпром ".

- Чудесно. Тогава запитвам ви за войната в Украйна. Защо през украинска територия продължава преносът?

Й. Н. Спряха.

- И на нефт и на газ.

Й. Н. Спряха го.

- Аз се изненадах, тъй като ние непрекъснато приказваме за война.

Й. Н. Не, ние приказваме за война, за поддръжка на Украйна, а не да влизаме във война.

П. К. Не сме воюваща, не сме се сражаваща се страна.

- От първия ден това приказвам и аз, че не сме сражаващи се страна, не сме воюваща страна. Напротив, ние би трябвало да си гледаме икономическите проблеми и в действителност ние станахме жертва на диалозите за война и не усетихме по какъв начин икономическата война пристигна на нашата врата.

Й. Н. Грешка ли беше неплащането на газ по контракта с " Газпром " в рубли?

- Тук стои по-дълбоко заровен въпрос. Кой спря газа?

Й. Н. Русия, " Газпром ".

- А за какво купуваме тогава с медиатори? Същия съветски газ.

Й. Н. Защото е малко по-сложно. Газът е микс от няколко снабдители. Ако си купите мерцедес от Русия, от кое място го купувате - от Германия или от Русия? И какво купувате като частите са от Сингапур, Виетнам или Китай?

- Тук се връщаме на глобализацията.

Й. Н. Не, въпросът беше съответна неточност ли беше неплащането на рубли на контракта с " Газпром "?

- От позиция на българските консуматори, българските жители и българският бизнес, да. Защо? Говоря за солидарността, която липсва в Европа. Защо Европа нямаше единно решение? Защо множеството страни в Европа откриха метод по какъв начин да заплащат с рубли, ние не намерихме? Защо посредством медиатори получаваме този съветски газ от Гърция, коъто гърците откриха метод да заплащат с рубли, а ние плащаме надценка на медиаторите, които на следващия ден ще дойдат и ще кажат " Хайде да приватизираме " Булгаргаз ", хайде да приватизираме " Булгартрансгаз ", а и да приватизираме топлофикациите ". Ние се връщаме към тези хубави времена на 90-те години, когато едни хубави хора откраднали нашите пари, нашите активи, национални, общонародни и всичко останало, след това пристигнаха да приватизират. Сега същия сюжет ли ще играем?

Й. Н. По отношение на " Кремиковци " и някои други такива мастодонти, не считам, че страната е изгубила.

- Въпросът е, в случай че се връща този сюжет, мен малко ме тормози. Защото излезе, че обслужваме този сюжет сега последните месеци.

Й. Н. Не съм сигурен, че приватизацията не е по-добре. Изобщо не съм, не съм видял частна топлофикация, която е на загуба, държавната топлофикация е на загуба с милиони и милиарди.

П. К. - И използва 1/3 от вносния газ.

Й. Н. Не виждате ли част от аргументите за тази обстановка с газа в забавеното стартиране на тръбата от Гърция, интерконектора?

- Забавянето на стартирането на този интерконектор е тематика, която се развива най-малко 8 години и всеки се упражнява върху нея - по какъв начин е стартирал този план, по какъв начин е изпълняван и всичко останало. Дори и сега с идното му стартиране отново не е несъмнено каква ще бъде неговата успеваемост, тъй като е механически сложен план.

Й. Н. Но въпреки всичко е опция.

- Алтернатива изрично. Моето схващане за решение на този въпрос с газа е тъкмо по този метод виртуално да има най-малко 30 + 30 + 30 % от разнообразни източници. Включително полутечен газ, в това число тръбен газ Азърбайджан, от други източници от Азия и така нататък Защото алтернативата на тръбния газ за цяла Европа сега не е огромна.

Й. Н. Провокирам ви да вземете отношение към това, че ГЕРБ разрешиха тази взаимозависимост от " Газпром ", а Вие бягате от разбор, тъй като това се случи по времето на ГЕРБ.

- Всички тези планове [в ЕС] в последна сметка с изключение на националните държавни управления, грешката на ГЕРБ или каквото решите там, са свързани с разрешителния режим, който е пристигнал от Европейския съюз. Някой търси ли кой е европейският служител, който е дал това позволение?

Й. Н. Не, не, решението е отговорност на националната страна.

- Не, не е по този начин.

Й. Н. Решението да премине " Турски поток " през България - и да няма интерконектор - който да бъде употребен от " Газпром ", е единствено и само това решение на Бойко Борисов.

П. К. Формално това е част от българската национална газопреносна мрежа.

- Аз не съм взел участие в тези диалози, не знам, приказвам с обстоятелствата, които знам. За този план има позволение от Европейската комисия. Така че да не го неглижираме, че това е чисто народен въпрос и тук са направени всички неточности.

Й. Н. А не е ли тичане от отговорност от един български политик и да трансферира отговорността към Европейския съюз?

С. Я. - Не, в противен случай, аз не тичам. Казвам, че в случай че не желаеме да има мощна България в мощен Европейски съюз, както би трябвало да си подредим къщичката, по този начин би трябвало да подредим и европейската къщурка, тъй като там има едно гнездо от такива доста специфични хора, бюрократи, или експерти специалисти - по какъв начин ще ги наречете няма значение - които работят безотчетно, които разполагат с огромен запас, размахват пръст. Включително по тематиката, за която говорихме с Унгария, без да сме прочели менюто какво съдържа.

И в действителност това е казусът - че националните страни в един миг стават надали не управляеми от общата, да го кажем, брюкселска експертна общественост.

П. К. Тук няма да се съглася с Вас за това, тъй като Европейският съюз и в частност Европейската комисия в забележителна степен не работи независимо, тя непрестанно кореспондира с национални администрации, политически управления, до момента в който получи отзиви...

- Това е по този начин, технология.

П. К.... и ние нямаме в България административен потенциал да формираме политика на европейско равнище.

- Нямаме или или не желаеме, това е въпросът.

П. К. Не знам, вие бяхте във властта, аз в никакъв случай не съм бил.

- Това е въпросът, тъй като аз съм бил във властта доста малко, с цел да дам безапелационен.

П. К. Но задоволително във вътрешността.

- Но задоволително във вътрешността. И преди този момент съм бил специалист задоволително дълго, когато съм имал контакт с европейските органи.

Й. Н. И това е утежняващо виновността събитие.

- Абсолютно признавам си, хванахте ме, само че да кажа друго. Това, което съм забелязал е, че българската администрация на процедура не работи с Европейския съюз. Тя не отстоява националните ползи, националните хрумвания по съответните въпроси, по които работи. Което основава причина когато българският водач, българския министър-председател отиде в Европейския съвет, на него му е казвано " Да гласуваш тука и се съгласяваш.

П. К. Любопитен е този преход, който вършиме от ниското качество на българската политика, външната в това число, към това, че Брюксел правел каквото си желае. Някак си прескачаме от едното на другото, а истината не е по средата.

- Не прескачаме. Истината не е по средата, те са взаимно свързани, тъй като с цел да се стимулира българската администрация да бъде непродуктивна, отговорни сме на първо място ние тук, в България.

П. К. - Направете Академия за българската администрация.

- Не е въпросът в академията. Въпросът е в целеполагането. Целеполагането като се тръгне от политическото равнище и се стигне до експертното. Защото, в случай че ние сме си сложили за задача да гледаме оня огромния европейският трен, той ще ни каже накъде да вървим и ние се изненадваме от следващите регламенти, които идват от там.

Й. Н. Да се върнем в България за малко. Бихте ли съюзили с ГЕРБ?

- Вижте, нали не си представяме, че можем да си внесем различен български народ. Към този миг това са българските политици, с които разполагаме. Така че с всички партии, които са влезнали в Народното събрание. Ако ние сме определени и изпратени там от българския народ, той ни изпраща да сядаме там и да взаимодействаме.

Й. Н. А с Делян Пеевски?

- Делян Пеевски политик ли е?

Й. Н. Да.

- Ами, щом българските гласоподаватели са го пратили там, сядаме и приказваме.

Й. Н. А с " Възраждане "?

- С " Възраждане " нищо срещу, партия изпратена от българските гласоподаватели. Но там имам много въпроси, тъй като те приказват, за излизане от Европейския съюз, че ще напущаме интернационалните организации, там е малко по-особен диалогът.

Й. Н. На какви гласоподаватели разчитате?

- Разчитаме на всички български жители, които ги боли за България, които желаят България, бъдеще за България и за децата си.

Й. Н. Това не е ли профилът на един български офицер?

- Би могъл да бъде профилът на всеки един български родолюбец.

Й. Н. Ходите ли в Шумен, във Враца, във Велико Търново, в Плевен, в Сливен, там къде бяха огромните гарнизони преди време?

- Ходя из цялата страна.

Й. Н. Има огромна маса от някогашни офицери и запасняци.

- Там, където има опция, се срещам с някогашните офицери, които са съгласно мен една много здрава каста от обществото от позиция на морала, от позиция на усещане и национализъм. Всъщност по този начин ни е минал живота и продължаваме да бъдем такива.

Й. Н. Това предпочитание за правдивост и за отмъщение... дали има по-кратък път към правдивост съгласно хората под пагон и с чест? Как би би трябвало да бъде реформирана КПКОНПИ (Комисия за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество), да вземем за пример, тъй като корупцията минава по целия конспект, по който минахме дотук. Та в действителност скапва безусловно всичко в това общ