Не е изненадващо, че религията има силна историческа роля в

Не е изненадващо, че религията има мощна историческа роля в политическите каузи на целия свят. Кодексът на Хамурапи – вавилонски юридически текст, датиран към 1750 година прочие н. е. и един от първите писмени правни документи – стартира с това, че боговете разпознават Хамурапи като техен държател и медиатор на земята. Това е отличен образец за така наречен „ божествена легитимация “, при която държател оправдава своето ръководство и едикти с това, че е самият той е инструмент на боговете. Днес някои биха показали шериата като очевиден образец за религиозна теория, която въздейства върху политиката на една страна, до момента в който други може да подчертаят ролята на формалните държавни служби по религията в страни като Америка, Русия и Камбоджа.

Въпреки другите образци за това събитие в историята и актуалното общество, има малко систематични проучвания за корените му и за повода религиозното въздействие да продължава да съществува в някои общества.

Жанет Синдинг Бенцен, доцент в катедрата по стопанска система в университета в Копенхаген, и Гунес Гьокмен, доцент в катедрата по стопанска система в университета в Лунд, одобряват предизвикването и се пробват да дадат отговор на този въпрос.

За задачата те другар данни за религиите в 1265 предмодерни общества и съпоставят тази информация с актуалните данни за религиозните закони в 176 страни, взети от Асоциацията на архивите на религиозни данни.

„ Това благосъстояние от информация ни разрешава да съпоставяме общества, които принадлежат към една и съща езикова група, имат същото равнище на развиване и метод на прехранване – и се намират на един и същи континент “, изяснява Бенцен в изказване към проучването.

„ От данните излиза наяве, че обществата с по-голямо обществено неравноправие са по-склонни да почитат богове, на които се приписва преобладаващ темперамент “, прибавя Бенцен. „ Средно по-осъдителните богове са с 30% по-склонни да участват в общества с огромна класова разлики спрямо по-равни общества. “

Изследователите също по този начин откриват, че историческите общества, които имат вяра във висши богове, са по-склонни да дискриминират или да облагодетелстват избрани групи в обществото. Това може да стане посредством закони, които лимитират правата на дамите или не разрешават хомосексуализма, само че също по този начин и със закони, които не разрешават богохулството и уголемяват привилегиите на избрани религиозни организации.

Друго значимо просветление, предоставено от това проучване, се отнася до автократичните страни – системите на ръководство, при които един човек или дребна група лица имат безспорна власт. Според Бенцен и Гьокмен автокрациите демонстрират отчетлива наклонност да институционализират религията, с цел да обезпечат и легитимират властта си.

„ Легитимността от боговете на съсредоточената в доста дребна група хора власт може доста добре да поддържа устойчивостта й, тъй като дребната група получава своя мандат на ръководство от горната страна и затова не би трябвало да пита хората “, прибавя Бенцен.

Това проучване ни дава значимо предизвестие, настояват създателите. В свят, в който религията и популизмът са във напредък, е значимо да се схванат корените на сходни трендове. Религията не е безусловно негативна мощ в обществото – в действителност тя може да донесе позитиви, като облекчение на напрежението, увеличение на персонална вяра и възприятие за общественост – само че също по този начин съществува заплаха тя да бъде отвлечена от злонамерени хора, които да я употребяват за политически и обществени репресии, изключително автокрациите.

„ Има доста проучвания, които демонстрират, че религията може да има позитивно влияние върху общото богатство на хората и равнището им в обществото. Нашето изследване демонстрира, че тази монета има и противоположна страна “, споделя Бенцен. „ Религията е доста неща: до момента в който за някои тя е набор от вярвания, които обезпечават комфорт и персонална мощ, за законодателите тя може да бъде инструмент за придобиване на неоспорима власт. “