Професор Петрова: Голяма част ще се срещнем с „Омикрон“, това ще е краят на пандемията
"Най-вероятно доста огромна част от популацията ще се срещне с разновидността „ Омикрон “ на ковид, ще построи имунитет и това ще бъде краят на пандемията и у нас, както и в света "
Това сподели в изявление за проф. Пенка Петрова, шеф на Института по микробиология "Стефан Ангелов " на Българска академия на науките.
Тя означи, че Омикрон е най-малко три пъти по-заразен от Делта разновидността, а той беше по-заразен от всички останали разновидности на короновируса. Затова повече възпитаници и дребни деца у нас се разболяват в този момент от разновидността Омикрон. На второ място, учениците и децата не са имунизирани, което води до по-изразено заболяване при заразяване, за разлика от имунизираните възрастни, които даже инфектирани, нямат съществени признаци и по тази причина инфектират близките по-слабо. Освен това, заради по-лекото протичане доста деца и възпитаници не ревизират дали са инфектирани и не се карантинират. В доста случаи антигенните проби дават подправено отрицателен резултат. Късият инкубационен интервал води до лавинообразно заразяване и към този момент стотици хиляди хора са заболели, без значение, че не се регистрират от статистиката, акцентира проф. Пенка Петрова.
На въпрос по кое време се чака да е пикът на заболелите от разновидността Омикрон у нас и по кое време ще има спад от тази пета вълна от ковид в България, проф. Петрова сподели, че четвърта седмица нашата страна се изкачва все нагоре по "петата вълна ". Ако съдим от динамичността на заболелите при предходните талази, спад ще настъпи две до три седмици след достигането на пика на вълната. Този пик към този момент обаче не е доближат.
И двете фирми-производителки на ваксини - "Пфайзер " и "Модерна ", рапортуваха пред Световната здравна организация, че през март ще бъдат подготвени с производството на дози от своите ваксини, приспособени против Омикрон. Най-вероятно, тези нови разновидности на имунизациите ще бъдат прилагани като бустерни дози. Независимо, че Омикрон отчасти заобикаля имунитета обаче, бустерните дози и с досегашните ваксини имат доста положително деяние и доста понижават вероятността за заразяване. Те напълно предотвратяват и тежкото протичане на болестта, означи шефът на Института по микробиология на Българска академия на науките.
След първичния възторг на доста научни организации и страни да създават своя ваксина против COVID-19, когато прототипите доближиха 240, през днешния ден на равнище клинични изпитвания продължава създаването на едвам 24 разнообразни ваксини. Осемнадесет от тях са на фаза утвърждение или очакващи утвърждение. Те работят на друг принцип и покриват целия набор от благоприятни условия за разработка на ваксини: от "класическия " метод, при който имунизацията съдържа съставените елементи на целия вирус, през РНК, ДНК, аденовирусни и протеинови ваксини. След разрешаването на протеиновата ваксина Nuvaxovid, към този момент и най-големите скептици ще бъдат извоювани и ще пожелаят да се имунизират, изрази убеденост проф. Петрова.
Тя заяви, че прототипът на българската ваксина против COVID-19, разработван в Института по микробиология на Българска академия на науките, е подготвен, а планът, финансиран от Алианса "Пастьор ", е завършил сполучливо - с предаден доклад, с отлични резултати. Експериментите с мишки на тази новаторска, пептидна ваксина демонстрираха, че тя е имуногенна и основава имунен отговор, съобщи проф. Пенка Петрова.
Ето цялото изявление:
- Проф. Петрова, от ден на ден възпитаници и дребни деца в България се разболяват от разновидността Омикрон, на какво се дължи това - може би, тъй като този вид е по-заразен и по-бързо се популяризира, или повода е друга?
Проф. Петрова: Причината, несъмнено, към този момент е потвърдена от учените: Омикрон е най-малко три пъти по-заразен от Делта разновидността, а той беше по-заразен от всички останали разновидности на короновируса. На второ място, учениците и децата не са имунизирани, което води до по-изразено заболяване при заразяване, за разлика от имунизираните възрастни, които даже инфектирани нямат съществени признаци и по тази причина инфектират близките по-слабо. Освен това, заради по-лекото протичане доста деца и възпитаници не ревизират дали са инфектирани и не се карантинират. В доста случаи антигенните проби дават подправено отрицателен резултат. Късият инкубационен интервал води до лавинообразно заразяване и към този момент стотици хиляди хора са заболели, без значение, че не се регистрират от статистиката.
- В тази връзка вярно ли е, че на местен принпцип се взема решение за прекосяване на учениците в онлайн образование, и че беше решено да има девет неучебни дни сред първия и втория образователен период?
Проф. Петрова: Да, колкото по-малко контакти сред децата има в интервала на тази вълна, толкоз по-малко инфектирани и болни възпитаници ще има. Децата не са в положение да съблюдават противоепидемичните ограничения качествено. Този метод е бил прилаган в предходни години против разпространяването на грипни епидемии и е давал сполучливи резултати.
- Според Вас, по кое време се чака да е пикът на заболелите от разновидността Омикрон у нас и по кое време ще има спад от тази пета вълна от ковид в България?
Проф. Петрова: Четвърта седмица нашата страна се изкачва все нагоре по "петата вълна ". Ако съдим от динамичността на заболелите при предходните талази, спад ще настъпи две до три седмици след достигането на пика на вълната. Този пик към този момент обаче не е доближат.
- Кога ще бъдат подготвени новите ваксини на фирмите "Пфайзер " и "Модерна ", предопределени за разновидността Омикрон на ковид? Кога тези ваксини ще могат да бъдат прилагани на хората по света и каква е разликата им от досегашните ваксини, от които се слагат и бустерни дози?
Проф. Петрова: И двете фирми-производителки рапортуваха пред Световната здравна организация, че през месец март ще бъдат подготвени с производството на дози от своите ваксини, приспособени против Омикрон. Най-вероятно, тези нови разновидности на имунизациите ще бъдат прилагани като бустерни дози. Независимо, че Омикрон отчасти заобикаля имунитета обаче, бустерните дози и с досегашните ваксини имат доста положително деяние и доста понижават вероятността за заразяване. Те напълно предотвратяват и тежкото протичане на болестта.
- Колко нови ваксини против COVID-19 в този момент се създават в света, както и какъв брой от тях са на равнището на клиничните тествания с пациенти?
Проф. Петрова: След първичния възторг на доста научни организации и страни да създават своя ваксина, когато прототипите доближиха 240 броя, през днешния ден на равнище клинични изпитвания продължава създаването на едвам 24 разнообразни ваксини. Осемнадесет от тях са на фаза утвърждение или очакващи утвърждение. Те работят на друг принцип и покриват целия набор от благоприятни условия за разработка на ваксини: от "класическия " метод, при който имунизацията съдържа съставените елементи на целия вирус, през РНК, ДНК, аденовирусни и протеинови ваксини. След разрешаването на протеиновата ваксина Nuvaxovid, към този момент и най-големите скептици ще бъдат извоювани и ще пожелаят да се имунизират.
- На какъв стадий към този момент е създаването на българския първообраз на имунизацията против COVID-19 и получавате ли финансиране от Института "Пастьор "?
Проф. Петрова: Прототипът на имунизацията, разработван в Института по микробиология на Българска академия на науките, е подготвен, а планът, финансиран от Алианса "Пастьор ", завърши сполучливо - с предаден доклад, с отлични резултати. Експериментите с мишки на тази новаторска, пептидна ваксина демонстрираха, че тя е имуногенна и основава имунен отговор. На този стадий обаче не може да се каже тъкмо какъв брой е ефикасна, защото нейното деяние е тествано единствено посредством миши модели и по-безвредни вируси от фамилията на коронавирусите, за които в България има условия за работа.
- Проф. Петрова, водещи непознати учени показаха неотдавна отзиви, че с разновидността Омикрон ще настъпи краят на пандемията през тази година в света. Вашето мнение какво е - тази прогноза отнася ли се за България, която продължава да е с ниски равнища на имунизация?
Проф. Петрова: Виждаме "отхлабване " на ограниченията в доста страни, във Англия напряко ги анулираха. За страдание, в нашата страна закъсняхме с имунизацията и е мъчно да се предвижда динамичността на последната вълна.
Най-вероятно доста огромна част от популацията ще се срещне с Омикрон, ще построи имунитет и това ще бъде краят на пандемията и у нас, както и в света. Силно се надявам това да не ни коства човешки живот, защото този вид, въпреки и по-лек като протичане, води след себе си всички затруднения на Ковид-19. Ако би трябвало да отговоря с една дума, да, Омикрон ще докара до стремежи публичен имунитет, само че беше добре повече хора да са имунизирани преди срещата си с него.
Това сподели в изявление за проф. Пенка Петрова, шеф на Института по микробиология "Стефан Ангелов " на Българска академия на науките.
Тя означи, че Омикрон е най-малко три пъти по-заразен от Делта разновидността, а той беше по-заразен от всички останали разновидности на короновируса. Затова повече възпитаници и дребни деца у нас се разболяват в този момент от разновидността Омикрон. На второ място, учениците и децата не са имунизирани, което води до по-изразено заболяване при заразяване, за разлика от имунизираните възрастни, които даже инфектирани, нямат съществени признаци и по тази причина инфектират близките по-слабо. Освен това, заради по-лекото протичане доста деца и възпитаници не ревизират дали са инфектирани и не се карантинират. В доста случаи антигенните проби дават подправено отрицателен резултат. Късият инкубационен интервал води до лавинообразно заразяване и към този момент стотици хиляди хора са заболели, без значение, че не се регистрират от статистиката, акцентира проф. Пенка Петрова.
На въпрос по кое време се чака да е пикът на заболелите от разновидността Омикрон у нас и по кое време ще има спад от тази пета вълна от ковид в България, проф. Петрова сподели, че четвърта седмица нашата страна се изкачва все нагоре по "петата вълна ". Ако съдим от динамичността на заболелите при предходните талази, спад ще настъпи две до три седмици след достигането на пика на вълната. Този пик към този момент обаче не е доближат.
И двете фирми-производителки на ваксини - "Пфайзер " и "Модерна ", рапортуваха пред Световната здравна организация, че през март ще бъдат подготвени с производството на дози от своите ваксини, приспособени против Омикрон. Най-вероятно, тези нови разновидности на имунизациите ще бъдат прилагани като бустерни дози. Независимо, че Омикрон отчасти заобикаля имунитета обаче, бустерните дози и с досегашните ваксини имат доста положително деяние и доста понижават вероятността за заразяване. Те напълно предотвратяват и тежкото протичане на болестта, означи шефът на Института по микробиология на Българска академия на науките.
След първичния възторг на доста научни организации и страни да създават своя ваксина против COVID-19, когато прототипите доближиха 240, през днешния ден на равнище клинични изпитвания продължава създаването на едвам 24 разнообразни ваксини. Осемнадесет от тях са на фаза утвърждение или очакващи утвърждение. Те работят на друг принцип и покриват целия набор от благоприятни условия за разработка на ваксини: от "класическия " метод, при който имунизацията съдържа съставените елементи на целия вирус, през РНК, ДНК, аденовирусни и протеинови ваксини. След разрешаването на протеиновата ваксина Nuvaxovid, към този момент и най-големите скептици ще бъдат извоювани и ще пожелаят да се имунизират, изрази убеденост проф. Петрова.
Тя заяви, че прототипът на българската ваксина против COVID-19, разработван в Института по микробиология на Българска академия на науките, е подготвен, а планът, финансиран от Алианса "Пастьор ", е завършил сполучливо - с предаден доклад, с отлични резултати. Експериментите с мишки на тази новаторска, пептидна ваксина демонстрираха, че тя е имуногенна и основава имунен отговор, съобщи проф. Пенка Петрова.
Ето цялото изявление:
- Проф. Петрова, от ден на ден възпитаници и дребни деца в България се разболяват от разновидността Омикрон, на какво се дължи това - може би, тъй като този вид е по-заразен и по-бързо се популяризира, или повода е друга?
Проф. Петрова: Причината, несъмнено, към този момент е потвърдена от учените: Омикрон е най-малко три пъти по-заразен от Делта разновидността, а той беше по-заразен от всички останали разновидности на короновируса. На второ място, учениците и децата не са имунизирани, което води до по-изразено заболяване при заразяване, за разлика от имунизираните възрастни, които даже инфектирани нямат съществени признаци и по тази причина инфектират близките по-слабо. Освен това, заради по-лекото протичане доста деца и възпитаници не ревизират дали са инфектирани и не се карантинират. В доста случаи антигенните проби дават подправено отрицателен резултат. Късият инкубационен интервал води до лавинообразно заразяване и към този момент стотици хиляди хора са заболели, без значение, че не се регистрират от статистиката.
- В тази връзка вярно ли е, че на местен принпцип се взема решение за прекосяване на учениците в онлайн образование, и че беше решено да има девет неучебни дни сред първия и втория образователен период?
Проф. Петрова: Да, колкото по-малко контакти сред децата има в интервала на тази вълна, толкоз по-малко инфектирани и болни възпитаници ще има. Децата не са в положение да съблюдават противоепидемичните ограничения качествено. Този метод е бил прилаган в предходни години против разпространяването на грипни епидемии и е давал сполучливи резултати.
- Според Вас, по кое време се чака да е пикът на заболелите от разновидността Омикрон у нас и по кое време ще има спад от тази пета вълна от ковид в България?
Проф. Петрова: Четвърта седмица нашата страна се изкачва все нагоре по "петата вълна ". Ако съдим от динамичността на заболелите при предходните талази, спад ще настъпи две до три седмици след достигането на пика на вълната. Този пик към този момент обаче не е доближат.
- Кога ще бъдат подготвени новите ваксини на фирмите "Пфайзер " и "Модерна ", предопределени за разновидността Омикрон на ковид? Кога тези ваксини ще могат да бъдат прилагани на хората по света и каква е разликата им от досегашните ваксини, от които се слагат и бустерни дози?
Проф. Петрова: И двете фирми-производителки рапортуваха пред Световната здравна организация, че през месец март ще бъдат подготвени с производството на дози от своите ваксини, приспособени против Омикрон. Най-вероятно, тези нови разновидности на имунизациите ще бъдат прилагани като бустерни дози. Независимо, че Омикрон отчасти заобикаля имунитета обаче, бустерните дози и с досегашните ваксини имат доста положително деяние и доста понижават вероятността за заразяване. Те напълно предотвратяват и тежкото протичане на болестта.
- Колко нови ваксини против COVID-19 в този момент се създават в света, както и какъв брой от тях са на равнището на клиничните тествания с пациенти?
Проф. Петрова: След първичния възторг на доста научни организации и страни да създават своя ваксина, когато прототипите доближиха 240 броя, през днешния ден на равнище клинични изпитвания продължава създаването на едвам 24 разнообразни ваксини. Осемнадесет от тях са на фаза утвърждение или очакващи утвърждение. Те работят на друг принцип и покриват целия набор от благоприятни условия за разработка на ваксини: от "класическия " метод, при който имунизацията съдържа съставените елементи на целия вирус, през РНК, ДНК, аденовирусни и протеинови ваксини. След разрешаването на протеиновата ваксина Nuvaxovid, към този момент и най-големите скептици ще бъдат извоювани и ще пожелаят да се имунизират.
- На какъв стадий към този момент е създаването на българския първообраз на имунизацията против COVID-19 и получавате ли финансиране от Института "Пастьор "?
Проф. Петрова: Прототипът на имунизацията, разработван в Института по микробиология на Българска академия на науките, е подготвен, а планът, финансиран от Алианса "Пастьор ", завърши сполучливо - с предаден доклад, с отлични резултати. Експериментите с мишки на тази новаторска, пептидна ваксина демонстрираха, че тя е имуногенна и основава имунен отговор. На този стадий обаче не може да се каже тъкмо какъв брой е ефикасна, защото нейното деяние е тествано единствено посредством миши модели и по-безвредни вируси от фамилията на коронавирусите, за които в България има условия за работа.
- Проф. Петрова, водещи непознати учени показаха неотдавна отзиви, че с разновидността Омикрон ще настъпи краят на пандемията през тази година в света. Вашето мнение какво е - тази прогноза отнася ли се за България, която продължава да е с ниски равнища на имунизация?
Проф. Петрова: Виждаме "отхлабване " на ограниченията в доста страни, във Англия напряко ги анулираха. За страдание, в нашата страна закъсняхме с имунизацията и е мъчно да се предвижда динамичността на последната вълна.
Най-вероятно доста огромна част от популацията ще се срещне с Омикрон, ще построи имунитет и това ще бъде краят на пандемията и у нас, както и в света. Силно се надявам това да не ни коства човешки живот, защото този вид, въпреки и по-лек като протичане, води след себе си всички затруднения на Ковид-19. Ако би трябвало да отговоря с една дума, да, Омикрон ще докара до стремежи публичен имунитет, само че беше добре повече хора да са имунизирани преди срещата си с него.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ