Столетниците у нас са се увеличили с 50 от последното преброяване
Най-много столетници има в Югозападна България
Близо 50 нови столетници има в страната ни. По данни на Националния статистически институт в края на 2019 година те са били 279, а съгласно новото броене са към този момент 325. Това ни слага на едно от последните места в Европа по този индикатор. Според данните най-възрастните хора у нас са на към 105-106 години и са претърпели две международни войни. Най-много столетници има в Югозападна България, като това е обусловено от броя им в София.
„ Но не мислете, че става дума за друго, с изключение на за съществуване на приюти и по-добри болнични заведения, до които хората имат достъп. Реално 95 от 325 столетници живеят в столицата, което и съразмерно дава отговор на по-високия дял на популацията на София по отношение на общото население в страната “, разяснява пред доцент доктор Алексей Пампоров от Института по философия и социология на Българска академия на науките. Той уточни, че в Разград да вземем за пример няма нито един столетник към 2021-ва, само че това е инцидентен фактор.
„ Може да са се преместили в Търново, Русе или Варна. Общо взето, където има медицински грижи “, сподели доцент Пампоров. Според него наклонността е естествена и се резервира пропорционална на съответните кохорти по година на раждане. „ Преди няколко години „ специалисти “ драматизираха, че броят на столетниците спада, само че в тях влезе една от най-малките кохорти – тази на децата, родени по време на Първата международна война (1915-1918 г). Виждаме, че по-късно децата, родени при започване на 20-те, са доста повече и надлежно повече са претърпели до 100 година “, разяснява ученият. Той добави, че като цяло се чака броят на столетниците последователно да нараства до 2041 година, след което ще има застой, още веднъж увеличение до 2063-2064 година, последван от лек спад.
„ Най-много ще са към 2074-2075 година, след което трайно ще спаднат и към 2097-3000 година ще са минимум. Освен в случай че, несъмнено, до тогава не се измисли революционен медицински артикул, който да удължи още повече човешкия живот “, разяснява доцент Пампоров.
Най-малко са столетниците пък в Северозападна България - Видин, Монтана и Враца. Според учени фактът, че страната ни се подрежда на последните места в Европа по брой столетници на глава от популацията, се дължи главно на това, че междинната дълготрайност на живота у нас е една от най-ниските. По последни данни у нас е 75 години. При мъжете е 72 години, а при дамите - 78. За разлика от нас, в други страни като Монако, Франция, Испания и Италия междинната дълготрайност на живота е над 80 години. Така че броят столетници там е по-висок.
Няма вегетарианци измежду вековниците
В рамките на план, финансиран от Фонда за научни проучвания, специалисти по генетика в продължение на две години събираха и проучиха данни за генома на дълголетниците в България. За задачата експертите са посещавали домовете на възрастните хора, задавали им въпроси, а по-късно взимали ДНК проба, която изпращали за повсеместен разбор. На въпросите с какво са се хранили, множеството столетници отговаряли, че са яли каквото има. Сред тях обаче няма вегетарианци, нито вегани. Всички са хапвали месо и не са спазвали диети. Не е регистрирана обаче нараснала консумация на избран артикул. Що се отнася до алкохола, множеството не употребявали постоянно, а пийвали единствено понякога и по празници. След събирането на ДНК пробите те били изпратени в Хонконг за изцяло геномно секвениране. Оказало се, че някои от българските вековници имали протективни генетични алели, които способстват за сполучливата им преживяемост. Освен това в огромна част от случаите столетниците са имали близки родственици, които също са били дълголетници, което посочило какъв брой значим е генът.
Близо 50 нови столетници има в страната ни. По данни на Националния статистически институт в края на 2019 година те са били 279, а съгласно новото броене са към този момент 325. Това ни слага на едно от последните места в Европа по този индикатор. Според данните най-възрастните хора у нас са на към 105-106 години и са претърпели две международни войни. Най-много столетници има в Югозападна България, като това е обусловено от броя им в София.
„ Но не мислете, че става дума за друго, с изключение на за съществуване на приюти и по-добри болнични заведения, до които хората имат достъп. Реално 95 от 325 столетници живеят в столицата, което и съразмерно дава отговор на по-високия дял на популацията на София по отношение на общото население в страната “, разяснява пред доцент доктор Алексей Пампоров от Института по философия и социология на Българска академия на науките. Той уточни, че в Разград да вземем за пример няма нито един столетник към 2021-ва, само че това е инцидентен фактор.
„ Може да са се преместили в Търново, Русе или Варна. Общо взето, където има медицински грижи “, сподели доцент Пампоров. Според него наклонността е естествена и се резервира пропорционална на съответните кохорти по година на раждане. „ Преди няколко години „ специалисти “ драматизираха, че броят на столетниците спада, само че в тях влезе една от най-малките кохорти – тази на децата, родени по време на Първата международна война (1915-1918 г). Виждаме, че по-късно децата, родени при започване на 20-те, са доста повече и надлежно повече са претърпели до 100 година “, разяснява ученият. Той добави, че като цяло се чака броят на столетниците последователно да нараства до 2041 година, след което ще има застой, още веднъж увеличение до 2063-2064 година, последван от лек спад.
„ Най-много ще са към 2074-2075 година, след което трайно ще спаднат и към 2097-3000 година ще са минимум. Освен в случай че, несъмнено, до тогава не се измисли революционен медицински артикул, който да удължи още повече човешкия живот “, разяснява доцент Пампоров.
Най-малко са столетниците пък в Северозападна България - Видин, Монтана и Враца. Според учени фактът, че страната ни се подрежда на последните места в Европа по брой столетници на глава от популацията, се дължи главно на това, че междинната дълготрайност на живота у нас е една от най-ниските. По последни данни у нас е 75 години. При мъжете е 72 години, а при дамите - 78. За разлика от нас, в други страни като Монако, Франция, Испания и Италия междинната дълготрайност на живота е над 80 години. Така че броят столетници там е по-висок.
Няма вегетарианци измежду вековниците
В рамките на план, финансиран от Фонда за научни проучвания, специалисти по генетика в продължение на две години събираха и проучиха данни за генома на дълголетниците в България. За задачата експертите са посещавали домовете на възрастните хора, задавали им въпроси, а по-късно взимали ДНК проба, която изпращали за повсеместен разбор. На въпросите с какво са се хранили, множеството столетници отговаряли, че са яли каквото има. Сред тях обаче няма вегетарианци, нито вегани. Всички са хапвали месо и не са спазвали диети. Не е регистрирана обаче нараснала консумация на избран артикул. Що се отнася до алкохола, множеството не употребявали постоянно, а пийвали единствено понякога и по празници. След събирането на ДНК пробите те били изпратени в Хонконг за изцяло геномно секвениране. Оказало се, че някои от българските вековници имали протективни генетични алели, които способстват за сполучливата им преживяемост. Освен това в огромна част от случаите столетниците са имали близки родственици, които също са били дълголетници, което посочило какъв брой значим е генът.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ