Къде е гробът на Левски? 4 версии
* Най-големите светила в науката се съгласяват, че последният дом на Апостола е в храма " Св. Петка " * Ванга дала първите насоки за мястото, изповед във вестник насочила учените
Няма българин, който да не желае да се преклони пред гроба на най-великия наследник на Родината ни - Васил Левски. Но къде са костите на Апостола? Гробът му остава една от най-големите загадки, вълнували не един историк.
Мистерията стартира още с обесването на Левски. Във всички негови биографии се споделя, че дупката, в която е хвърлен край бесилото, била разкопана на идващия ден и... оказала се празна. Тялото му не е открито и в основите на паметника в София, не е намерено и през 20-те години на предишния век, когато се ускорява ползата към гроба на Левски.
Днес има 4 версии за последния дом на Дякона. И, несъмнено, като всяка огромна тайнственост и тази стартира с Ванга. Твърди се, че тя е показала църквата " Св. Николай Чудотворец Мирликийски " - против Софийската митрополия, като последния дом на Апостола.
Археологът проф. Стамен Михайлов обаче развива друга догадка. Според нея с позволение на турските управляващи Васил Левски е бил положен в така наречен " Западно гробище " на София. Намирало се наоколо само че днешното земеделско министерство, само че тогава било отвън границите на града.
Съществува и съмнение, че Дякона е заровен в родния си град Карлово или в Сопот.
Но най-разпространена и съгласно историци най-близка до истината остава версията, поддържана от писателя Николай Хайтов. Тя дефинира църквата " Св. Петка Самарджийска " като мястото, където е препогребан Васил Левски.
Първоначално, Апостола бил заровен в Позорното гробище на София. Това е била практиката на османските управляващи. Но сходно отношение с право разгневило съратниците и почитателите на Апостола, които за нищо на света не можели да позволен сходно оскърбление.
Така още в нощна след обесването на Левски тялото му е било изровено, пренесено и заровено в олтара на църквата " Св. Петка Самарджийска ". Делото било осъществено от Христо Хамбарков - клисар на " Св. Петка Самарджийска ", духовник Кръстьо Стоилов и Илия Лазаров Джагаров от с. Локорско, участник в четата на Христо Ботев.
Истината стартира да става ясно с една изповед през 1937 година, когато се празнуват 100 години от рождението на Апостола. Тогава брачната половинка на Илия Джагаров, Мария Поппавлова, по мъж Джагарова, проговаря във в. " Мир ". Тя споделя, че Левски е препогребан в олтара на църквата " Св. Петка " на ул. " Мария Луиза ".
Съобщава и имената на мъжете, които са пренесли тялото на Апостола. Еуфорията е огромна. Трябвало единствено да се разкопае мястото, само че Софийската митрополия не позволява. Църковният олтар е свято и неприкосновено място.Така тематиката заглъхва. До 1956 година, когато по време на археологически разкопки в църквата " Св. Петка Самарджийска " до ЦУМе открит скелет № 95 - " отляво на олтара ", както твърдяла Джагарова.
Скелетът е на мъж, висок 172 см, зарит в гробна яма без ковчег, а долните му крака са били вместени в дупка, побита в олтарната основа. Съвпадението е толкоз огромно, че не оставя никакво подозрение - гробът на Апостола е оголен.
Но един от очевидците на разкриването на скелета - Димитър Бучински, заплита отначало мистерията. " Археолозите бяха почнали разкопките на 8.05.1956 година, а пък аз започнах чистенето на ръкописите на 25.05. с.г. В края на май една заран рано в олтара работеха двама служащи, а арх. Сава Бобчев чертаеше плановоте. От стълбата видях, че единият служащ удари мощно с кирката по един човешки череп, който се откри, и без да желае го счупи на две. Това беше скелет № 95. Когато по-късно стартира разногласието, че скелетът е на Левски, съм чувал да споделят, че той е от византийско време и по тази причина не е цялостен ", споделя Бучински.
Заради него или без значение от него гробът в олтара бързо е заринат, а костите - отнесени. По случая не се приказва. Чак през 1979 година в списание " София " излиза публикация на арх. Сава Бобчев, заместник-ръководител на разкопките от 1956 година В нея той споделя за разкриването на гроба на Левски и поддържа изказванието си с направените от него скици и изследвания. Така избухва огромният спор, в който се включва Николай Хайтов през 1984 година Стига се до разискване в Българска академия на науките през февруари 1986 година
Обществената словесна война е повече от яростна. Но в последна сметка всички страни в разногласието се съгласяват, че в църквата " Св. Петка Самарджийска " са били осъществени необикновени погребения. Вероятността едно от тях да е на най-великия българин е голяма. В резултат на 26 април 1986 година Президиумът на Българска академия на науките предлага в храма да се постави паметна плоча, указваща, че това е безконечният дом на Апостола на свободата. Тя е сложена чак през 2012 г.
Няма българин, който да не желае да се преклони пред гроба на най-великия наследник на Родината ни - Васил Левски. Но къде са костите на Апостола? Гробът му остава една от най-големите загадки, вълнували не един историк.
Мистерията стартира още с обесването на Левски. Във всички негови биографии се споделя, че дупката, в която е хвърлен край бесилото, била разкопана на идващия ден и... оказала се празна. Тялото му не е открито и в основите на паметника в София, не е намерено и през 20-те години на предишния век, когато се ускорява ползата към гроба на Левски.
Днес има 4 версии за последния дом на Дякона. И, несъмнено, като всяка огромна тайнственост и тази стартира с Ванга. Твърди се, че тя е показала църквата " Св. Николай Чудотворец Мирликийски " - против Софийската митрополия, като последния дом на Апостола.
Археологът проф. Стамен Михайлов обаче развива друга догадка. Според нея с позволение на турските управляващи Васил Левски е бил положен в така наречен " Западно гробище " на София. Намирало се наоколо само че днешното земеделско министерство, само че тогава било отвън границите на града.
Съществува и съмнение, че Дякона е заровен в родния си град Карлово или в Сопот.
Но най-разпространена и съгласно историци най-близка до истината остава версията, поддържана от писателя Николай Хайтов. Тя дефинира църквата " Св. Петка Самарджийска " като мястото, където е препогребан Васил Левски.
Първоначално, Апостола бил заровен в Позорното гробище на София. Това е била практиката на османските управляващи. Но сходно отношение с право разгневило съратниците и почитателите на Апостола, които за нищо на света не можели да позволен сходно оскърбление.
Така още в нощна след обесването на Левски тялото му е било изровено, пренесено и заровено в олтара на църквата " Св. Петка Самарджийска ". Делото било осъществено от Христо Хамбарков - клисар на " Св. Петка Самарджийска ", духовник Кръстьо Стоилов и Илия Лазаров Джагаров от с. Локорско, участник в четата на Христо Ботев.
Истината стартира да става ясно с една изповед през 1937 година, когато се празнуват 100 години от рождението на Апостола. Тогава брачната половинка на Илия Джагаров, Мария Поппавлова, по мъж Джагарова, проговаря във в. " Мир ". Тя споделя, че Левски е препогребан в олтара на църквата " Св. Петка " на ул. " Мария Луиза ".
Съобщава и имената на мъжете, които са пренесли тялото на Апостола. Еуфорията е огромна. Трябвало единствено да се разкопае мястото, само че Софийската митрополия не позволява. Църковният олтар е свято и неприкосновено място.Така тематиката заглъхва. До 1956 година, когато по време на археологически разкопки в църквата " Св. Петка Самарджийска " до ЦУМе открит скелет № 95 - " отляво на олтара ", както твърдяла Джагарова.
Скелетът е на мъж, висок 172 см, зарит в гробна яма без ковчег, а долните му крака са били вместени в дупка, побита в олтарната основа. Съвпадението е толкоз огромно, че не оставя никакво подозрение - гробът на Апостола е оголен.
Но един от очевидците на разкриването на скелета - Димитър Бучински, заплита отначало мистерията. " Археолозите бяха почнали разкопките на 8.05.1956 година, а пък аз започнах чистенето на ръкописите на 25.05. с.г. В края на май една заран рано в олтара работеха двама служащи, а арх. Сава Бобчев чертаеше плановоте. От стълбата видях, че единият служащ удари мощно с кирката по един човешки череп, който се откри, и без да желае го счупи на две. Това беше скелет № 95. Когато по-късно стартира разногласието, че скелетът е на Левски, съм чувал да споделят, че той е от византийско време и по тази причина не е цялостен ", споделя Бучински.
Заради него или без значение от него гробът в олтара бързо е заринат, а костите - отнесени. По случая не се приказва. Чак през 1979 година в списание " София " излиза публикация на арх. Сава Бобчев, заместник-ръководител на разкопките от 1956 година В нея той споделя за разкриването на гроба на Левски и поддържа изказванието си с направените от него скици и изследвания. Така избухва огромният спор, в който се включва Николай Хайтов през 1984 година Стига се до разискване в Българска академия на науките през февруари 1986 година
Обществената словесна война е повече от яростна. Но в последна сметка всички страни в разногласието се съгласяват, че в църквата " Св. Петка Самарджийска " са били осъществени необикновени погребения. Вероятността едно от тях да е на най-великия българин е голяма. В резултат на 26 април 1986 година Президиумът на Българска академия на науките предлага в храма да се постави паметна плоча, указваща, че това е безконечният дом на Апостола на свободата. Тя е сложена чак през 2012 г.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ