Най-голямата ми задача е връщането на авторитета на България, на

Най-голямата ми задача е връщането на престижа на България, на българското, споделя вицепрезидентът Илияна Йотова, патрон на акцията " Чудесата на България ", в особено изявление за в. СТАНДАРТ Нулевата приемливост към корупцията ще е насочна точка в оценката за държавното управление Кампанията на „ Стандарт “ „ Чудесата на България “ ще продължи взаимоотношението с кметовете Съществена част от смяната са нови взаимоотношения сред институциите в полза на всички българи Справянето с бедността е цялостна национална теория и въпрос на национална сигурност Президентската институция е естествено място за хрумвания, търсене на единодушие, взимане на сплотяващи решения Отношенията с нашите братя и съседи от Северна Македония не са кубче на Рубик, което можем да подредим с най-малък брой разбърквания
- Г-жо Йотова, със съставянето на постоянно държавно управление с мандата на „ Продължаваме промяната ” думата на 2022 година стана смяна. Какво би трябвало да се промени в обществено-политическите връзки?

- Думата на 2022 ще я определим в края на годината. Иска ми се тя да бъде друга – напредък. Промяната е наложителна, само че тя не може да бъде цел. Цел е възобновяване и съграждане, по-добър и по-сигурен живот на хората на България. Задължително би трябвало да се разделим с арогантността, беззаконието, грабежа, произвола, заплашването. Да бъдем по-взискателни към себе си, всеки да си зададе въпроса аз мога ли да бъда мощен, несклоняем, да не ме удавят малодушието и апатията?!

Промяната от площадите на 2020 година не е приключила и по тази причина са нужни доста сили и воля. Важни са хората и по тази причина моята дума за 2021 година бе ние.

- Изпратихме една година, белязана от разделения - почтени-непочтени, добри-лоши, ваксъри-антиваксъри. Как президентската институция ще спомогне за заличаването на тези разграничителни линии?

- Не сме разграничени! Въпреки желанието на доста политици да заграждат част от българите, с цел да ги опълчват на други и по този начин да печелят въздействие и избори. Прекалено политическа бе 2021 година. Пет пъти бяхме изправени пред избор, всякога с акция, с нескончаем поток от политически послания, което прочее девалвира доста думи от прелестния български речник.

В житейската ни действителност болшинството хора в България имат сходни желания и идентични паники. Без терзания те ни споделяха по време на десетките срещи с тях, че са последователи на една или друга партия, само че проблемите са общи. Тези отговори би трябвало да намерим.

Така ще се върне доверието и в политиците, и в институциите. Само пиар и рекламни клипове към този момент не стигат. Достатъчно претоварихме пазара с политическа реклама. Самата аз изгубвам доверие в някого, който прекомерно доста „ се обича “ от екрана.

Специално по тематиката с антиваксърството, нужни са не умилителни видеопослания, а почтен диалог за плюсовете и минусите, преимуществата и рисковете на имунизационната политика, с цел да бъдат хората уверени в своя избор, а не да им се сервира истина от последна инстанция.

- Как оценявате старта на държавното управление на Кирил Петков? Кои съгласно Вас ще са най-големите тествания за него?

- Решителен, деятелен старт, който вдъхва очаквания. Дано се разбере, че политиката не е спринт, а тичане на дълги дистанции.

Правителството се употребява с един непредвиден бонус. На всяка рецензия към работата му, обективна или не, хората всеобщо споделят „ вие какво желаете, да не е като преди “. Този бонус не трябва да подвежда. Първото и най-сериозно тестване пред кабинета е да стартира да работи като екип, с единна политика, цел и тактика. Винаги има риск всеки министър да се хвали с общите позитивни вести, а неудачите и оправданията да приписва на другите.

Министър-председателят не трябва да става пленник на партиите в обединението и да бъде рекетиран с овакантяване, в случай че не се удовлетворят настояванията.

 - Основен приоритет на кабинета „ Петков ” е нулева приемливост към корупцията. Ще успее ли България да се пребори с този камшик – злоупотребите с власт?

- Това е отправната точка в оценката за държавното управление и тук ще бъдем всички ние, българските жители, доста бдителни. Трябва да даваме публичност на всяка неправда, която виждаме. За да бъде ефикасна тази битка, е належащо всички институции, натоварени с битката с корупцията, да имат волята да работят дружно и без задни малки врати. От страна на държавното управление като че ли има такава воля, въпросът е и други – КПКОНПИ, прокуратурата – да проработят дружно. Засега не се получава.

Впечатлението е, че Министерство на вътрешните работи е препънато от прокуратурата и по тази причина не може да се стигне до край в разкритията. Имам доброжелателен съвет към хората, които в този момент прохождат в ръководството на страната – пазете се от новите пишман „ дейни борци “ – доскоро в невисок реверанс пред ГЕРБ и далаверите, през днешния ден отричащи даже себе си, проснати на килима пред новата власт.

- Тече в действителност тежка в стопански проект зима – непостижими цени на тока, инфлация. Налице ли е разговор и синхрон в политиките сред законодателна, изпълнителна и президентска власт за изработването на най-хубави ограничения в поддръжка на фамилиите и бизнеса?

- Не единствено на фамилиите и бизнеса, в поддръжка на хората на България, специфичен пакет за най-слабите. Чувам оферти от всички министерства, няма неприятно, само че чакам консолидираното им в приключена стратегия с съответна хронограма. Добре е да бъде публично разисквана, да бъде утвърдена от Народно събрание. Част от тази полемика следва по новия бюджет, само че това не е задоволително. Като че ли преодоляваме блокажа от предишното, в който един кръг взема решение какво ще се прави, изпълнителната власт го извършва, законодателната власт просто се подчинява, а президентската е притискана да не взе участие.

Когато ме попитахте при започване на изявлението за смяната, ето това е основна част – нови взаимоотношения сред институциите в полза на всички българи.

- Кои са огромните провокации пред България през 2022 година?

- Да излезем от алената зона – на пандемията, на високите цени, на бедността, на корупцията, да влезем в зелената зона на страна в напредък. Не е малко нали?!

За благополучие виждам мнозина, които повярваха, че в този момент е тяхното време да бъдат будни, дейни, да трансформират, да съумяват за себе си и за страната. Тази  сила не трябва да губим. Тя се роди на площадите на митинга и след събуждането идва съзиданието. Това е голямата отговорност на всички във властта.Несъмнено първата ни задача е здравето.

Много желая новият екип на министерството да успее, да се раздели с търговците в храма на здравето, с псевдоекспертите, които желаеха да се унищожават общинските лечебни заведения, които гледаха на здравето като на счетоводна таблица – доходи и разноски, а на пациентите като на досадна детайлност.

- Многократно сте подчертавала, че основният приоритет на България е оправянето с бедността. Какви политики може да инициира президентската институция?

- Справянето с бедността не е работа единствено на обществения министър. Това е за мен цялостна национална теория и въпрос на национална сигурност. Няма просперираща и мощна страна с некултурен, болен и безпаричен народ. Това значи политика за превъзмогване на районните несъответствия, превъзмогване на феномена на „ работещите небогати “, атакуване на „ хроничната беднотия “, която се възпроизвежда през поколенията и трайно обрича стотици хиляди хора на липса на вероятност. Укрепване на просветителния капацитет за излизане от бедността. Инвестиции в браншове и производства, където България има свои относителни преимущества. Защита на трудовите права и битка с употребата на работното място.

Ликвидиране на рекета върху дребния бизнес. Защо не и преосмисляне на данъчната система. Необходима е огромна законодателна стратегия, не безредни реакции на парче. Президентската институция е освен участник в построяването на тази национална теория, само че и естествено място за хрумвания, търсене на единодушие, взимане на сплотяващи решения. Иначе с „ пожарно “ предоставяне на помощи или пари на ръка не се реализира нищо, кърпим остарялото палто, което към този момент необратимо се къса.

- Каква е оценката Ви за българския проект за възобновяване и резистентност, чието внасяне доста закъсня и какво новото държавно управление може да промени в него?

- Постигна се един добър вид от служебното държавно управление, евентуално не съвършен, само че отразяващ ползите и потребностите на България. Нещо повече, заложени са параметри освен за възобновяване, само че и за развиване. Не бива да гледаме на него като панацея.

Трябва да проработи час по-скоро, с цел да се възползва бизнесът от него, да се развива цифрова България, да има стопанска система с резултати, да има забавни и мотивиращи работни места за младежите на България. 15 години „ усвояваме “ средства, извънредно време е да се научим, че не това е задачата. Те са добър инструмент, с който се работи, с цел да има инфраструктура, високи технологии, положително обучение, просвета, с цел да се живее по-добре.

Страхувам се, че някои са доста нетърпеливи да потънат средства още веднъж в джобовете им. Вероятно ще проявят и планове за нови схеми за облагодетелстване при разпределението на средствата. Не бива да забравяме, че въпреки всичко приказваме за дълг, който идващите генерации ще изплащат и не ми е безразлично с какво ги натоварваме.

Не е задоволително наблюдението на Брюксел за съблюдаване на върховенството на закона, сами би трябвало да бъдем безкомпромисни към всяка корист. В последна сметка и Планът за възобновяване, и потреблението на средствата по оперативните стратегии ще отговорят на въпроса каква България желаеме да имаме, по какъв начин виждаме страната си в годините напред.

- Какви са целите Ви като вицепрезидент за втория мандат?

- Онова, което бе заложено през 2017-а, да може да бъде регистрирано през 2027-ма като сполучливо. Вторият мандат продължава първия. Новото е – уповавам се на по-успешно взаимоотношение с другите институции. Много държа и постоянно самичък държала на този разговор. Старото е, че остават уговорките и отговорността за тяхното осъществяване.

Най-голямата ми задача е връщането на престижа на България, на българското. Влиянието ни зад граница е свито до хигиеничен най-малко, изчезналата или разпиляна културна дипломация е тежка диагноза за нас като общество. Потомци сме на една от най-старите държавни обичаи в Европа, от нас потегля славянската цивилизация и сме се докарали до там, че всеки може да се гаври с историята ни както си изиска или да я употребява за свои политически или геополитически цели. Търся виновността по-скоро у нас. Какво направихме, с цел да не случва това – със Северна Македония, с писмеността, с Кирило-Методиевото дело?

Многократно предлагахме от името на президентската институция основаването на Български културен институт. Имаме подготвени, създадени разновидности. Мнозинството на ГЕРБ не чу, въпреки че не мога да си изкривявам душата – имаше политици измежду тях, които се отнасяха доста драговолно. Както постоянно, всички препращаха към Борисов, а той беше и си остана доста надалеч от културата. Старата максима, че по-добре е да взимаш, в сравнение с да даваш пари за нещо, беше по-силна. Силно имам вяра, че в този момент ще срещнем грамотни хора родолюбци, с които ще можем да изградим този институт.

- Работата с българските общности зад граница е Ваша съществена активност...

- Българите зад граница не са просто емигранти или представители на историческа диаспора, а жители на българската страна на духа, за която приказва Дмитрий Лихачов. И като жители имат правото да вземат участие в нейното развиване и одобряване, което е и тяхно развиване и одобряване, тяхно самочувствие. Отношенията с българските диаспори не може да бъде единствено културен календар, това е ежедневна работа с тях, с проблемите, които имат, и по какъв начин дружно можем да построяваме облика на родината ни на открито.

Огромна е опасността от тяхното претопяване в историческите диаспори. Там всеки съответен случай изисква друга политика, разнообразни решения – договаряния, позиции, неотстъпчивост, дипломация. Но в случай че загубим тяхната мотивация да бъдат българи, сме изгубили всичко и по тази причина работим за българския език, за центровете, за студентите оттова и така нататък Отдавна упорствам за смяна в законите за българите в чужбина, с цел да имат право на статут нашите общности зад граница. Досега това беше глас в пустиня. И тук очаквам смяната...

- Като специалист по европейска и балканска политика каква е Вашата оценка за политиката на България към Северна Македония? Какво би трябвало да направи България?

- Първо за Европа. С огромно внимание и в елементи следя последните събития към Украйна, разговора САЩ-Русия, изказванията на международни водачи. За страдание, Европейски Съюз още веднъж не е на лидерски позиции, стои като наблюдаващ, вместо да бъде главен състезател в разиграването на картите, в определянето на позиции в една много рискова и безизвестна конюнктура.

Голямата тематика за началото на договарянията с Албания и Северна Македония зацикли единствено в българо-македонския въпрос. А той е част от огромната тематика за Западните Балкани, какво става с Босна и Херцеговина, Косово. Този геополитически разбор липсва и в европейското, и в българското политическо досие.

Що се отнася до двустранния проблем, ще ви напомня една паметна имитация от чудесния съветски филм „ Бялото слънце на пустинята “ – „ Восток – дело тонкое “. За нас, българите, точно Македония е тънката работа. Там не са възможни прибързани и повърхностни решения. Отношенията ни с нашите братя и съседи не са кубче на Рубик, което можем да подредим с най-малък брой разбърквания – един политик от София да иде в Скопие или един политик от Скопие да пристигна в София.

Това не са късчета от игра, а плетеница от история, съзнание, човешки права, държавен престиж. Не желая да се връщам с рецензии обратно, към ръководството на ГЕРБ, само че с паника споделям, че се загуби много време. Разговорът с европейските ни сътрудници не трябваше да бъде единствено за историята, а за днешната обстановка в нашата съседка. И тъй като стана дума за българите в чужбина, какви гаранции има за правата на тези жители на Северна Македония с българско съзнание?

Често ни упрекват, че спорим единствено какви са били Самуил и Гоце Делчев. Не е единствено това. Спорим и за това каква независимост имат хората през днешния ден в Северна Македония да се нарекат българи. Това не е исторически въпрос, а политически, парламентарен, европейски и човешки въпрос.

Днес има колосален напън от страна на Европейски Съюз България да смъкна ветото си. Участията на президента Радев на срещите на върха по тази тематика започнаха да прекатурват мнението на нашите европейски сътрудници, започнаха да задават въпроси за човешките права на българите там. За тези права говореха нашите сънародници в срещите, които президентът направи с тях през предходната година, и обстоятелствата са повече от стряскащи.

Тази политика би трябвало да продължи, да се получат гаранции, да се запишат обвързващи текстове в проектодоговора за присъединение. През 2019 година Франция, която през днешния ден е ръководител на Европейски Съюз и доста упорства да се отпуши процесът, наложи несъгласие на разширението, до момента в който не се трансформират механизмите за договарянията. Днес България е в правото си да поддържа ветото, до момента в който в тези нови механизми няма задоволително гаранции за българския интерес и интереса на българските жители там.

- Опазването и популяризирането на културно-историческото завещание е Ваш главен приоритет като вицепрезидент от първия Ви ден на „ Дондуков “ 2. Какви държавни политики са нужни за превръщането на културно-историческия туризъм в стратегически бранш?

- Говорих към този момент за Българския културен институт. Той би трябвало да бъде запълнен със наличие – сериозна, богата политика за възобновяване и разширение на културното въздействие, познаване на античната ни история, езика, писмеността. Всяка педя земя в страната е археологически обект, в чиито отвесни сечения се разчита историята на доста нации, благосъстояние, традиции, обичаи. Не умеем да го вършим известно, налично, макар че имаме едни от най-хубавите археолози, международно приети учени. Не видях, за жалост, на никое място културно-историческият туризъм да бъде необятно обсъждан при консултациите за сформиране на държавно управление.Дано пропускът да е мой. Имаме доста съдружници и измежду учените, и в туристическия отрасъл това да бъде в действителност приоритет. Ще го създадем.

- Новият европейски Баухаус дава огромни благоприятни условия на общините да осъществят планове, свързани с вграждането на културното завещание в новата, интелигентна градска среда. Подготвени ли да кметовете у нас за това и има ли опция президентската институция да им спомага?

- Взаимодействието с кметовете и локалната власт не е спирало. И акцията на „ Стандарт “ „ Чудесата на България “, която се организира под мой патронаж, ще продължи отсега нататък. Впрочем планове от Плана за възобновяване могат да се вършат и за това вграждане. Но някак всичко отново е на парче.

Можем да осъществяваме взаимни хрумвания с други страни от Европейски Съюз, които имат същите благоприятни условия и същите оферти, с техните културни и исторически места. Например една от моите хрумвания за общ културен маршрут по старите европейски столици, в България да стартира от Плиска. Или Кирило-Методиевите културни направления? Така към този момент и в Словакия децата ще знаят, че делото на двамата братя е избавено от Княз Борис и България. Защо не тази тематика да бъде част от предизборната акция за локална власт?!

- Как посрещнахте Новата 2022 година?

- С моя брачен партньор и с най-близки другари.

- На кого в фамилията Ви се падна паричката?

- На мен.

- Какво ще пожелаете на българите за 2022 година?

- Независимо дали сме вярващи християни или не, без значение от вероизповеданието ни, думите от Евангелието на Лука „ На земята мир, сред индивидите снизхождение “ са най-искреното благопожелание за бъдещето. Годината да е мирна, това е все по-важно в нашия изтъкан от напрежения свят, а хората да се разбираме между тях, да бъдем дружно.