Похитители на държавност
Не че не го знаехме, само че друго си е виновниците сами да си го признаят. На 21 против 22 май, на среднощен Национален съвет, от „ Продължаваме промяната “ публично споделиха това, което жителите на страната към този момент изпитахме на личен тил – за Петков, Василев и компания смяната постоянно е била ни повече, ни по-малко замяна. Мантра за социална приложимост, с помощта на която влетяха във властта на крилете на очакванията на жителите за естествена страна. Но единствено, с цел да употребяват публичното доверие и да обслужат ползите си – своите и на олигарсите, които ги сътвориха.
Самопризнанието, непокътнато за историята в запис от срещата, изнесен обществено от някогашния народен представител от Има Такъв Народ и предстоящ някогашен депутат и от Политическа партия Радостин Василев, безусловно крещи от съвсем всяко изречение, изречено от водачите на групировката Кирил Петков и Асен Василев. 4 часа, 37 минути и 37 секунди арогантна логорея и нагли дребни аритметики и сметки, в които съпредседателите на пристигналата с обещания за нов морал и светли съдбини партия приказват и се пазарят съвсем като амбулантни търговци за всичко друго, само че не и за ползите на обществото. Причината е прозаична - самото общество в тази ситуация се оказва съперник №1 на Политическа партия, чието управление в продължение на часове бистри тактики по какъв начин да го измами за следващ път, с цел да не стои Политическа партия до „ тоалетната на Народното събрание “.
-->
Какво се чува в записа?
От него чуваме от първо лице, че е значимо не да се образува държавно управление, с цел да изкара България от рецесията – политическа и икономическа, в която е от към този момент две години, нито да се бори с корупцията, а да може Политическа партия да се срасне изцяло с страната. Като направи цялостна чистка в службите – „ ДАНС, ДАР, ДАТО, НСО и основния секретар на Министерство на вътрешните работи “ („ за военното не знаем дали ще опитваме “), и във втория ешелон на държавната администрация – шефовете на дирекции и шефовете районни структури и организации. При това – в период до 2 седмици от сформирането на държавно управление, на цената на автограф „ с кръв “ (по Асен Василев) от страна на бъдещите министри и без значение дали е „ законно или нелегално “.
Че за „ смяната “ и нейните самозвани „ апостоли “ законите на страната постоянно са били единствено досадна спънка по пътя на упоритостите им, знаем още преди формалното забременяване на политическата групировка. От момента, в който съпредседателят й Кирил Петков излъга, че няма двойно поданство, нарушавайки Конституцията на страната. И издаде заповед за промяна на управлението на Българската банка за развиване още преди да встъпи в служба като длъжностен министър, с цел да овладее институцията.
Не е като да не сме се досещали и за мераците на Политическа партия да намести свои хора на държавни постове. Чистките в държавната администрация не са нито от през днешния ден, нито от през вчерашния ден. За над 30-те години Преход те се трансфораха в порочна, само че устойчива процедура за всеки нов във властта. В случая обаче приказваме, не просто за клиентелизъм, а за нещо надалеч по-страшно – цялостна метла, чиято последна цел действително е преодоляване на цялата изпълнителна власт. Срастването й с „ наши хора “ или както Петков и Василев съответно изясняват – с деятели в сформиращите се сега партийни структури на Политическа партия. Концепция, навяваща притеснително загатна за член 1 от Живковската конституция и „ управителната роля на Партията в обществото и страната “.
Ако си мислите, че аналогията е пресилена, то добре е да изслушате целия запис, в който тя надалеч не е единственият обезпокоителен миг. Въпросните 4 часа и половина изобилстват с излияния, показващи ясно защо им е на водачите на Политическа партия тази чистка. Като се стартира от признанието, че „ в случай че пуснеш народа в този момент да се репрезентира вярно, ние би трябвало да сме 10% с Демократична България и всичко. Направихме ала-бала през президента, изгърмяхме един план на Слави, откраднахме…Лека бавно естественият ни развой ще е това “ (Кирил Петков). Мине се през „ там, където сме срещнали опозиция, би трябвало да се почисти и то доста стремително “! И се стигне до откровението, че преодоляването на поста основен секретар на Министерство на вътрешните работи им би трябвало, тъй като „ най-малко локалните избори ще ги вършим с наше Министерство на вътрешните работи “ (Асен Василев).
И всичко това гарнирано с пояснения, че Мария Габриел ще е „ пленник “, с цел да крепи ГЕРБ кабинета с Политическа партия, Движение за права и свободи трябвало да се „ натика в ъгъла “, импийчмънт на президента нямало да се желае, с цел да не образува незабавно партия, Борисов трябвало да се „ изпере “, а вероятно искане на имунитета му щяло да се „ влачи “ 6 месеца по механизъм, фиктивен от Христо Иванов и впрочем излияния.
Какво не чуваме в записа?
На този декор, единственият, само че пък основен изчезнал миг в записа са къде в проектите на водачите на Политическа партия въобще са ползите на обществото. А тях въобще ги няма. И няма и по какъв начин да ги има в този диалог на похитители на народна власт, за които обществото е пионка, а не водещ мотор. Противник, който би трябвало да бъде подведен, с цел да може така наречен „ смяна “ да се срасне с страната и да я вземе в плен. Досущ като един пленник. Или както обобщава обезпокоително един от членовете на Националния съвет, чийто глас обаче увисва като в пустиня: „ Променяме конституционния модел, по който се случва властта в една демократична страна с една подмолна сделка “.
Задкулисна сделка, чиято цел е ясна – да трансформира цялото общество в пленник на болните упоритости на едни „ случайници “ в политиката, както бяха избрани преди време от парламентарната естрада Политическа партия. И на техните олигархични настойници. Онези които ги сътвориха, с цел да не престават да държат в плен страната на личните си ползи и да дърпат конците й от сенките точно посредством такива свои наместници във властта.
Самопризнанието, непокътнато за историята в запис от срещата, изнесен обществено от някогашния народен представител от Има Такъв Народ и предстоящ някогашен депутат и от Политическа партия Радостин Василев, безусловно крещи от съвсем всяко изречение, изречено от водачите на групировката Кирил Петков и Асен Василев. 4 часа, 37 минути и 37 секунди арогантна логорея и нагли дребни аритметики и сметки, в които съпредседателите на пристигналата с обещания за нов морал и светли съдбини партия приказват и се пазарят съвсем като амбулантни търговци за всичко друго, само че не и за ползите на обществото. Причината е прозаична - самото общество в тази ситуация се оказва съперник №1 на Политическа партия, чието управление в продължение на часове бистри тактики по какъв начин да го измами за следващ път, с цел да не стои Политическа партия до „ тоалетната на Народното събрание “.
-->
Какво се чува в записа?
От него чуваме от първо лице, че е значимо не да се образува държавно управление, с цел да изкара България от рецесията – политическа и икономическа, в която е от към този момент две години, нито да се бори с корупцията, а да може Политическа партия да се срасне изцяло с страната. Като направи цялостна чистка в службите – „ ДАНС, ДАР, ДАТО, НСО и основния секретар на Министерство на вътрешните работи “ („ за военното не знаем дали ще опитваме “), и във втория ешелон на държавната администрация – шефовете на дирекции и шефовете районни структури и организации. При това – в период до 2 седмици от сформирането на държавно управление, на цената на автограф „ с кръв “ (по Асен Василев) от страна на бъдещите министри и без значение дали е „ законно или нелегално “.
Че за „ смяната “ и нейните самозвани „ апостоли “ законите на страната постоянно са били единствено досадна спънка по пътя на упоритостите им, знаем още преди формалното забременяване на политическата групировка. От момента, в който съпредседателят й Кирил Петков излъга, че няма двойно поданство, нарушавайки Конституцията на страната. И издаде заповед за промяна на управлението на Българската банка за развиване още преди да встъпи в служба като длъжностен министър, с цел да овладее институцията.
Не е като да не сме се досещали и за мераците на Политическа партия да намести свои хора на държавни постове. Чистките в държавната администрация не са нито от през днешния ден, нито от през вчерашния ден. За над 30-те години Преход те се трансфораха в порочна, само че устойчива процедура за всеки нов във властта. В случая обаче приказваме, не просто за клиентелизъм, а за нещо надалеч по-страшно – цялостна метла, чиято последна цел действително е преодоляване на цялата изпълнителна власт. Срастването й с „ наши хора “ или както Петков и Василев съответно изясняват – с деятели в сформиращите се сега партийни структури на Политическа партия. Концепция, навяваща притеснително загатна за член 1 от Живковската конституция и „ управителната роля на Партията в обществото и страната “.
Ако си мислите, че аналогията е пресилена, то добре е да изслушате целия запис, в който тя надалеч не е единственият обезпокоителен миг. Въпросните 4 часа и половина изобилстват с излияния, показващи ясно защо им е на водачите на Политическа партия тази чистка. Като се стартира от признанието, че „ в случай че пуснеш народа в този момент да се репрезентира вярно, ние би трябвало да сме 10% с Демократична България и всичко. Направихме ала-бала през президента, изгърмяхме един план на Слави, откраднахме…Лека бавно естественият ни развой ще е това “ (Кирил Петков). Мине се през „ там, където сме срещнали опозиция, би трябвало да се почисти и то доста стремително “! И се стигне до откровението, че преодоляването на поста основен секретар на Министерство на вътрешните работи им би трябвало, тъй като „ най-малко локалните избори ще ги вършим с наше Министерство на вътрешните работи “ (Асен Василев).
И всичко това гарнирано с пояснения, че Мария Габриел ще е „ пленник “, с цел да крепи ГЕРБ кабинета с Политическа партия, Движение за права и свободи трябвало да се „ натика в ъгъла “, импийчмънт на президента нямало да се желае, с цел да не образува незабавно партия, Борисов трябвало да се „ изпере “, а вероятно искане на имунитета му щяло да се „ влачи “ 6 месеца по механизъм, фиктивен от Христо Иванов и впрочем излияния.
Какво не чуваме в записа?
На този декор, единственият, само че пък основен изчезнал миг в записа са къде в проектите на водачите на Политическа партия въобще са ползите на обществото. А тях въобще ги няма. И няма и по какъв начин да ги има в този диалог на похитители на народна власт, за които обществото е пионка, а не водещ мотор. Противник, който би трябвало да бъде подведен, с цел да може така наречен „ смяна “ да се срасне с страната и да я вземе в плен. Досущ като един пленник. Или както обобщава обезпокоително един от членовете на Националния съвет, чийто глас обаче увисва като в пустиня: „ Променяме конституционния модел, по който се случва властта в една демократична страна с една подмолна сделка “.
Задкулисна сделка, чиято цел е ясна – да трансформира цялото общество в пленник на болните упоритости на едни „ случайници “ в политиката, както бяха избрани преди време от парламентарната естрада Политическа партия. И на техните олигархични настойници. Онези които ги сътвориха, с цел да не престават да държат в плен страната на личните си ползи и да дърпат конците й от сенките точно посредством такива свои наместници във властта.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ