Татусите са капсула на личността
Най – остарялото парче човешка кожа с татуировка на него е датирано 3370 – 3100 година прочие Хр. Татусът е на парче кожа на човек, чиито остатъци са открити извънредно добре съхранени в ледовете на Алпите, покрай австрийско – италианската граница. Рисунките наподобява да са направени с пепел, а учените спекулират с концепцията, че татусите са свързани с точките за акупунктура по тялото.
Татуирането е еволюирало фрапантно с течение на хилядолетията, преминавайки през друго манифестиране на културни или духовни правила, а в наши дни в западния свят хората избират доста по-персонално значими прокламации.
В свят с възходяща вътрешна съгласуваност, с помощта на интернет, хората са конфронтирани съвсем на ежедневна база с въпроса „ кой си ти? “ Всеки път преди да си обновят статуса във Facebook, да пуснат туит или да качат нова фотография в Инстаграм, хората би трябвало да преценят по какъв начин ще се отрази това на имиджа им.
Личните истории, които всеки от нас има да опише, се описват всекидневно с постове в обществените мрежи. В света на тази бистрота, татусите оферират освен дълговечен знак за това кои сме, само че съставляват и самобитна котва, която да припомня тъкмо това и на самите нас.
Широко публикувано е вярването, че всеобщото потребление на татуировките се е наложило първо измежду американските моряци, които желали да избегнат насилственото вкарване в редовете на Британския Кралски Флот в годините след американската гражданска война. Моряците са били грубо преследвани и вербувани, макар защитните документи, доказващи новото им поданство, които носели за отбрана. Затова татусите били употребявани като спомагателен знак за уникалност и еднаквост, който да ги пази.
През 70-те и 80-те години на предишния век татуировките се употребяват като знак за принадлежност към разнообразни субкултури. В наши дни обаче, подпомагани от известността в интернет, татусът е необятно одобряван в мейнстрийм културата.
Дали това е мотив за празнуване? Вече всеки може да се снабди с „ произведение на изкуството “ върху кожата си. Всеки желае нещо, което да демонстрира с горделивост на другари и непознати или пък нещо малко, държано прикрито на интимно място, което да виждат единствено „ членовете на клуба “.
Значението на татусите еволюира, също както и техният дизайн. Те са там, с цел да припомнят и дефинират идентичността. Идентичностите обаче се необикновено сложни и надлежно татуировките, които хората избират да съставляват тяхната еднаквост също стават все по-комплексни.
Татусите към този момент не са задоволителни сами по себе си, с цел да може някой да изпъкне измежду тълпата. В Съединени американски щати почти 20% от популацията ( общо 320 милиона души, т.е. 64 млн души са с татус ) носи мастило под кожата си. За да създадеш и фиксираш някаква еднаквост посредством татуировка, тя би трябвало да е безусловно истинска и извънредна за своя притежател.
Различни проучвания за аргументите, които стоят зад решението за татуировка, разкриват възприятието на „ закотвяне “, което е посочено от множеството хора. За доста от тях обаче, някаква обща, ежедневна картинка не е задоволително показателна, тъй като се губи в този необятен и многолик свят.
Професор Ан Великет от Университета на Арканзас, която изследва потребителското държание и известната просвета, отбелязва, че това е „ циментиране на разнообразни аспекти от настоящето аз на човек “. Татусите работят като капсула на времето за избрани моменти от живота на човек. Може даже да мислите за тях като за капсула на личността.
Болката и отдадеността, които се изискват за татуировка, също прибавят значение към общата картина. Точно като обред, времето и болката, които съпътстват всеки бодиарт, изискват избрана степен на почит. В последна сметка татуировките през вековете са били употребявани тъкмо с такава цел – обозначаване на ритуали за прекосяване на последващо равнище.
Значението зад всяка татуировка е напълно субективно и зависи от индивида, върху чиято кожа стои тя. Хората се усещат свързани с изображения на звезди, котви, признака на безкрайността и така нататък Ако се вслушваш в това, което споделя сърцето ти, надали ще сбъркаш.
