Водите край варненски курорт сред най-богатите на бели миди у нас
Най-значителни количества на типа бяла мида D. trunculus са съсредоточени във водите пред курорта Св. св. Константин и Елена, а също и пред Паша дере, Несебър и сред Каваците – Ахтопол. На последното място е записана и най – сериозна биомаса. На север от Албена количествата на типа се намаляват и единствено пред Езерец е открит относително добре непокътнат хабитат. Това демонстрират резултатите от план за проучване върху биологичните характерности, пространствената и годишна динамичност на пясъчните миди (Donax trunculus, Chamelea gallina, и др.) пред българското Черноморско крайбрежие, обхващащ интервала 2020 - 2021, научи Moreto.net
Относително по-големи количества от типа бяла мида Ch. Gallina се откриват пред Крапец, Св. Константин и Елена, Камчия и Черноморец – Ропотамо. Най-висок показател на биомасата е регистриран пред Крапец през 2020 година.
Пред българския бряг площта покрита от първия тип мида се прави оценка към 6000 хектара, а запасът на 1800 – 2800 тона, или приблизително 2300 тона за 2020 – 2021 година. Площта покрита от другия тип мида се прави оценка на 20 хиляди хектара, а запасът варира сред 2800 и 1700 тона. Видът може да бъде открит на дълбочина до 30 – 35 метра.
Допустимият улов на D. trunculus се прави оценка на 450 тона за година, а на другия тип на 88 тона за година.
Добивът на бели миди у нас добива изключително огромни размери през последните години поради високата цена и огромното търсене на италианския и испанския пазар. Официално позволеният им улов е посредством водолази, само че на процедура се случва главно с драгиран, с цел да се реализиран промишлени добиви, което неизбежно се отразява на водната среда и други типове.
По отношение на динамичността на биомасата на Ch. Gallina може да се направи съпоставяне сред новите данни на показателя на биомасата, получени през 2020 – 2021 и тези от 2003 година. За интервала от 17 – 18 години се открива фрапантно намаляване от 97 % както при междинния показател на биомасата на типа, по този начин и във връзка с оптималните равнища на биомасата на този тип.
Подбрани като предпочитани зони за възстановяване положението на двата типа пясъчни миди са: Калиакра (със особено внимание към региона Кранево – Св. Константин и Елена) и Галата – Емине (със особено внимание към региона Шкорпиловци – Иракли). Тези зони имат капацитет за образуване на положителни ресурси, смятат от ИРР.
При Ch. Gallina за интервала на проучване господства размерният клас сред 1 и 2 см. Делът е над 93%. За другия тип преобладаващ е размерът 2 – 3.5 см – 84%.
Пред българския бряг на Черно море употребата на D. trunculus нараства внезапно през 2016 – 2017, когато доближава приблизително 700 тона. През 2019 – 2020 уловите се намаляват, само че през идната година нарастват още веднъж до 759 тона.
Високите равнища не изземване на белите пясъчни миди са невиждани за българската акватория, а съществуването на нерегламентирани способи за лов на риба оказва в допълнение нездравословно влияние върху морските хабитати и населяващите ги типове. Прекомерният лов на риба заплашва популацията на мидите.
При изследванетоpo плана е обхваната цялата крайбрежна зона на дълбочина до 30 метра. Извършени са голям брой драгирания през двете години за пробонабиране.
Относително по-големи количества от типа бяла мида Ch. Gallina се откриват пред Крапец, Св. Константин и Елена, Камчия и Черноморец – Ропотамо. Най-висок показател на биомасата е регистриран пред Крапец през 2020 година.
Пред българския бряг площта покрита от първия тип мида се прави оценка към 6000 хектара, а запасът на 1800 – 2800 тона, или приблизително 2300 тона за 2020 – 2021 година. Площта покрита от другия тип мида се прави оценка на 20 хиляди хектара, а запасът варира сред 2800 и 1700 тона. Видът може да бъде открит на дълбочина до 30 – 35 метра.
Допустимият улов на D. trunculus се прави оценка на 450 тона за година, а на другия тип на 88 тона за година.
Добивът на бели миди у нас добива изключително огромни размери през последните години поради високата цена и огромното търсене на италианския и испанския пазар. Официално позволеният им улов е посредством водолази, само че на процедура се случва главно с драгиран, с цел да се реализиран промишлени добиви, което неизбежно се отразява на водната среда и други типове.
По отношение на динамичността на биомасата на Ch. Gallina може да се направи съпоставяне сред новите данни на показателя на биомасата, получени през 2020 – 2021 и тези от 2003 година. За интервала от 17 – 18 години се открива фрапантно намаляване от 97 % както при междинния показател на биомасата на типа, по този начин и във връзка с оптималните равнища на биомасата на този тип.
Подбрани като предпочитани зони за възстановяване положението на двата типа пясъчни миди са: Калиакра (със особено внимание към региона Кранево – Св. Константин и Елена) и Галата – Емине (със особено внимание към региона Шкорпиловци – Иракли). Тези зони имат капацитет за образуване на положителни ресурси, смятат от ИРР.
При Ch. Gallina за интервала на проучване господства размерният клас сред 1 и 2 см. Делът е над 93%. За другия тип преобладаващ е размерът 2 – 3.5 см – 84%.
Пред българския бряг на Черно море употребата на D. trunculus нараства внезапно през 2016 – 2017, когато доближава приблизително 700 тона. През 2019 – 2020 уловите се намаляват, само че през идната година нарастват още веднъж до 759 тона.
Високите равнища не изземване на белите пясъчни миди са невиждани за българската акватория, а съществуването на нерегламентирани способи за лов на риба оказва в допълнение нездравословно влияние върху морските хабитати и населяващите ги типове. Прекомерният лов на риба заплашва популацията на мидите.
При изследванетоpo плана е обхваната цялата крайбрежна зона на дълбочина до 30 метра. Извършени са голям брой драгирания през двете години за пробонабиране.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ