БАН изследва чудотворния Св. Георги от Хаджидимово
Най-голямото благосъстояние на Хаджидимовския манастир е чудотворна икона на Свети Георги. Тя датира от XVIII век и е съхранена по волята на Бог и до през днешния ден. Първоначално тя се пазела в олтара и не била изнасяна за поклонение. Така последователно била забравена.
През 1961 година била изпратена в Българска академия на науките за проучване. Според разкази на неврокопчани тогава е имало странни знамения с реликвата, за които учените не споделяли поради риска да попаднат под ударите на бездуховния комунистически режим, написа Telegraph.bg.
А точно странни сънища, аномални феномени и други. При проучванията е открито, че тя е изографисана в интервала 1750-1800 година На 6 май 1961 година е върната в манастира и изложена за поклонение. Оттогава светинята е помогнала на неизброимо доста хора, пристъпили към нея с отворена душа и религия. За нейната мощ свидетелства и фактът, че единствено тя е оживяла при пожара през 1979 година
Както множеството манастири в България, и Хаджидимовският „ Свети Георги Победоносец “, намиращ се до едноименното село наоколо до гр. Гоце Делчев, е построен върху по-стара черква. Според старите хроники това е станало към 1290 година. При османското настъпление храмът на няколко пъти е изгарян и в последна сметка зарязан и изцяло пропуснат. Святото място излязло още веднъж на бял свят към средата на XIX в. след оракулски сън, който споходил овчаря Атанас Лазаров от село Горна Сингартия (днес квартал на Хаджидимово). Три пъти подред му се явява свети Георги и му нареждал да разкопае височината над селото. И на третата заран дядо Атанас най-сетне отишъл на мястото, което било равнища на локален турчин. Той обаче изпъдил овчаря, само че тогава воловете му, впрегнати да орат, легнали на земята и отказали да му се подчинят. Тогава дядо Атанас бил извикан да се върне и да продължи да копае. В този миг животните се изправили, подготвени за работа. Слисаният турчин схванал, че това е Божия прокоба, и решил да подари тази си равнища за вакъф (църковен имот).
Всяко лято манастирът е хазаин на детски православен лагер.
1.bp.blogspot.com
По-късно дядо Атанас разкрил икона на свети Георги, която след това се оказва, че е чудотворна. Новината се разнесла бързо и хората построили дребен параклис в чест на светеца. След няколко години локалните се сдобили и с ферман за създаване на църква, за което съдействал локалният бей. Според фермана храмът е трябвало да бъде вкопан два метра в земята, само че се оказало невероятно заради това, че под пръстта излязъл здрав камък. Наложило се беят да върви до Цариград и да измоли за нов ферман. Изграждането на манастирския храм приключва през 1864 година, а е осветлен в 1865 година Стените от вътрешната страна са били покрити със фрески, които за жалост са унищожени от пожара през 1979 година
Фреските са били дело на зографите Теофил Минов, Георги Димитров и Мина Марков от село Каракьой (днес в Гърция). Част от иконите са били изписани през 1866-1870 година от ръката на надарения неврокопски зограф Серги Георгиев. По време на балканските войни (1912-1913 г.) манастирът е разграбен, при което изгаря целият му списък. Впоследствие през годините черквата и манастирските здания последователно са актуализирани. На 29 юли 1979 година в манастира избухва пожар, който унищожава напълно храма. С помощта на Неврокопската митрополия и дарения единствено за 8 месеца черквата е възобновена и на 6 май 1980 година е осветена. Съществена заслуга за благоустрояването на манастира има тогавашният ръководител на църковното настоятелство Трифон Симидчиев, който моли за помощ Людмила Живкова. Молбата му към щерката на Тодор Живков била призната и за манастира са изпратени средства.
Чудотворната икона на Свети Георги
И мюсюлмани честват Гергьовден
През лятото на 1994 година в Хаджидимовския манастир се организира детски православен лагер - първият по рода си у нас след демократичните промени. След оповестяването на Хаджидимово за град през 1996 година празникът на манастира - 6 май, става и празник на града. По традиция всяка година в навечерието на Гергьовден в манастира се събират и пренощуват голям брой богомолци, измежду които и доста локални българи мюсюлмани.
