Названието скафоид (scaphoid) идва от гръцката дума skaphos, което означава

Названието скафоид (scaphoid) идва от гръцката дума skaphos, което значи лодка или ладия – от формата на костта, по тази причина на български, скафоид се превежда като ладиевидна кост.

Скафоидът има неправилна S-образна форма и се разполага в горната редица на китковите кости, от страната на лъчевата кост и напълно лежи в китковата става. Той дружно с останалите кости на горната киткова редица (лунатум и трикветрум) съставляват основен сегмент сред предмишниацата и долната редица киткови кости. Като подобен, те реализират придвижванията в китката, конгруентността на ставата, както и разпределянето на силите сред костите на предмишницата и на ръката. Около 80% от повърхността на скафоида е ставна. Това, дружно с особеностите на кръвоснабдяването на костта, я вършат податлва към забавено слепване или несрастване.

Фрактурите на скафоида са относително чести – към 2-3% от общия брой фрактури. Най-често фрактурата се предизвиква от рухване върху ръката в положения на хиперекстензирана (хипер разгъната) китка или вследствие на спортна контузия или удряне с пестник. Клиничната картина

е обвързвана с болежка, оток, нараснала чувствитеност и от време на време екхимози в региона на скафоида. Патогномонична

е болката при палплация в т.нар „ анатомична табакера”.

Свързани публикации.. Фрактури на дисталния радиус (китката) 0 Фрактура на ключицата - най-честото строшаване при скиорите 0 Застъпен пръст и палец на ходилото - по какъв начин се лекува? 0

Образната диагностика включва фасова и профилна проекция на китковата става, както и коса радиална и коса улнарна проекция и проекция по Ziter. Скенерът влиза в приложимост, когато пациентът има клиника, само че няма безапелационни рентгенографски данни за фрактура или при плануване на оперативната итервенция.

В множеството случаи, когато се „ заподозре” фрактура на скафоида, вярното държание е китката да се обездвижи като се сложи в гипсова шина и да се направи повторна клинична и рентгенографска преоценка след 1 до 2 седмици. Ако тогава няма клинични и рентгенологични данни за фрактура, шината се смъква, а на пациента се позволяват дейните придвижвания в китката и ръката.

При неразместени фрактури на скафоида лекуването може да бъде неоперативно - с гипсова шина, която обездвижва китката и ръката за 8 до 12 седмии, като цялостното възвръщане към спорт и тежко натоварване на ръката се отсрочва, доката не се открият ясни рентгенологични данни за костно слепване, от време на време за интервал от 4 до 6 месеца. Фиксиацията с компресивен винт е най-често употребяваният способ на фиксаця на фрактурите на скафоида, като може да бъде разискван с пациент с неразместена фрактура, защото обездвижването и надлежно възобновяване са в доста по-кратки периоди. При разместени или раздробени фрактури оперативното лекуване е наложително. Това се отнася и за фрактурите в горния полюс на скафоида, заради присъщото кръвоснабдяване и огромния риск от несрастване на фрактурите в тази област.

Важно е да се означи, че макар клиничното и рентгенографско проучване към 30 до 40% от фрактурите на скафоида биват пропуснати и недиагностицирани при първичния обзор.

Несратсването на скафоида може да докара до типична пост-травматична артроза на китката, свъзрзана с болежка и инвалидизация. Друго типично затруднение е аваскуларната некроза на костта. Тя може да възникне след фрактура, изключително в горния полюс на костта, както и при трвама обвързвана с скъсване на скафо-лунатната връзка или като идиопатично положение. Състоянието води до забележителна болежка и вдървеност в китката.

3337