Преглед на филма: „АКО“, несъвършен, но очарователен, може да ни накара всички да търсим под леглата за нашите стари приятели
Как се прави детски филм, който да се хареса освен на децата, само че и на възрастните, които седят до тях? Повечето филми се пробват да реализират това, като хвърлят пласт от препратки към поп културата, които ще завоюват няколко многозначителни смях от родителите, само че ще летят прелестно над главите на дребните.
Така че дано отдадем заслуженото на Джон Красински, че не пое по лесния път. Написвайки и режисирайки (и участвайки, и продуцирайки) новия си детски филм „ АКО “, Красински прави всичко допустимо, с цел да сътвори история, която работи органично, без значение от възрастта, с универсални тематики – въображение, боязън, памет – които просто удрят разнообразни според от това кой сте.
Или може би от време на време те реализират едно и също – тъй като Красински, който искаше да направи филм, който децата му да гледат (за разлика от неговите трилъри „ Тихо място “), също ни споделя че от време на време ние, възрастните, сме по-свързани с детските си мозъци, в сравнение с си мислим. Кратка късна сцена, която в действителност...
Прочетете целия текст »
