Най-лютите чушки
Навярно няма да се учудите, че човешката фикс идея за премерване и сравняване не е подминала и лютите чушки. Таблицата за измерването на " огнения им усет " е направена още преди близо век.
През 1912 година американският химик Уилбър Сковил основава канара, по която до през днешния ден се мери коефициента на лютивина в другите сортове чушки. Според теста на Сковил най-лютите чушки на света са от сортовете Нага и Хабанеро.
Това е изчислено по метода на Сковил, като се извлича от сушени чушки капсаициново масло, което е основния извършител на лютивостта, и се смесва със захарен разтвор, след което се пробва от смели дегустатори.
Чушката Naga Jolokia или " Чушката фантом " да вземем за пример съдържа сред 85 хиляди и милион и 75 хиляди сковилови единици. За сравение Пеперончините съдържат едвам 100 до 500 единци.
Скалата на Сковил е била създадена с здравна цел и е изследвала опцията капсаицинът да се употребява като аналгетик, срещу артритни болки, при диабетна невропатия и главоболие.
Психологът Пол Розин пък твърди, че влечението към лютото е характерен образец за " следен риск ", при който човек може да се наслаждения на страховити и рискови чувства, без действителна заплаха за живота и здравето.
Лютите чушки са посочени за храната на дълголетниците. Доказано потребни, лютите чушки са наложителни за трапезата на тези от нас, които желаят да запазят положителното си здраве през студените месеци.
Колкото повече капсаицин съдържа даден вид чушка, толкоз по-люта и богата на антиоксиданти е тя. Две чаени лъжици червени люти чушки обезпечават към 6% от дневната потребност на организма от витамин С и повече от 10% от витамин А.
