Пандемията направи Италия лидер в производството на ориз
Най-големият европейски производител на ориз, Италия, следи растеж в потреблението му по време на пандемията от ковид. Консумацията му се е нараснала до толкоз, че слага даже пастата в сянка. Дори Китай подписа договорка за импорт на италиански ориз, оповестява Агенция Франс Прес.
Китайците са хвърлили око на сортове, употребявани за подготвяне на разнообразни типове ризото като среднозърнестите Карнароли, Арборио, Рома или Балдо.
" Причината е, че оризът ни е по-качествен от този, отглеждан в Китай ", споделя Стефано Грепи, президент за провинция Павия на главния селскостопански съюз на Италия „ Колдирети “.
Самият той е притежател на оризова плантация в региона и приветства съглашението, което разрешава на Италия, произвеждаща повече от половината от европейската продукция на ориз, да изнася в Китай.
Това е берекет за производителите в провинциите Павия, Ломбардия, Верчели и Новара (и двете в Пиемонт), които осъществят общо 95% от националното произвеждане.
" Прилича малко на продажба на сладолед на ескимосите ", майтапи се „ Corriere Della Sera “ в деня след подписването на контракта през април.
" Вратите на големия китайски пазар се отварят за ориз (и ризото), отглеждани в провинция Павия ", прибавя изданието, обяснявайки, че „ фалшификати на италианското ризото " към този момент съществуват в Китай.
Разпростиращо се на 220 000 хектара (545 000 декара) и обработвано от общо 4 200 производители, италианското произвеждане на ориз възлиза на 1,5 милиона тона годишно. Страната може да се похвали с повече от 200 разновидности ориз, всеки със своите особености.
Въпреки това Италия държи единствено 0,4 % от общото международно произвеждане от 500 милиона тона годишно. 90 % от това произвеждане е в Азия.
По отношение на вътрешния пазар италианският ориз също се развива добре, отбелязва Агенция Франс Прес, представена от БГНЕС. По време на първите шест седмици от коронавирусната пандемия потреблението набъбна с 47% - от време на време надхвърляйки даже търсенето на паста в този интервал, съгласно " Колдирети “.
" Хората преоткриха ориза, а също и ризотото, което постоянно е било малко потискано в италианската кухня ", съобщи Стефания Буфа, 27-годишен оризов фермер от Робио в Ломбардия.
63-годишният Серхио Ломбарди, който е притежател на стопанство в същия регион, изяснява, че „ районът може да разчита на ресурси от вода и непрекъснато доставяне през продължителността на развъждането на ориз, което не е допустимо в доста райони на Италия “.
Засят напролет, италианският ориз се бере сред септември и октомври.
Оризът е въведен на север в страната през 12-ти век от цистерцианските монаси, които поемат задачата да подобрят тогавашния горист терен, благоразположен към огнища на малария. Оризовата годишна продукция се възползва от появяването на канали, изобретени от Леонардо да Винчи. Тогава механизацията донася взрив в развъждането на културата.
До 50-те и 60-те години на предишния век от юг в Италия идват хора, по-специално дами, наричани „ мондине “, с цел да култивират равнината По. Тежките им условия на работа са въодушевили известната протестна ария " Bella ciao ", както и неореалистични филми като " Горчив ориз " (Riso Amaro, 1949), с присъединяване на Силвана Мангано и Виторио Гасман.
Китайците са хвърлили око на сортове, употребявани за подготвяне на разнообразни типове ризото като среднозърнестите Карнароли, Арборио, Рома или Балдо.
" Причината е, че оризът ни е по-качествен от този, отглеждан в Китай ", споделя Стефано Грепи, президент за провинция Павия на главния селскостопански съюз на Италия „ Колдирети “.
Самият той е притежател на оризова плантация в региона и приветства съглашението, което разрешава на Италия, произвеждаща повече от половината от европейската продукция на ориз, да изнася в Китай.
Това е берекет за производителите в провинциите Павия, Ломбардия, Верчели и Новара (и двете в Пиемонт), които осъществят общо 95% от националното произвеждане.
" Прилича малко на продажба на сладолед на ескимосите ", майтапи се „ Corriere Della Sera “ в деня след подписването на контракта през април.
" Вратите на големия китайски пазар се отварят за ориз (и ризото), отглеждани в провинция Павия ", прибавя изданието, обяснявайки, че „ фалшификати на италианското ризото " към този момент съществуват в Китай.
Разпростиращо се на 220 000 хектара (545 000 декара) и обработвано от общо 4 200 производители, италианското произвеждане на ориз възлиза на 1,5 милиона тона годишно. Страната може да се похвали с повече от 200 разновидности ориз, всеки със своите особености.
Въпреки това Италия държи единствено 0,4 % от общото международно произвеждане от 500 милиона тона годишно. 90 % от това произвеждане е в Азия.
По отношение на вътрешния пазар италианският ориз също се развива добре, отбелязва Агенция Франс Прес, представена от БГНЕС. По време на първите шест седмици от коронавирусната пандемия потреблението набъбна с 47% - от време на време надхвърляйки даже търсенето на паста в този интервал, съгласно " Колдирети “.
" Хората преоткриха ориза, а също и ризотото, което постоянно е било малко потискано в италианската кухня ", съобщи Стефания Буфа, 27-годишен оризов фермер от Робио в Ломбардия.
63-годишният Серхио Ломбарди, който е притежател на стопанство в същия регион, изяснява, че „ районът може да разчита на ресурси от вода и непрекъснато доставяне през продължителността на развъждането на ориз, което не е допустимо в доста райони на Италия “.
Засят напролет, италианският ориз се бере сред септември и октомври.
Оризът е въведен на север в страната през 12-ти век от цистерцианските монаси, които поемат задачата да подобрят тогавашния горист терен, благоразположен към огнища на малария. Оризовата годишна продукция се възползва от появяването на канали, изобретени от Леонардо да Винчи. Тогава механизацията донася взрив в развъждането на културата.
До 50-те и 60-те години на предишния век от юг в Италия идват хора, по-специално дами, наричани „ мондине “, с цел да култивират равнината По. Тежките им условия на работа са въодушевили известната протестна ария " Bella ciao ", както и неореалистични филми като " Горчив ориз " (Riso Amaro, 1949), с присъединяване на Силвана Мангано и Виторио Гасман.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ