Рекордна инфлация в Полша: Путин ли е виновен?
Най-новите прогнози на полската Централна банка NBP са тревожни: предстоящият растеж на Брутният вътрешен продукт през първото тримесечие на идната година ще спадне до 0,5 на 100, а инфлацията може да се повиши до 18,8 %. Това значи, че поляците ще би трябвало да се приготвят за същински ценови потрес - един от най-драстичните в Европа.
Инфлацията в страната доближава рекордни равнища за последните 30 години - през юни тя беше 15,5 %. По данни на Полския стопански институт PIE повишаването се дължи главно на по-високите цени на храните и енергоносителите. От края на 2021 година силата е поскъпнала с 21,6 на 100, цените на услугите са скочили с 12 %, а тези на промишлените артикули - с 10.
Като мярка против повишаването от октомври 2021 година Централната банка увеличи лихвения % от 0,1 на 6,5 % в 10 поредни стъпки. През септември се чака главната рента да бъде нараснала още един път.
" Путинфлация " или неприятна финансова политика?
Сегашното повишаване е в ослепителен контрастност с икономическата непоклатимост на страната през последните 30 години, когато средногодишната инфлация е към 3,5 %. Освен това Полша е единствената страна от Европейски Съюз съумяла да избегне рецесията след финансовата рецесия от 2008 година.
Управляващата партия " Право и правдивост " (ПиС) хвърля виновността за повишаването върху Кремъл, защото след съветската инвазия в Украйна Москва понижи доставките на газ и блокира износа на зърно. А Полша беше една от първите страни със спрени доставки на съветски газ.
Председателят на ПиС Ярослав Качински назовава повишаването " путинфлация " и твърди, че единствено 3 до 4 % от инфлацията се дължат на политиката на ръководещите. Неговите причини споделя и шефът на финансирания от страната Полски стопански институт Пьотр Арак. Той напомня, че от началото на войната в Украйна прогнозната инфлация е била поправена от 8-9 на 13 %, което по думите му сигурно се дължи на въпросната " путинфлация ".
Лош мениджмънт
Много специалисти обаче настояват, че държавното управление на ПиС е можело да направи повече, с цел да ограничи инфлацията. Антъни Левитас от Университета Браун в Провидънс, Съединени американски щати твърди, че полската Централна банка е реагирала " прекомерно постепенно " на растежа на инфлацията, който е почнал още с Ковид-19 и доста преди войната в Украйна. " Путинфлация е грациозен метод за прехвърлянето на виновността върху един зложелател, който преди войната ПиС по един чудноват метод беше пренебрегнала ", споделя той за Дъждовни води.
Представители на опозицията, измежду които някогашният министър председател и водач на партия " Гражданска платформа " Доналд Туск, упрекват за повишаването политиката на държавното управление на разхлабване на разноските. " Какво тъкмо се случи, че единствено за седем години тогавашната процъфтяваща страна и горделивост на Европа се трансформира в страна, в която водата и хлябът към този момент са проблем ", пита Туск.
По време на пандемията полското държавно управление похарчи 10 милиарда злоти (2,2 милиарда евро) под формата на парични помощи за семействата и намали ДДС-то върху природния газ от 23 на 8 %. Освен това беше понижен и данъкът върху горивата. Президентът Анджей Дуда пък наскоро подписа нов закон, който разрешава на кредитополучателите да отсрочат с няколко месеца погасяването на ипотеките си.
Има ли казусът решение?
По подигравка на ориста забавянето на най-голямата стопанска система в Европа - немската - може да помогне на Полша в битката против високата инфлация. " Намаленото търсене в чужбина ще се отрази директно на полския експортен бранш, на трудовия пазар, на заетостта и вътрешното ползване. Всичко това може да докара до спад на инфлацията ", споделя Лайъм Пийч, икономист от консултантската компания " Кепитъл икономикс ". Освен това утежняването на стопанската система в Германия ще ускори опасенията за закъснение и на международната стопанска система, което ще се отрази на цените на суровините и силата, включително и в Полша.
При този сюжет обаче инфлационният напън в Полша може и да се усили, добавя Пийч. " Опасенията на вложителите от тежка и дълга криза в Германия могат да влошат климата и да засилят рисковите упования, да обезценят мощно еврото и полската злота и да разпалят още повече инфлацията ", твърди специалистът.
Ян Зигмунтовски, икономист във варшавския институт " Полска икономическа мрежа ", прикани държавното управление да " затегне фискалната си политика, да ограничи маржовете на облага на следените от страната компании и да укрепи злотата ".
" Ще отнеме време, само че в никакъв случай не е късно ", споделя той пред Дъждовни води, като прибавя, че актуалният проблем с инфлацията е отражение на " десетилетния крах на Полша да контролира пазарите, да понижи неравенството и да влага в устойчива смяна ".
Инфлацията в страната доближава рекордни равнища за последните 30 години - през юни тя беше 15,5 %. По данни на Полския стопански институт PIE повишаването се дължи главно на по-високите цени на храните и енергоносителите. От края на 2021 година силата е поскъпнала с 21,6 на 100, цените на услугите са скочили с 12 %, а тези на промишлените артикули - с 10.
Като мярка против повишаването от октомври 2021 година Централната банка увеличи лихвения % от 0,1 на 6,5 % в 10 поредни стъпки. През септември се чака главната рента да бъде нараснала още един път.
" Путинфлация " или неприятна финансова политика?
Сегашното повишаване е в ослепителен контрастност с икономическата непоклатимост на страната през последните 30 години, когато средногодишната инфлация е към 3,5 %. Освен това Полша е единствената страна от Европейски Съюз съумяла да избегне рецесията след финансовата рецесия от 2008 година.
Управляващата партия " Право и правдивост " (ПиС) хвърля виновността за повишаването върху Кремъл, защото след съветската инвазия в Украйна Москва понижи доставките на газ и блокира износа на зърно. А Полша беше една от първите страни със спрени доставки на съветски газ.
Председателят на ПиС Ярослав Качински назовава повишаването " путинфлация " и твърди, че единствено 3 до 4 % от инфлацията се дължат на политиката на ръководещите. Неговите причини споделя и шефът на финансирания от страната Полски стопански институт Пьотр Арак. Той напомня, че от началото на войната в Украйна прогнозната инфлация е била поправена от 8-9 на 13 %, което по думите му сигурно се дължи на въпросната " путинфлация ".
Лош мениджмънт
Много специалисти обаче настояват, че държавното управление на ПиС е можело да направи повече, с цел да ограничи инфлацията. Антъни Левитас от Университета Браун в Провидънс, Съединени американски щати твърди, че полската Централна банка е реагирала " прекомерно постепенно " на растежа на инфлацията, който е почнал още с Ковид-19 и доста преди войната в Украйна. " Путинфлация е грациозен метод за прехвърлянето на виновността върху един зложелател, който преди войната ПиС по един чудноват метод беше пренебрегнала ", споделя той за Дъждовни води.
Представители на опозицията, измежду които някогашният министър председател и водач на партия " Гражданска платформа " Доналд Туск, упрекват за повишаването политиката на държавното управление на разхлабване на разноските. " Какво тъкмо се случи, че единствено за седем години тогавашната процъфтяваща страна и горделивост на Европа се трансформира в страна, в която водата и хлябът към този момент са проблем ", пита Туск.
По време на пандемията полското държавно управление похарчи 10 милиарда злоти (2,2 милиарда евро) под формата на парични помощи за семействата и намали ДДС-то върху природния газ от 23 на 8 %. Освен това беше понижен и данъкът върху горивата. Президентът Анджей Дуда пък наскоро подписа нов закон, който разрешава на кредитополучателите да отсрочат с няколко месеца погасяването на ипотеките си.
Има ли казусът решение?
По подигравка на ориста забавянето на най-голямата стопанска система в Европа - немската - може да помогне на Полша в битката против високата инфлация. " Намаленото търсене в чужбина ще се отрази директно на полския експортен бранш, на трудовия пазар, на заетостта и вътрешното ползване. Всичко това може да докара до спад на инфлацията ", споделя Лайъм Пийч, икономист от консултантската компания " Кепитъл икономикс ". Освен това утежняването на стопанската система в Германия ще ускори опасенията за закъснение и на международната стопанска система, което ще се отрази на цените на суровините и силата, включително и в Полша.
При този сюжет обаче инфлационният напън в Полша може и да се усили, добавя Пийч. " Опасенията на вложителите от тежка и дълга криза в Германия могат да влошат климата и да засилят рисковите упования, да обезценят мощно еврото и полската злота и да разпалят още повече инфлацията ", твърди специалистът.
Ян Зигмунтовски, икономист във варшавския институт " Полска икономическа мрежа ", прикани държавното управление да " затегне фискалната си политика, да ограничи маржовете на облага на следените от страната компании и да укрепи злотата ".
" Ще отнеме време, само че в никакъв случай не е късно ", споделя той пред Дъждовни води, като прибавя, че актуалният проблем с инфлацията е отражение на " десетилетния крах на Полша да контролира пазарите, да понижи неравенството и да влага в устойчива смяна ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ