Навярно сте чували следното: хората, с които избираме да сме

Навярно сте чували следното: хората, с които избираме да сме близки, са най-ярко доказателство за това, какви сме ние в действителност. Характерът на нашите другари дава скъпа информация за личността ни.

(The Conversation, c.1935, by Arnold Borisowich Lakhovsky)

Изследване на еволюционните психолозите Сатоша Каназава от Лондонско учебно заведение по стопанска система и политически науки и Норман Ли от Сингапурския университет по мениджмънт, демонстрира че сред нивото на интелекта и количеството другари съществува забавна взаимовръзка. А точно – умните хора избират да поддържат връзка по-рядко – даже с приятелите си. Изследването на психолозите се основава на огромно национално допитване по отношение на факторите, които въздействат върху щастието на хората. В него са взели участие 15000 души на възраст от 18 до 28 години.

Различен светоглед

На пръв взор проучването не утвърждава, че умните хора са асоциални или неспособни да се приспособяват в социума. По-скоро на тях им е комплицирано да контактуват с други хора за това, тъй като самите те виждат света по напълно друг метод. Умните хора гледат по-дълбоко на нормални неща, които останалите даже не виждат. Те обожават четенето. А това не е групово занимание.

Различен разсъдък

Още един значим аспект в поддръжка на теорията, че умните хора имат по-малко другари. Доктор Робърт Щенберг от Университета Корнел (Итака, Ню Йорк), специалист по връзки и разсъдък, споделя: „ В логиката на психиката не съществува дума като „ доста интелигентен ”. Смятам, че би трябвало да разграничаваме аналитичния разсъдък (IQ), изобретателния разсъдък и практическия разсъдък (в най-общ смисъл). Подчертавам, че високият IQ напълно не подсигурява съществуването на други форми на разсъдък. Нашата система за учебно обучение въобще не способства за това, децата с висок IQ да развиват своя на практика и креативен капацитет.

Теорията за щастието в саваната ( " The savanna theory of happiness " )

Този термин, прочут още като " правилото на саваната " ( " Savanna principle " ), е въведен от Каназава и Ли през 2004 година Теорията изрича правилото, че човешкото държание остава до някаква степен сходно с това на предците по отношение на околната среда от началото на рода Homo. Според теорията въпросните сходства в държанието могат да доведат до проблеми в модерната (индустриална или постиндустриална) среда.

Нашите предшественици живеели на правилото – в случай че не даваш своя дан за оцеляването на цялата група, то ти си изцяло ненужен. Отношенията съгласно тях нямали никакво значение, в случай че не били директно свързани с храната, сигурността или продължаването на  рода.

Анализът на допитването посочил, че хората, които живеят в по-гъсто обитаеми региони, са изказали по-ниска задоволеност от живота си като цяло. От друга страна обаче се оказало, че колкото повече обществени взаимоотношения с близки другари има един човек, толкоз повече се дефинира като благополучен.

При умните хора всичко е по-различно

" По-интелигентните човеци в действителност са по-малко задоволени от живота, в случай че поддържат връзка със своите другари по-често ", заключават психолозите.

Хората с висок IQ освен не харесват да живеят в гъсто обитаеми места, само че и избират да поддържат връзка по-малко с приятелите си. Само по този начин се усещат задоволени и щастливи.

По материал на: iheartintelligence.com
Източник: Море смысла
Картина: commons.wikimedia.org