Нервна болка: как да я познаем и как да си помогнем
Най-важното:
- Какво съставлява периферната нервна болежка?
- Как се заражда в нашето тяло; устройство на нервната система
- Уврежданията на периферната нервна система и качеството на живот
- Стратегии за положително нервно здраве: хранене и физическа интензивност
Случвало ли ви се е да докоснете леко пръста си до парещ тиган и незабавно да го дръпнете? Или пък сте седели със скръстени крайници толкоз дълго, че сте почнали да усещате необичайно боцкане като от иглички при изправяне? Ако отговорът е „ да “, значи сте изпитали директно какво се случва при проблем със комплицирано устроената информационна система на тялото ви— периферната нервна система (ПНС) .
Нашата ПНС, състояща се от всички нерви отвън основния и гръбначния мозък, работи като пощальон, който придвижва значима информация сред тялото и мозъка. Когато работи вярно, тя обезпечава нашата сигурност и оптималната функционалност на органите ни. Когато обаче настъпи някакво увреждане, обикновени действия от живота могат ненадейно да се трансфорат в предизвикателство. Това положение се назовава болежка в периферните нерви или периферна невропатия .
Въпросът е по какъв начин болката в периферните нерви въздейства на качеството на живота ни и какво можем да създадем по въпроса. След това малко встъпление в тематиката ще можете да отговорите на този въпрос и да си обясните комплицираните термини, които постоянно чуваме в реклами или от лекуващите ни лекари.
Устройство на нервната система
Можем да си представим нашата нервна система като една комплицирано устроена и извънредно ефикасна командна централа, която обслужва всичката връзка в тялото ни. За да комуникира един орган с различен, т.е. една клетка с друга, е нужна свързваща система за преместване на съобщения—нервната система. Тя се състои от два съществени отдел: централна нервна система (ЦНС) и периферна нервна система (ПНС).
Централна нервна система: командният център
ЦНС, състояща се от основния и гръбначния мозък, е основното звено—тя е централата на нашата система. Представете си я като генералния щаб в една войска, който обработва получената информация, донесена от фронта, и издава команди на нейна база.
Ето по какъв начин тъкмо става това:
Главният мозък взима решенията. Той е като военачалник, който непрестанно обработва постъпващата информация, осмисля я и по-късно издава подобаваща за обстановката заповед. Например, като докоснете нещо горещо, основният мозък е този, който ви споделя: " Това е рисково, дръпни си ръката! ".
Дори най-хубавите генерали обаче се нуждаят от надеждни помощници и тъкмо тук се намесва нашият гръбначен мозък. Можете да си го представяте като главен канал, автомагистрала, по която се придвижват известията (нервните импулси) към и от основния мозък. Когато той вземе някакво решение, заповедта се предава към асистент в гръбначния мозък, който, от своя страна, предава заповедта към мястото на осъществяване (например мускулите на ръката, която е докоснала горещия котлон).
Периферна нервна система (ПНС)
От ЦНС се отделя периферната нервна система—мрежата от информационни връзки. Ако ЦНС е генералният щаб на армията, то ПНС се състои от всички пратеници на щаба, които старателно доставят известия (нервни сигнали) до съответните реализатори, от време на време на доста огромни дистанции. ПНС е разграничена на две съществени елементи: осезателен отдел и двигателен отдел.
Сетивен отдел
Това е алармената система в тялото. Този отдел съдържа сетивни нерви, които събират информация от цялото тяло (например за температура, болежка и натиск) и я изпращат нагоре към мозъка. Това са все едно разузнавачите на бойното поле, които следят протичащото се и изпращат настояща информация към генералния щаб.
Двигателен отдел
Това поделение работи по отношение на заповедите, изпратени от основния и гръбначния мозък. След като основният мозък е осмислил информацията, предадена от сетивния отдел (разузнаването), той изпраща заповеди до нервите от двигателния отдел. Това поделение се разделя в допълнение на две елементи:
- Соматична нервна система : Тя управлява нашите доброволни придвижвания. Например, когато решите да вдигнете чаша кафе, соматичната система е тази, която предава командата от мозъка към мускулите на ръката ви.
- Автономна нервна система : Тя управлява неволевите дейности, като сърдечния темп, храносмилането и дишането. Тя работи безшумно зад кулисите, грижейки се всички значими действия да вървят безпрепятствено, с цел да не е належащо умишлено да го вършиме вие. В противоположен случай щеше да се постанова непрекъснато да карате сърцето си да бие или дробовете ви да поемат въздух!
Без добре функционираща ПНС нашата ЦНС би била като военачалник без войска или поща без пощальони. Не бихме могли да възприемаме света към нас или да движим телата си. Сърцата ни не биха могли да бият вярно и нямаше да можем да усвояваме вярно храната.
Периферната и централната нервна работят в съвършена естетика, гарантирайки, че известията в тялото ни се изпращат, доставят и на тях се реагира дейно. Тази комплицирана информационна мрежа ни разрешава да взаимодействаме със заобикалящия ни свят, да реагираме на измененията и да живеем пълноценно. Така че поддържането на здравето на нервите ни не е просто метод да понижим дискомфорта и болката. Запазването на тази невероятна система е от първостепенно значение за нашето битие.
Уврежданията на ПНС и качеството на живот
Какво се случва, когато в тази добре смазана машина се появи щета? Как се усещаме, когато вестоносците (нашите нерви) отхвърлят да придвижват сигнали или пък вземат решение да „ лъжат “ и да пращат погрешни известия?
Най-просто казано, тогава изпитваме нервна болежка. Увреждането на нервите може да се дължи на безчет аргументи. Травми, инфекции, излагане на отрови и болести като диабет или автоимунни положения, всички те евентуално могат да увредят нервите сигнали.
Типичните признаци и признаци могат да включват изтръпване, мравучкане, чувство за убождане, изключителна сензитивност при досег и пареща болежка. При някои хора се следят краткотрайни признаци, които отшумяват от единствено себе си, до момента в който при други се стига до хронични проблеми, които не престават с месеци или даже години.
Всяка форма на увреждане на ПНС може доста да повлияе на качеството ни на живот. Хроничната болежка и дискомфорт могат да доведат до проблеми с подвижността, което прави ежедневни действия като вървене, писане или даже държане на чаша кафе доста мъчно. Липсата на вярна сензорна противоположна връзка може да докара до проблеми с равновесието, което усилва риска за рухвания и пострадвания. Сънят също може да бъде обиден, което води до отмалялост и нарушавания в настроението. Освен това хроничната болежка може да има трайни последствия за психологичното здраве, като усилва риска за тревога и меланхолия.
Описаните последствия от увреждането на ПНС са повода доста медицински експерти предписват хранителни добавки като, с цел да се обезпечи пълноценна грижа за здравето и оптималната ѝ функционалност. Но кои фактори тъкмо благоприятстват здравето на нервите и по какъв начин една хранителна добавка може да ги добави или укрепи?
Стратегии за положително нервно здраве
За да поддържаме този нервната система в най-хубава допустима форма, можем да следваме избрани тактики. Нека кои са те и по какъв начин способстват за здравето на нервите.
Храна за нервите
Добре уравновесеното хранене е от жизненоважно значение за здравето на нервите, така храната, която одобряваме, служи като гориво за всяка система, включително и нервната. Някои витамини и минерали са изключително значими:
Витамини от група В
Тези витамини (В1, В6 и В12) са „ суперхраните “, когато става въпрос за здравето на нервите. Те оказват помощ за основаването и поддържането на защитното покритие към нервните нишки, известно като миелинова обвивка. Тя е аналогична на изолацията към електрическите проводници и обезпечава безпроблемно и бързо напредване на сигналите. Без този предпазен пласт нервите не могат да действат оптимално. Храните, богати на витамини от група В, включват зеленолистни зеленчуци, пълнозърнести храни и постно месо.
Витамин Е
Той е мощен антиоксидант и способства за предотвратяване на нервите от увреждане, породено от нездравословни молекули, известни като свободни радикали. Радикалите са нездравословни субстанции, които пораждат в резултат на естествената активност на организма. Антиоксидантите са като специфичен телохранител за нервите ви, които обезвреждат токсичните радикали. Можете да си набавяте витамин Е от храни като ядки, семена и зеленолистни зеленчуци.
Омега-3 мастни киселини
Те оказват помощ за понижаване на възпаленията, които са нездравословни за нервите, както и за всеки различен орган. Храните, богати на омега-3, включват мазна риба (например сьомга), орехи и ленено семе.
Физическа интензивност за здравето на нервите: тактика с дълготрайни изгоди
Редовната физическа интензивност е различен значим детайл в грижата за здравето на нервите. Упражненията освен ни поддържат във форма; те подкрепят положителното положение на нервната ни система по няколко метода:
Подобряване на кръвообращението
Физическата интензивност оказва помощ за по-ефективното изпомпване на кръвта в тялото, което подсигурява, че нервите ни получават кислорода и питателните субстанции, от които се нуждаят, с цел да действат оптимално.
Поддържане на здравословно тегло
Упражненията способстват също за поддържане на здравословно тегло, което е от значително значение за попречване на болести като диабет. Диабетът е водеща причина за увреждане на периферните нерви, тъй че предварителната защита му е от решаващо значение за здравето на нервите.
Намаляване на напрежението
Честата физическа интензивност може да докара и до понижаване на равнищата на стрес, което е от изгода за цялостното здраве на нервите. Дейности като йога, аеробика и колоездене са изключително потребни, защото са щадящи за тялото и в същото време оферират отлични изгоди за понижаване на напрежението.
Хроничният стрес е прикрит зложелател, който подкопава здравето на нервите ни, без даже да го осъзнаваме. Хормоните на напрежението могат да обострят болката и да забавят оздравяването, като по този метод утежняват здравето на нервите. Освен спорта техники като медитация и извършения за надълбоко дишане могат да оказват помощ за справяне със напрежението, създавайки по-благоприятна среда за здравето на нервите.
Хранителни добавки
Хранителните добавки могат да обезпечат на нервите ви спомагателна хранителна поддръжка. Някои хранителни добавки съчетават главните витамини и хранителни субстанции, за които е известно, че подкрепят здравето на нервите.
Като прилагаме изброените тактики, можем интензивно да допринесем за здравето на нервите си и да помогнем на забележителната информационна система на тялото ни да продължи да работи по най-хубавия метод.
В забързаното всекидневие обаче не всеки има опцията да следва описаните тактики на 100%. Тук се намесват питателните добавки. съдържа изброените нагоре витамини от група В, както и други антиоксиданти, които спомагат за положителното здраве на периферните нерви. Добавките от рода на Fenaxon са предопределени да допълват здравословното хранене и физическите извършения, осигурявайки спомагателната поддръжка, от която нервите се нуждаят, с цел да останат здрави и да действат оптимално.
В умозаключение
Качеството на живота ни е неразривно обвързвано с положителното действие на тялото. ПНС играе основна роля в тази функционалност, грижейки се за връзката на другите детайли в тялото. Следователно е извънредно значимо да се грижим за здравето на нервите си.
Всяка от изброените стъпки може да способства доста за поддържането на здрава нервна система—от уравновесения хранителен режим и постоянни физически извършения до намаляването на напрежението и приема на хранителни добавки. Всяка смяна стартира отнякъде. Можете да извършите първата крачка още през днешния ден и да отдадете на тялото си грижата и вниманието, които то заслужава.
_________________________________________________________________________
ЧЗВ:
Може ли периферната нервна болежка да докара до по-сериозни болести?
Въпреки че самата периферна невропатия е съществено положение, което може да повлияе на качеството на живот, тя може също да докара до други затруднения:
- Ако периферната невропатия визира краката, изтръпването може да ви накара да не усещате пострадвания. Ако не се лекуват, тези рани могат да се инфектират и вероятно да се наложи ампутация, в случай че инфекцията стане тежка.
- Изтръпването и загубата на сензитивност могат да трансформират чувството ви за равновесие.
- Може да не почувствате температурни промени или болежка в елементи от тялото си, които са изтръпнали заради невропатия. Това може да докара до инцидентни изгаряния или контузия на кожата.
- С течение на времето периферната невропатия може да докара до недоразвитост на мускулите, изключително в случай че са наранени двигателните нерви.
Как мога да диагностицирам периферната нервна болежка? Ами в случай че е нещо друго?
Диагнозата на периферна невропатия постоянно включва композиция от прегледи и характерни диагностични проби и би трябвало да се прави от експерт:
- Специалистът първо ще ви попита за признаци, в това число тяхното начало, дълготрайност, персонална и фамилна история на неврологични болести. След това лекарят ще направи физически обзор, който може да включва тестване на вашите рефлекси, мускулна мощ, дарба да усещате избрани чувства и вашата поза и съгласуваност.
- Неврологичните проби могат да включват електромиография (ЕМГ), която мери електрическата интензивност на вашите мускули и проучвания на нервната проводимост, които мерят какъв брой добре и какъв брой бързо нервите могат да изпращат електрически сигнали.
Мога ли изцяло да се изцелявам от периферната нервна болежка?
- Дали периферната невропатия може да бъде излекувана зависи от главната причина. В някои обстановки лекуването на положението, което предизвиква невропатията, може да докара до разрешаване на признаците. Например, в случай че периферната невропатия е породена от недостиг на витамин, тогава попълването на изчезналия витамин може да позволи признаците. По същия метод, в случай че лекарството, което приемате, предизвиква невропатията, прекъсването или промяната на това лекарство може да облекчи казуса.
Въпреки това в доста случаи, изключително когато невропатията се дължи на хронично заболяване като диабет или автоимунно заболяване, периферната невропатия не може да бъде изцяло излекувана. Но това не значи, че нищо не може да се направи—може да се реализира доста прогрес в оправянето със признаците и подобряването на качеството на живот. Така че, до момента в който „ изцеление “ може да не постоянно е постижимо, може да се направи доста, с цел да се ръководят признаците, да се забави прогресията и да се поддържа високо качество на живот.
