Най-големият ни съвременен български сатирик Радой Ралин има и прекрасни

Най-големият ни актуален български сатирик Радой Ралин има и прелестни любовни стихове. Неговите синове Кин и Стефан описват, че тази тематика го вълнувала до последно.

Според тях би било забавно някой книжовен откривател да изследва неговите любови. Но този откривател, допълват те, безусловно би трябвало да бъде от нежния пол, с цел да го разбере. Защото Радой е посветил най-малко по едно стихотворение на всяка жена, в която е бил влюбен. А тези, в които е бил доста влюбен, се радват на цяла стихосбирка.

Поетът самичък отглежда и възпитава двамата си синове, откакто се разделя с майка им. Кин изрично отхвърля да се връща в споените си обратно в годините, защото счита, че това са надълбоко персонални неща, които човек не може да избере. Но въпреки всичко споделя:

„ В никакъв случай не укорявам нито татко си, нито майка си. И двамата бяха прелестни родители. Аз особено направих своя избор на 13 години. Нещата сред тях бяха толкоз прочувствено заплетени и комплицирани, че всеки негов опит да се види с мен и с брат ми предизвикваше доста огромни исблъсъци, а тя е доста сензитивен човек и се боеше от тях. Бил съм на 3 години и раздялата им е първият ми спомен от този свят. След това да съм я виждал два или три пъти и помня, че като станах на 13 години, взех решение, че би трябвало да стартира да се виждам с майка си, и поех самодейността в свои ръце. Отидох при моята класна Харизанова, учителка по физкултура и колежка на майка ми от Спортната академия, и ѝ заявих: „ Другарко Харизанова, би трябвало да ме заведете при майка ми! ” Тя онемя, само че от този момент ние непрестанно се виждаме и последователно вкарах в тази работа и брат ми Стефан. Разбира се, след първата ни среща незабавно отидох и описах на татко ми, не е имало интрига. ”

Той твърди, че в последните години от живота си майка му и татко му се сближават доста.

Тя е неразделно до татко му в болничното заведение. Дори вечерта, преди края му, тя се оказва последният човек, с който той беседва. Прощалните му думи на този свят са:

„ Грозданке, бе, ние що се разведохме, вземи едно такси, да вървим у вас и да се женим отново. ”

Да, това споделя последната вечер преди нощта, в която получава емболията. Кин твърди също, че майка му е страховит методист по лечебна физкултура. Тя основава неповторима методика за нашите златни девойки в художествената гимнастика и триумфите им значително се дължат и на нея.

Навремето Божидар Божилов посвещава на Ралин следната епиграма: „ Радой седи като фиданка сред Лаура и Грозданка. ”

Знаем коя е Грозданка, само че коя е митичната Лаура?

Това е една доста забавна история за платонична обич, която стартира с подигравка. Когато се връща от Чехословакия в България, Радой изпада в меланхолия – към този момент е осъзнал парадоксите на сталинизма.

Въпреки че е надълбоко депресиран, не отминава оповестения конкурс на Централен комитет на Комсомола за химн на българската делегация за международния фестивал на младежта и студентите в Букурещ. Но към този момент е писал много пародии и е надъхан саркастично. Заема се да написа текст, който запова по този начин: „ Другарю от Китай, ти ръката си подай, девойко от Памир, да има дълготраен мир. ” Така или другояче печели състезанието и за премия го изпращат с делегацията на фестивала.

Там среща италианката Лаура Симоничи – една обич от пръв взор, доста мощна, доста същинска и доста невъзможна.

Радой схваща цялостната неспособност да бъде с Лаура и като се връща в София, споделя на приятелите си за нея. Някои му оферират – абе, ще те уредим да станеш посланик в Рим и ще си вечно с нея.

Да, но Радой бързо се досеща, че това значи да стане сътрудник на Държавна сигурност, и отхвърля. Двамата си пишат писма и приказват по телефона. Но в тези години, с цел да се свържеш с чужбина, трябваше да отидеш в пощата, да дадеш поръчка, да чакаш…

Блага Димитрова по-късно споделя, че чиновничките го познавали и били привикнали с гласа му, ехтящ из цялата палата. Всички до една завиждали скрито на непознатата жена. „ А вие за какво не дойдохте през вчерашния ден да говорите? ”, любопитствали те, когато пропуснел някой ден.

Синът на Радой – Стефан , пази писмата на Лаура – красиви, възвишени. В едно от тях тя му написа:

„ Ние ще се срещем на отсрещния бряг на щастието. ”

Поетесата Рада Александрова посвети на Радой , още до момента в който беше жив, пиесата „ Отсрещният бряг на щастието ”. Действието наблюдава лутанията на Стария публицист, останал без близки, другари, а по-късно и без дом, краха на июлзиите и тежките удари върху наивната непорочност, с която е бронирал душата си. Между спомените, пререканията с Музата и неприятните конфликти с живота, създателят е като изкопаемо от отминала епоха…

Последната и най-голяма обич на поета е доста по-млада от него жена, на която той посвещава цяла стихосбрика – „ Коило галена трева ”. Коило е от тези треви, които порастват като плюш и кадифе. Момичето е толкоз прелестно, че Радой напряко го боготвори.

Коило – галена трева,
която разнежва най-дивия вятър.
Разнопосочна тетива.
Снопче от усеща – развято.

С реверанс отронвам те – и в момент
се трансформирам на твое подстрекателство.
Коило – повсеместен език,
споил пространство и придвижване.

Ти – четка в моята ръка,
с която дорисувам Вселената.
Как можа да бъдеш по този начин
най-прелестно елементарна?

Искаш ли да нанеса
усмивката ти по земните пътища?
Все някой самоубиец ще спася.
Ще станеш по-съдбоносна. По-бъдеща!

В края на живота си разказваше, че е написал най-силните си неща, когато се влюбва в една жена, щерка на изтъкнат партиец. Тя го кани да ѝ гостува на вила на морето. Но там от диалога с нея схваща, че дамата се забавлява и с други мъже, и отхвърля да продължат връзката. Написва най-хубавите си неща, без да бъде физически с нея. Когато се срещат, единствено се целуват. Не желае да бъдат дружно, с цел да не засегне мъжа ѝ.

С какво толкоз Радой привличаше дамите дори в заника на живота си?

„ Жените са имали от мен духовна полза. Може би са имали някаква рана, която са лекували, бидейки с мен. Това, което става сред мен и дамите, не е интересчийство. Просто като си вървиш, ти се подкосяват краката. Виждаш жена – толкоз изразителна, с такава лоялност те гледа, с очите си те желае ”, изяснява магията на привличането огромният стихотворец.

Из „ Големите любови на българските актьори, музиканти и художници “, Венелин Митев

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ  в  Телеграм :