Скандал тресе кабинета Денков. Асен Василев гласи далавера за 340 млн. лв., колегите му дори не знаят
Не е имало спор в Народното събрание по концепцията на Асен Василев да обезпечи в бюджета 340 млн. лева след продажба на 20% от държавните земи, разяснява пред БНР Десислава Танева от ГЕРБ-СДС, ръководител на земеделската комисия в Народното събрание и някогашен аграрни министър.
„ При нас имаше спор по Бюджет 2024 и чуване на министъра на земеделието по доста тематики, които бяха сложени от разнообразни групи аграрни стопани. В хода на това чуване една от точката беше позицията на Министерство на земеделието и храните по бюджета. Подкрепата за земеделския бранш е основен фактор. На това чуване от получените материали за него по точката за позицията на министерството излиза наяве, че е имало и се води спор сред МФ и Министерство на земеделието и храните във връзка обмисляне продажба на Държавен аграрен фонд и обмисляне на 340 млн. лева доход в бюджета от тази продажба. Министерството е възразило “, посочи Танева.
Така стана ясно, че с концепция си да продаде една четвърт от Държавния аграрен фонд на страната финансовият министър е разгневил освен сътрудника си – Кирил Вътев, само че и част от депутатите.
Става дума за продажбата на близо 700 хиляди дка обработваема земеделска земя. Очакваните 340 млн. лева би следвало да се получат, откакто тези земи се търгуват и купувачи биха могли да бъдат хората, които имат поименни компенсационни бонове.
Според Танева плануваните 340 млн. лева доход от близо 700 хиляди дка държавни земи против поименни компенсационни бонове са планирани числа, а получената сума може да бъде и по-висока.
„ Предлагане на земеделска земя към този момент няма в България, пазарът е сложен, конкуренцията е жестока. Едни такива активи като размери към момента най-вече ги има страната. Интерес би имало голям и могат да влязат даже и повече пари от продажбата на този един фонд в бюджета “, означи Танева.
По думите ѝ в този момент страната получава годишна лихва от 90 млн. лева, а въпрос на управническо решение е кой метод ще приложи.
„ В земеделския бранш има разнообразни посоки и претенции за това по какъв начин би трябвало да се ръководи този аграрен фонд и той също да бъде инструмент за поддръжка на уязвими браншове. В момента той се разпределя посредством търгове до достигната най-висока цена. За тези поземлени фондове имаме достигнати рекордни равнища на цените на тези търгове. От няколко години тече този спор – би трябвало ли да се играят тези търгове, само че това е закон, това е обществена благосъстоятелност “, подсети някогашният аграрни министър.
Според нея е допустимо хора, които нямат общо със земеделие да си купят аграрни земи.
„ В момента оценките са, че в разнообразни лица има такива принадлежности – в общ порядък към 400 млн. лева “, означи Десислава Танева като цитира данни на специалисти.
Тя подсети, че окончателният тип на Закона за държавния бюджет беше признат в петък и се чака да бъде показан в Народното събрание.
„ Ще се срещнем с плана и ще обсъдим тематиката. Тогава ще забележим какви ограничения би трябвало да вземем. Дебатът по тази тематика следва “, безапелационна бе депутатката от ГЕРБ-СДС.
„ При нас имаше спор по Бюджет 2024 и чуване на министъра на земеделието по доста тематики, които бяха сложени от разнообразни групи аграрни стопани. В хода на това чуване една от точката беше позицията на Министерство на земеделието и храните по бюджета. Подкрепата за земеделския бранш е основен фактор. На това чуване от получените материали за него по точката за позицията на министерството излиза наяве, че е имало и се води спор сред МФ и Министерство на земеделието и храните във връзка обмисляне продажба на Държавен аграрен фонд и обмисляне на 340 млн. лева доход в бюджета от тази продажба. Министерството е възразило “, посочи Танева.
Така стана ясно, че с концепция си да продаде една четвърт от Държавния аграрен фонд на страната финансовият министър е разгневил освен сътрудника си – Кирил Вътев, само че и част от депутатите.
Става дума за продажбата на близо 700 хиляди дка обработваема земеделска земя. Очакваните 340 млн. лева би следвало да се получат, откакто тези земи се търгуват и купувачи биха могли да бъдат хората, които имат поименни компенсационни бонове.
Според Танева плануваните 340 млн. лева доход от близо 700 хиляди дка държавни земи против поименни компенсационни бонове са планирани числа, а получената сума може да бъде и по-висока.
„ Предлагане на земеделска земя към този момент няма в България, пазарът е сложен, конкуренцията е жестока. Едни такива активи като размери към момента най-вече ги има страната. Интерес би имало голям и могат да влязат даже и повече пари от продажбата на този един фонд в бюджета “, означи Танева.
По думите ѝ в този момент страната получава годишна лихва от 90 млн. лева, а въпрос на управническо решение е кой метод ще приложи.
„ В земеделския бранш има разнообразни посоки и претенции за това по какъв начин би трябвало да се ръководи този аграрен фонд и той също да бъде инструмент за поддръжка на уязвими браншове. В момента той се разпределя посредством търгове до достигната най-висока цена. За тези поземлени фондове имаме достигнати рекордни равнища на цените на тези търгове. От няколко години тече този спор – би трябвало ли да се играят тези търгове, само че това е закон, това е обществена благосъстоятелност “, подсети някогашният аграрни министър.
Според нея е допустимо хора, които нямат общо със земеделие да си купят аграрни земи.
„ В момента оценките са, че в разнообразни лица има такива принадлежности – в общ порядък към 400 млн. лева “, означи Десислава Танева като цитира данни на специалисти.
Тя подсети, че окончателният тип на Закона за държавния бюджет беше признат в петък и се чака да бъде показан в Народното събрание.
„ Ще се срещнем с плана и ще обсъдим тематиката. Тогава ще забележим какви ограничения би трябвало да вземем. Дебатът по тази тематика следва “, безапелационна бе депутатката от ГЕРБ-СДС.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ