Болестите и безпаричието не са най-лошото нещо при остаряването
Най-лошото нещо при остаряването не е обвързвано с физическите промени на тялото, а с страстите.
Често не разбираме в какъв вакуум последователно биват засмуквани застаряващите ни татковци и майки. Не можем да си разбираем за какво повтарят едно и също нещо по пет пъти. Защо към момента ни държат сметка за неща, които въобще не ги засягат? Самите ние, техните деца, сме съвсем на 50, със лични фамилии, грижи и отговорности.
Истината е, че старите хора желаят просто някой да ги разпознае, да запомни гласовете им, да ги изслуша. Затова и се обаждат по 10 пъти дневно без мотив и причина, страхувайки се да не се скъса тънката нишка, която към момента ги свързва с най-близките до сърцето им хора.
– Знаеш ли кое е най-лошото нещо при остаряването?
– Какво?
– Ставаш невидими. Докато си млад, ти си нещо, ти си себе си, хубав си или си противен, мощен, прелъстителен, заплашителен, а може би и ceкси… С възрастта всичко това отминава. Превръщаш се в следващия дъртак в добре изглеждащо, само че износено яке. Ставаш незабележим. Прозрачен…
Старите хора са невидими
Това е правилно. Единствената самостоятелна линия на бабите и дядовците е тяхната възраст. Обърнете внимание, че рядко споделяме за тях: той е инженер или тя е счетоводител, доктор, учител… Най-често споделяме, че той е на 76, а тя е над 80… Възрастта е единственото им достижение. И поради нея ги виждаме единствено когато ни пречат.
След постигане на една избрана възраст забравяме какъв е бил възрастния човек преди. Малко са тези, които могат да кажат що за темперамент е имал, по какъв начин е живял, какво е работил и какво е постигнал. Неговите другари и сътрудници или са умрели, или са съвсем неподвижни. Те напущат дома си единствено с цел да отидат до най-близкия магазин и стопират да се срещат между тях.
Децата им не живеят при тях. Чуват се единствено по телефона. На посетители могат да отидат единствено в случай че преди този момент авансово са се обадили, тъй като младите в този момент са заети… Блокът, в който живеят старците, е непреклонно изпълнен с нови съседи.
Новите съседи знаят за възрастните единствено номера на жилището, в който живеят, и възрастта им. Две цифри и нищо повече. Кой се интересува от друго, с изключение на от числата? В най-хубавия случай ще оказват помощ на възрастните като отворят входната врата или като занесат чантата с покупките до вратата. А какво се случва зад нея не ги интересува. Едва ли е толкоз забавно, че да си заслужава времето, което ще отделят.
Старите хора са скучни. Те приказват единствено за заболявания и не схващат това, което се случва в актуалния свят. Затова и го подлагат на критика, което е извънредно досадно…
Да, старите хора са досадни, по тази причина е по-добре да се вършим, че не ги забелязваме…
Но видим ли ги, обърнем ли им малко повече внимание, стартираме ли да се държим с тях по този начин, както се отнасяме с връстниците си, всичко се трансформира.
Лошото на остаряването не е единствено това, че по-често старите хора са ненужни, в сравнение с нужни.
Лошото е, че повече от годините тежат ето тези неща, които възрастните споделят в късите моменти на признание или когато решим да ги видим, вместо да ги пренебрегваме.
Самотата
Хората, които сте обичали към този момент не са с вас. Ще започнете да съжалявате за неща, които не са имали значение в предишното.
Очакването
Чакате да умрете. Всяка секунда става скъпоценна и мъчителна. Не изпитвате горест, а просто страдание.
Спомените
Успели сте да натрупате толкоз доста и красиви мемоари, само че множеството хора, които са част от тях, липсват.
Хората
Почти всеки става друг от това, което е бил в по-младите си години. Малко са хората, които са в положение да се усмихват доброволно или да се любуват на старините си. Още по-малко са тези, които на 80 се държат по този начин, както са се държали и когато са били на 60.
Любов
Всеки, който същински сте обичали (без значение дали е жив или мъртъв), ще бъде непрекъсната част от вас. Ще си припомняте смеха и думите, ще усещате жестовете и ще благодарите за всичко, което е направило живота ви подобен, че да си коства да го живеете. Ще боли, само че няма да казвате. Този издръжливост ще ви кара да се чувствате повече живи и по-малко остарели.
Загубата на самостоятелност
Дори артрита и деменцията да ви пощадят, някой различен ще взема решение значими за вас неща, като това къде и по какъв начин да живеете, по какъв начин да се обличате, в какво да вярвате…
С възрастта хората в действителност стават незабележими.
Но видим ли ги, обърнем ли им мъничко внимание, има какво да научим.
Дори и такива не изключително приятни истини за остаряването, които ще ни оказват помощ да посрещнем и преживеем „ златните години “ почтено и с по-малко боязън.
