Сретение Господне е един от 12-те големи християнски празника и

Сретение Господне е един от 12-те огромни християнски празника и един от четирите отдадени на Божията майка. " Сретение " значи " среща " и на него се празнува четиридесетия ден от раждането на Исус Христос и посрещането му от праведния Симеон. Оттук е останал и християнският бит майката да носи детето на 40-тия ден в църквата.

В българските вярвания деня се назовава също Зимна Богородица, Вълча богородица поради останали от езичеството вярвания за олицетворяване на Богородицата с демонични сили на долния свят и вярването, че това е един от три следващи дни (Трифунци), в който вълците бесуват.

На някои места в България честват този ден като празник на мъжката рожба - назовават го Петльовден. В предишното на този ден майката на мъжко чадо, колела петел, правила кръстен знак на прага на къщата и по челата на момчетата. На трапезата наложително се слагало манджа от варен петел, зелник с булгур и сирене, греяно вино, прясна питка, кравайчета.

В предишното на този ден нашите баби не докосвали нищо остро - нож, секира, ножица, куки, не плетели и не работели. Вярвали, че по този начин децата няма да се родят с белези и ще бъдат здрави. Девойките постоянно на този празник не излизали на открито, тъй като се вярвало, че какъвто човек срещнат първи през този ден, с подобен темперамент ще бъде и бъдещият им брачен партньор. Никой не желал да срещне някой алкохолик, грозник или лентяй.

Раздавали се питки и по това какъв е деня се гадаело каква ще е годината: в случай че времето е хубаво, такова ще е и през идващите 40 дни. Вярва се, че в случай че на този ден дадеш пари - цяла година ще даваш, в случай че вземеш - цяла година ще взимаш

В някои краища на България са останали езически традиции и деня се назовава Ихтима, Свети Черна

Имен ден през днешния ден имат Момчил, Радост, Радостин, Радостина, Драго, Драгомир, Ванеса, Ралин, Радина, Радослав, Радислава, Средко, Средка и Сретен.