Най-масивната звезда във Вселената е по-малка, отколкото се смяташе
Най-масивната известна звезда във Вселената не е толкоз огромна, колкото твърдяха предходните калкулации, демонстрират нови наблюдения, съобщи Българска телеграфна агенция. Прогнозира се сходен сюжет и за други солидни звезди.
Звездата R136a1 е открита през 1985 година посред мъглявината Тарантула, в звездния куп Магеланов облак, покрай нашата вселена. През 2010 година екип от астрономи я разгласи за най-масивната, следена в миналото, с маса 320 пъти по-голяма от тази на Слънцето. По-новите наблюдения понижиха тази стойност до 250 слънчеви маси.
Този път екип, употребяващ телескопите Северен и Южен Джемини, ситуирани надлежно на Хаваите и в Чили, дефинира масата на звездата сред 170 и 230 слънчеви маси . Резултатите от проучването ще бъдат оповестени " Астрофизикал джърнъл ".
" Резултатите ни демонстрират, че най-масивната звезда, която познаваме през днешния ден, не е толкоз солидна, колкото си мислехме ", споделя Вену Калари, водещ създател на проучването и астроном в американската лаборатория NOIRLab, която ръководи телескопите Джемини.
" Това подсказва, че горната граница на звездната маса също може да е по-малка, в сравнение с си мислехме ", прибавя той в изказване на NOIRLab.
Звезди като R136a1, които са най-масивните и най-светлите във Вселената, се следят мъчно. Първо, тъй като животът им е доста къс - няколко милиона години, в съпоставяне със Слънцето - доста по-често срещан тип звезда, чиято дълготрайност на живот е 10 милиарда години.
Второ, тъй като те нормално се намират в компактни звездни купове, обгърнати в звезден прахуляк, което затруднява точното премерване на светимостта им. Именно тази светимост дава опция да бъде избрана масата на звездата.
Екипът на NOIRLab получи най-точното изображение на звездите в клъстера, а оттова и на R136a1, благодарение на техника, известна като спекъл интерферометрия. Използваната техника за наблюдаване не е била прилагана до момента за този вид обекти. Според Вену Калари това кара създателите на проучването да гледат на резултатите си с " нараснало внимание ", до момента в който още по-мощни принадлежности, като бъдещия Изключително огромен телескоп (ELT), който се чака през 2027 година, не уточняват измерването.
Звездата R136a1 е открита през 1985 година посред мъглявината Тарантула, в звездния куп Магеланов облак, покрай нашата вселена. През 2010 година екип от астрономи я разгласи за най-масивната, следена в миналото, с маса 320 пъти по-голяма от тази на Слънцето. По-новите наблюдения понижиха тази стойност до 250 слънчеви маси.
Този път екип, употребяващ телескопите Северен и Южен Джемини, ситуирани надлежно на Хаваите и в Чили, дефинира масата на звездата сред 170 и 230 слънчеви маси . Резултатите от проучването ще бъдат оповестени " Астрофизикал джърнъл ".
" Резултатите ни демонстрират, че най-масивната звезда, която познаваме през днешния ден, не е толкоз солидна, колкото си мислехме ", споделя Вену Калари, водещ създател на проучването и астроном в американската лаборатория NOIRLab, която ръководи телескопите Джемини.
" Това подсказва, че горната граница на звездната маса също може да е по-малка, в сравнение с си мислехме ", прибавя той в изказване на NOIRLab.
Звезди като R136a1, които са най-масивните и най-светлите във Вселената, се следят мъчно. Първо, тъй като животът им е доста къс - няколко милиона години, в съпоставяне със Слънцето - доста по-често срещан тип звезда, чиято дълготрайност на живот е 10 милиарда години.
Второ, тъй като те нормално се намират в компактни звездни купове, обгърнати в звезден прахуляк, което затруднява точното премерване на светимостта им. Именно тази светимост дава опция да бъде избрана масата на звездата.
Екипът на NOIRLab получи най-точното изображение на звездите в клъстера, а оттова и на R136a1, благодарение на техника, известна като спекъл интерферометрия. Използваната техника за наблюдаване не е била прилагана до момента за този вид обекти. Според Вену Калари това кара създателите на проучването да гледат на резултатите си с " нараснало внимание ", до момента в който още по-мощни принадлежности, като бъдещия Изключително огромен телескоп (ELT), който се чака през 2027 година, не уточняват измерването.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ