След 145 г: Девет мита за Шипченската епопея
Най-славният пердах в историята ни е обгърнат в митове
Главната заслуга не е на Радецки, плащаме на Русия за окупация, не за независимост
ИСТОРИЯТА. Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи борби по време на Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 година Боевете, които се водят от 21 до 26 август 1877 година (9-13 август по остарял стил) сред бранителите на прохода и турската войска влизат в българската история под името Шипченска епопея. Малобройният руско-български отряд под командването на ген. Столетов, наброяващ към 7 500 души, се бие с превъзхождащата я по бройка войска на Сюлейман паша (около 27 000), с цел да не ѝ разреши да премине Балкана и да се съедини с турските елементи в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен войска на Осман паша. В течение на шест дни опълченците отблъскват офанзивите като най-тежък и решителен за защитата е 3-тият ден – 11/23 август, само че след яростен пердах турците отстъпват, а Шипка е избавена! Митовете за славните боеве са доста.
1. Боевете при Шипка са траяли три дни.
Това не е правилно. След спасяването на прохода, боевете не престават с нестихваща мощ още три дни, през които са дадени и най-вече жертви от страна на съветските войски.
Истинската покруса на Шипка обаче е била при по този начин нареченото „ Шипченско стоене “ през лютата зима на 1877-1878 година Жертвите, които съветските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са към 11 000 убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.
2. Дряновци издигат паметника.
Много публикувана е тази версия като се стъпва на обстоятелството, че за първи основен занаятчия на обекта е назначен Илия Пенев Мъглов, роден през 1891 година в дряновското село Драгойча. В работата се включват и другите мъже от фамилията – татко му Пеню и братята Пейо и Минчо. Доста от служащите също са от дряновско. Те вършат основите, изливат първата железобетонна плоча, иззиждат стените на костницата и мавзолея, само че градежът стопира до основния корниз на паметника.
Екипът майстори се уплашва от суровата зима на върха и още първата година строителите се разбягали. Така паметникът е приключен от търговищкият занаятчия Пеньо Атанасов – Бомбето, от с. Дралфа, Търговищко. Легендарният дюлгерин, който не свалял култовот си бомбе и в най-големите летни жеги, съумял да събере куп именити майстори от Габровско и Казанлъшко, и приключил обекта в недодялан градеж през лятото на 1929 година Поради липса на средства обаче паметникът е приключен години по-късно.
3. Магарета пренасяли материалите до върха.
Това не е тъкмо по този начин. Дървеният материал, стоманените греди, циментът и желязото за паметника са докарани до Казанлък с трен. Оттам до с. Шипка ги извозвали с камиони, а до върха – с волски коли или коне. Пясъкът е придобит от коритото на река Тунджа и бил пренасян с мулета до върха.
Външните размери при основите на паметника налагали изкопът да се направи задоволително бездънен, с цел да се получи повърхност от към 300 кв. м. Затова и височината на скалистия върх е била снета с към 3 м. Скалата била разбивана с гърмеж, пренасян от двама души с магаре от габровската фабрика " Еловица ".
4. 890 са стъпалата до Шипка.
Приблизително е по този начин, само че точната численост е 894. С кола от Габрово и Казанлък дистанцията се взима за към половин час. А какъв брой време лишава изкачването на стъпалата, зависи от физическата подготовка на всеки. Рекордът държи един възпитаник, който изкачи Шипка за 281 секунди.
5. 105 казаци на Радецки донесли успеха.
Когато Сюлейман паша потегля към Шипченския проход при започване на август, там пазят единствено 7000 български мъже от опълчението и обособени елементи от Брянския и Орловския полкове. Останалите руснаци са изпратени на Хаинбоаз, откъдето Радецки чака турският военачалник да мине Балкана, с цел да се бори до Дунава. Твърди се, че пашата потегля към Шипка, с цел да си отмъсти на опълчението поради багра за Стара Загора месец по-рано. След като последната обезверена офанзива на опълчението отбива турците, те стартират да бягат към лагера в Шейново. През това време опълченците, вдигнали се своеволно в контраофанзива, стартират да се бият с офицерите си, като се мъчат да ги върнат в окопите, с цел да не бъдат отрязани от върха от нови турски елементи. Все отново турците са 35 000, а ние - единствено 6500. След Шипка турските офанзиви замират, а през идващите месеци руснаците си обезпечават и огромно калибрена артилерия, и гренадири, и казашката кавалерия, с които завършват войната, още веднъж не без наша помощ.
6. Руснаци са Освободителите.
Години наред се омаловажава украинското присъединяване в борбата при Шипченския проход. В защитата там вземат участие именитите 35-ти Брянски и 36-ти Орловски полк. На 9 август 1877 година бойците от брянския полк отпред с полковник С. И. Липински, дружно с българските опълченци, отблъскват цели 10 офанзиви на предвожданата от Сюлейман паша армия. На 11 август, когато свършват патроните, точно украинците вземат участие дружно с българските опълченци в трансформиралото се по-късно в легенда мятане на камъни против настъпващия съперник.
В боевете взе участие и Йосиф Шевченко, племенник на видния украински стихотворец и учредител на украинския език Тарас Шевченко. Йосиф е ранен на Шипка, а музея на върха още се пази негова фотография. В края на войната той е назначен за областен шеф на Горна Джумая (Благоевград). На тази служба остава до подписването на Берлинския контракт.
7. Боевете са се водили на връх Шипка.
В публичното пространството от десетилетия остава едно комплициране - сега назоваваме два върха с името Шипка. Планинският връх с надморска височина 1326 метра, назван като Свети Никола, е определен за място на паметния паметник. Кой тогава е връх Шипка?
На километър северно от Паметника на Свободата има различен връх, който е по-нисък –1232 метра. Именно там, през август 1877 година, се е намирал командният пункт на военачалник Николай Столетов.
По прелиминарен проект паметникът е трябвало да бъде повдигнат на Орлово гнездо, на мястото на най-тежките и най-жестоките боеве за Шипченския проход. За да бъдат непокътнати скалите на Орлово гнездо като историческа реликва, а и поради наложителните скъпоструващи подпорни стени и подравнявания, обаче е била определена прилежащата височина – връх Шипка, тогава Свети Никола, който се издига над прохода и се вижда отдалече от всички страни.
8. На Шипка всичко е умерено!
Мит е, е че тази фраза е поради картините на световноизвестния Василий Верешчагин. Да, триптихът на съветският художник е с това име, само че фразата идва от друго. Такъв е бил ежедневния доклад на командващия Шипченската позиция военачалник Радецки. А Верешчагин посвещава картините на ледената крах на цяла съветска дивизия. Названието на картините остава в Русия като историческа фраза, цялостна с подигравка и жлъч. На рисунките е изобразена снежната крах на съветски боец, пропуснат от началството на своя пост, в жестоката вихрушка и кански мраз на Балкана през януари 1878 година
9. България заплаща на Русия 32 т злато за Освобождението.
Не е правилно. В Сантефанския контракт не написа нищо за " избавление ". Пише за окупация. А в Берлинския контракт (член 22) е регламентиран и окупационният дълг на България към Русия. Той се образува от разноските на императорското държавно управление в Санкт Петербург по поддръжката на окупационните съветски военни елементи и гражданската администрация - Управлението на императорския съветски комисар в Княжеството 1878/1879 година
Сумата е изчислена на 10 618 250 рубли и 40 копейки - 89 640 000 златни лв. - 32 тона злато. Дългът се изплащал на съветското държавно управление по негова сметка в Banque de Paris et des Pays-Bas (Париба), Париж. През 1890 година е направена една вноска, само че постоянното погашение е възобновено едвам през 1896 година. Окупационният дълг на Княжество България е дефинитивно погасен през 1902 година със средства от огромния външен заем, издаден посредством Банка Париба. До тази дата София издължава на Петербург общо 26 446 000 лв..
Изплащането на източнорумелийската част на дълга е отлагано неведнъж до 1912 година. Тогава България и Русия договарят проект за погасяването му, който по този начин и не е задействан.Опростен е след Първата международна война със съглашение сред държавното управление на Александър Стамболийски и болшевиките.
В последна сметка България заплаща на Русия за освобождението си - 27 070 609 лв..
Главната заслуга не е на Радецки, плащаме на Русия за окупация, не за независимост
ИСТОРИЯТА. Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи борби по време на Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 година Боевете, които се водят от 21 до 26 август 1877 година (9-13 август по остарял стил) сред бранителите на прохода и турската войска влизат в българската история под името Шипченска епопея. Малобройният руско-български отряд под командването на ген. Столетов, наброяващ към 7 500 души, се бие с превъзхождащата я по бройка войска на Сюлейман паша (около 27 000), с цел да не ѝ разреши да премине Балкана и да се съедини с турските елементи в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен войска на Осман паша. В течение на шест дни опълченците отблъскват офанзивите като най-тежък и решителен за защитата е 3-тият ден – 11/23 август, само че след яростен пердах турците отстъпват, а Шипка е избавена! Митовете за славните боеве са доста.
1. Боевете при Шипка са траяли три дни.
Това не е правилно. След спасяването на прохода, боевете не престават с нестихваща мощ още три дни, през които са дадени и най-вече жертви от страна на съветските войски.
Истинската покруса на Шипка обаче е била при по този начин нареченото „ Шипченско стоене “ през лютата зима на 1877-1878 година Жертвите, които съветските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са към 11 000 убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.
2. Дряновци издигат паметника.
Много публикувана е тази версия като се стъпва на обстоятелството, че за първи основен занаятчия на обекта е назначен Илия Пенев Мъглов, роден през 1891 година в дряновското село Драгойча. В работата се включват и другите мъже от фамилията – татко му Пеню и братята Пейо и Минчо. Доста от служащите също са от дряновско. Те вършат основите, изливат първата железобетонна плоча, иззиждат стените на костницата и мавзолея, само че градежът стопира до основния корниз на паметника.
Екипът майстори се уплашва от суровата зима на върха и още първата година строителите се разбягали. Така паметникът е приключен от търговищкият занаятчия Пеньо Атанасов – Бомбето, от с. Дралфа, Търговищко. Легендарният дюлгерин, който не свалял култовот си бомбе и в най-големите летни жеги, съумял да събере куп именити майстори от Габровско и Казанлъшко, и приключил обекта в недодялан градеж през лятото на 1929 година Поради липса на средства обаче паметникът е приключен години по-късно.
3. Магарета пренасяли материалите до върха.
Това не е тъкмо по този начин. Дървеният материал, стоманените греди, циментът и желязото за паметника са докарани до Казанлък с трен. Оттам до с. Шипка ги извозвали с камиони, а до върха – с волски коли или коне. Пясъкът е придобит от коритото на река Тунджа и бил пренасян с мулета до върха.
Външните размери при основите на паметника налагали изкопът да се направи задоволително бездънен, с цел да се получи повърхност от към 300 кв. м. Затова и височината на скалистия върх е била снета с към 3 м. Скалата била разбивана с гърмеж, пренасян от двама души с магаре от габровската фабрика " Еловица ".
4. 890 са стъпалата до Шипка.
Приблизително е по този начин, само че точната численост е 894. С кола от Габрово и Казанлък дистанцията се взима за към половин час. А какъв брой време лишава изкачването на стъпалата, зависи от физическата подготовка на всеки. Рекордът държи един възпитаник, който изкачи Шипка за 281 секунди.
5. 105 казаци на Радецки донесли успеха.
Когато Сюлейман паша потегля към Шипченския проход при започване на август, там пазят единствено 7000 български мъже от опълчението и обособени елементи от Брянския и Орловския полкове. Останалите руснаци са изпратени на Хаинбоаз, откъдето Радецки чака турският военачалник да мине Балкана, с цел да се бори до Дунава. Твърди се, че пашата потегля към Шипка, с цел да си отмъсти на опълчението поради багра за Стара Загора месец по-рано. След като последната обезверена офанзива на опълчението отбива турците, те стартират да бягат към лагера в Шейново. През това време опълченците, вдигнали се своеволно в контраофанзива, стартират да се бият с офицерите си, като се мъчат да ги върнат в окопите, с цел да не бъдат отрязани от върха от нови турски елементи. Все отново турците са 35 000, а ние - единствено 6500. След Шипка турските офанзиви замират, а през идващите месеци руснаците си обезпечават и огромно калибрена артилерия, и гренадири, и казашката кавалерия, с които завършват войната, още веднъж не без наша помощ.
6. Руснаци са Освободителите.
Години наред се омаловажава украинското присъединяване в борбата при Шипченския проход. В защитата там вземат участие именитите 35-ти Брянски и 36-ти Орловски полк. На 9 август 1877 година бойците от брянския полк отпред с полковник С. И. Липински, дружно с българските опълченци, отблъскват цели 10 офанзиви на предвожданата от Сюлейман паша армия. На 11 август, когато свършват патроните, точно украинците вземат участие дружно с българските опълченци в трансформиралото се по-късно в легенда мятане на камъни против настъпващия съперник.
В боевете взе участие и Йосиф Шевченко, племенник на видния украински стихотворец и учредител на украинския език Тарас Шевченко. Йосиф е ранен на Шипка, а музея на върха още се пази негова фотография. В края на войната той е назначен за областен шеф на Горна Джумая (Благоевград). На тази служба остава до подписването на Берлинския контракт.
7. Боевете са се водили на връх Шипка.
В публичното пространството от десетилетия остава едно комплициране - сега назоваваме два върха с името Шипка. Планинският връх с надморска височина 1326 метра, назван като Свети Никола, е определен за място на паметния паметник. Кой тогава е връх Шипка?
На километър северно от Паметника на Свободата има различен връх, който е по-нисък –1232 метра. Именно там, през август 1877 година, се е намирал командният пункт на военачалник Николай Столетов.
По прелиминарен проект паметникът е трябвало да бъде повдигнат на Орлово гнездо, на мястото на най-тежките и най-жестоките боеве за Шипченския проход. За да бъдат непокътнати скалите на Орлово гнездо като историческа реликва, а и поради наложителните скъпоструващи подпорни стени и подравнявания, обаче е била определена прилежащата височина – връх Шипка, тогава Свети Никола, който се издига над прохода и се вижда отдалече от всички страни.
8. На Шипка всичко е умерено!
Мит е, е че тази фраза е поради картините на световноизвестния Василий Верешчагин. Да, триптихът на съветският художник е с това име, само че фразата идва от друго. Такъв е бил ежедневния доклад на командващия Шипченската позиция военачалник Радецки. А Верешчагин посвещава картините на ледената крах на цяла съветска дивизия. Названието на картините остава в Русия като историческа фраза, цялостна с подигравка и жлъч. На рисунките е изобразена снежната крах на съветски боец, пропуснат от началството на своя пост, в жестоката вихрушка и кански мраз на Балкана през януари 1878 година
9. България заплаща на Русия 32 т злато за Освобождението.
Не е правилно. В Сантефанския контракт не написа нищо за " избавление ". Пише за окупация. А в Берлинския контракт (член 22) е регламентиран и окупационният дълг на България към Русия. Той се образува от разноските на императорското държавно управление в Санкт Петербург по поддръжката на окупационните съветски военни елементи и гражданската администрация - Управлението на императорския съветски комисар в Княжеството 1878/1879 година
Сумата е изчислена на 10 618 250 рубли и 40 копейки - 89 640 000 златни лв. - 32 тона злато. Дългът се изплащал на съветското държавно управление по негова сметка в Banque de Paris et des Pays-Bas (Париба), Париж. През 1890 година е направена една вноска, само че постоянното погашение е възобновено едвам през 1896 година. Окупационният дълг на Княжество България е дефинитивно погасен през 1902 година със средства от огромния външен заем, издаден посредством Банка Париба. До тази дата София издължава на Петербург общо 26 446 000 лв..
Изплащането на източнорумелийската част на дълга е отлагано неведнъж до 1912 година. Тогава България и Русия договарят проект за погасяването му, който по този начин и не е задействан.Опростен е след Първата международна война със съглашение сред държавното управление на Александър Стамболийски и болшевиките.
В последна сметка България заплаща на Русия за освобождението си - 27 070 609 лв..
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ